Христос е всичко за нас
1. Старецът Порфирий казвал: "Животът без Христа не е живот, а смърт. Ако не виждаш Христа във всички свои дела и мисли, ти си без Христа."
2. Същият старец добавил: "Христос е наш Приятел, наш Брат, Той е това, което е добро и прекрасно. Христос няма нито мрачност, нито меланхолия, нито вътрешна промяна. Човек пък се измъчва от различни помисли и състояния, които от време на време го потискат и травмират. Христос - това е Радостта, това е Животът, това е Светлината, истинската Светлина, която радва, окриля човека, дава му сили да вижда всичко и всички, да милее за всички и да желае те да бъдат заедно с него, редом до него."
3. За човек, който поради многото си дела забравя за Христа, старецът Амфилохий от о. Патмос казвал: "Много пъти при тебе идва Христос и чука на вратата ти. Ти го каниш да седне в гостната на твоята душа и погълнат от работите си, забравяш за Великия посетител. Той чака да се появиш, чака - и когато вече много закъсняваш, става и си отива. Друг път ти си толкова зает, че Му отговаряш от прозореца. Нямаш време дори да Му отвориш."
4. Същият старец казвал: "На човек, който няма Христа, всичко му изглежда трудно и тъмно." И друг път: "Когато в сърцето го няма Христа, тогава в него има място за пари, имоти и хора."
5. За замислите на Божия промисъл, които са неизвестни на хората, старецът Порфирий казвал: "Хората могат да придобият разбиране за Божиите пътища, съвсем ясно да видят пред себе си хаоса и да кажат: "А! Ние падаме в хаоса, ние се заблуждаваме! Всички назад, всички назад! Върнете се назад, сгрешихме!" И отново ще застанат на пътя Божий и ще възсияе нашата православна вяра. Бог действа съкровено и не желае да потиска свободата на човека. Той прави така, че човек лека-полека се обръща и върви натам, накъдето трябва."
6. Старецът Епифаний казвал: "Божията математика изобщо не прилича на математиката на хората. За нас две и две е равно на четири. За Бога две и две може да е равно на пет или на петнадесет, или на каквото и да е друго."
7. Старецът Антим от о. Хиос казвал: "Без волята Божия нито камък се помества, нито листо пада от дървото на земята."
8. Евсевий, старец от братството "Зои" ("Живот"), обръщайки се към свое духовно чадо, писал: "Когато Бог се отдалечи от човека, тогава той пада не само във всички видове грехове и беззакония, но губи и вярата си. Ти си Божие творение и чрез вярата в Него и следването на волята Му се преобразяваш и ставаш Негово чадо, за което Той винаги промишлява с голяма нежност и се грижи за това, ти да станеш съвършен."
9. За начините, които употребява Бог, за да помогне на човека, свети Антим казвал: "Благият Бог не престава да дава на човешкия разум благи подбуди. Той ту просвещава самия човек, ту му праща утешение чрез хората, ту му показва някакво знамение. По всякакъв начин безграничното Му благоутробие се старае да помогне на човека да дойде при Него и да се спаси." И друг път добавил: "Бог помага на човека така: понякога му посочва някой духовник, способен да даде съвет, понякога го просвещава чрез някой ангел; понякога помага с някой благ помисъл, който влага в ума на човека, а друг път му дава някакво Божествено вдъхновение."
10. Старецът Иероним казвал: "Внимавайте в това как протича всеки ден. Бъдещето си възложете на Божия промисъл. Бог ще помогне. Каквото желае Бог, това ще бъде. Не мислете за бъдещето и не обременявайте ума си с мисли за него. Бог ще помогне."
11. Говорейки за любовта Божия към човека, старецът Антим, новопрославеният светец от о. Хиос, подчертавал: "Бог не отделя праведния от грешния и не сравнява лукавия с благия. Пчелата, ако намери захар или нещо сладко в купчина тор, не се смущава от нечистотиите и ще долети да вземе захарта или сладкото, за да приготви мед. Така и Бог. Той не вижда къде се намира човекът - в греха или в добродетелта, в доброто или в злото. За да помогне на човека, Бог вижда само тази минута, в която човекът приближава към Него."
Преводът е направен от руски език според изданието СЛОВО СОВРЕМЕННЫХ ПОДВИЖНИКОВ Священник Дионисий Тацис "ПОУЧЕНИЯ СТАРЦЕВ"
Перевод: Архимандрит Александр Милеант
-------------------
Кратки биографични данни за старците
Амфилохий (Макрис), старец от о. Патмос (1889-1970). Роден на о. Патмос, на 16-годишна възраст става послушник в манастира "Св. апостол Иоан Богослов". През 1935 г. е избран за игумен. Осъществява обширна духовна и обществена дейност.
