Попитали стареца Епифаний дали се страхува от смъртта, и той отговорил: "Не се страхувам от смъртта, разбира се, не заради своите трудове, а защото вярвам в милостта Божия."

 

За възпитанието на децата старецът Епифаний казвал на родителите: "Повече говорете на Бога за вашите деца, отколкото на децата за Бога." "Младата душа жадува свобода, затова трудно приема всякакви съвети. Вместо постоянно да му даваш съвети и да го порицаваш за всяка дреболия, възложи това на Христа, Богородица и на светиите и Ги моли да го вразумят." "С децата се отнасяйте като с жребчета, ту затягайки, ту отслабвайки юздите. Когато жребчето рита, без да я пускаме, да отслабим юздата, иначе то ще я скъса. А когато е спокойно, да дръпнем юздата и да го поведем, където желаем." "Родителите трябва да обичат децата си като деца, а не като свои идоли. Тоест нека обичат детето такова, каквото е, а не такова, каквото биха искали да го виждат - приличащо на тях."

 

Старецът Епифаний поучавал монасите си:

"Дошли сме тук не заради ръкоделието и не заради градините и строителството. Защото и без тях можем да спасим душите си. Дошли сме тук главно заради душата си. И за да я спасим, трябва да прекарваме деня безгрешно, с кротост и молитвено правило."

 

Старецът Епифаний казвал: "За мене няма по-голямо удовлетворение от това с часове да седя в изповедалнята и да помирявам човека с Бога."

 

Старецът Епифаний казвал: "Свещенството е най-великото Божие благодеяние за хората. То е проводник на Божията благодат".

 

Старецът Епифаний постоянно казвал: "Сключил съм договор с Бога: аз изпразвам джобовете си, давайки милостиня, а Той ги напълва. Той никога не е нарушавал нашия договор. Как тогава аз да го наруша? Дано никога не се случи!"

 

За хитростите на дявола старецът Епифаний казвал: "Колко е коварен дяволът! На младоженци, сключили щастлив християнски брак, той нашепва: "Колко по-добре би било, ако бяхте отишли в манастир и изпитвахте духовни небесни радости, далеч от семейните грижи, които ви разсейват и влекат надолу!" На други, които са се оттеглили в манастир, пожелали девство в Христа, шепне: "Колко по-добре би било, ако бяхте сключили брак, бяхте създали домашна църква и живеехте в семейно щастие далеч от жестокия аскетизъм и уединение, които ви потискат!" И ако жененият бе станал монах, а монахът се бе оженил, той би им казал обратното. И всичко това е, за да ги хвърли в отчаяние и да ги отклони от пътя на спасението, защото и благословеният брак, и девството в Христа са спасителен път."

 

старецът Епифаний казвал: "Истинската любов прилича на пламъка на свещта. Колкото и други свещи да запалиш от нея, пламъкът й остава същият. Той ни най-малко не намалява. И всяка нова свещ има също толкова пламък, както и другите."

 

Старецът Епифаний казвал: "Божията математика изобщо не прилича на математиката на хората. За нас две и две е равно на четири. За Бога две и две може да е равно на пет или на петнадесет, или на каквото и да е друго."

 

"Едностранчивостта, по същността си еретическа, причини на Църквата голяма вреда. Допреди няколко години не можеше да се говори за монашество, а единствено за проповеди, катехизация, цикли от беседи и други подобни. Днес не може да говориш за братствата, без да те очернят ненавиждащите тази дейност хора. Всичко, което се върши зад църковната ограда заради славата Божия, е приемливо. Един иска да произнася изобличителни проповеди, друг може да има стремеж към пеенето, трети желае да се уедини в киновия, четвърти - в пещера, пети иска да стане женен или неженен свещеник, а друг - да пише религиозни книги. Всичко това е приемливо, ако не го абсолютизираме, а го правим заради славата Божия." 

(Старецът Епифаний)

 

Отец Порфирий казваше: „Когато хората се гневят и негодуват, то, даже и да мълчат, от тях, от това зло, което се намира вътре в тях, излиза някаква зла сила, която действа пагубно на окръжаващите...