Антим (Вайанос), старец от о. Хиос (1860-1960). Родното му място е гр. Ливавадия на о. Хиос. Продуктивно работи в лепрозориума (лечебно заведение, където живеят и се трудят болни от проказа) на Хиос, който превръща от "място на страдания в рай". Ктитор и духовник на женския манастир на Божията Майка Помощница. През 1992 г. Църквата го канонизира.
Гавриил (Казасис), атонски старец (1886-1983). Роден в селцето Месениколас в нома Кардица. През 1910 г. пристига в Атон, където дълги години е свещеник и игумен в манастира "Дионисиат". Знаменит духовник, самоук писател, деен атонски монах.
Георги (Карслидис), старец от гр. Драма (1901-1959). Родното му място е гр. Аргируполи на Черно море. През 1929 г. се премества в Гърция. След различни премествания място на неговото постоянно служение става Църквата на Архангелите в гр. Драма. През 1934 г. е построен манастирът "Възнесение Господне", където старецът прекарва остатъка от живота си, насаждайки благочестие сред християните в окръга.
Даниил (Димитриадис), старец от атонския скит Катунаки (1846-1929). Роден в гр. Смирна. От детски години гори от желанието да стане монах. Велик светогорец. Писал е книги и е рисувал икони.
Епифаний (Теодоропулос), старец от Атина (1930-1989). Роден в селцето Вурнази на нома Месиния. Човек с призвание за свещенството, със жажда за знания, старец с младежки дух. Незабележим клирик и известен писател. Обичал свещените канони, които изучавал и спазвал. Отказва се да стане епископ. Духовен отец за много хора и основател на манастира на Благодатна Троица в Тризина.
Евсевий (Матопулос), старец мисионер (1849-1929). Родното му място е Мелисопетра в Хортиния. Приема монашеско пострижение като младеж. Посвещава се основно на проповедническото служение. Осъществява множество мисионерски пътувания. Писател и основател на богословското братство "Зои".
Иаков (Цаликис), старец от о. Евбея (1929-1991). Роден в Евбея и се подвизава в манастира "Св. Давид". Става известен, велик старец, има явни свидетелства за светостта му.
Иероним (Апостолидис), старец от о. Егина (1883-1966). Роден в Гелвери в Кападокия. През 1922 г. идва в Гърция. Притежавал е дар слово. Посветил се на исихасткия живот, поддържал много хора със своите високи духовни съвети.
Иоил (Янакопулос), старец от гр. Калама (1901-1966). Роден в селцето Петалиди в нома Месиния. През 1924 г. приема пострижение, а по-късно е ръкоположен за дякон и презвитер. Преподава в гимназията. Основно се занимава с писателска дейност. През 1964 г. е обновен манастирът на св. пророк Илия в Калама, чийто строител е той.
Иосиф, атонски исихаст († 1959). Негово родно място е о. Парос. На 23 години започва да изучава Светите отци и в него се поражда любов към безмълвието, подвига и молитвата. Истински светогорец, строг исихаст, уединен молитвеник, верен на своя духовен устав. Много съвременни атонски монаси са били възпитани от стареца Иосиф.
Паисий (Езнепидис), атонски старец (1924-1994). Роден в с. Тараса в Кападокия. През 1927 г. семейството му се премества в гр. Коница (Гърция), а през 1957 г. той приема пострижение на Атон. Най-известният атонски старец. В течение на четири десетилетия утешава Божиите хора и поддържа множество души, помагайки в разрешаването на различни проблеми. Явни са признаците за неговата святост.
Порфирий (Байрактарис), старец от Атика (1906-1991). Селцето на свети Иоан Каристиас на Евбея е неговото родно място. Като млад идва на Атон. Тежка болест го принуждава да се върне в Евбея. В течения на 33 години служи като енорийски свещеник в параклиса на св. Герасим в атинската поликлиника. От 1973 г. започва да служи основно в църквата на св. Николай Калисия Пенделис. Строител на манастира на Преображение Господне в Милеси Малакаси, недалеч от Оропос. През 1991 г. се връща на Атон в скита Кавсокаливия, където и умира. Известен със светия си живот и особено с дара на прозорливостта.
Филотей (Зервакос), старец от о. Парос (1884-1980). Роден в селцето Пакил в нома Лакония. През 1907 г. приема монашеството, през 1912 г. е ръкоположен за презвитер. Осъществил множество мисионерски пътувания. Опитен духовник, способен писател и ревнител за преданията.
2. Същият старец добавил: "Христос е наш Приятел, наш Брат, Той е това, което е добро и прекрасно. Христос няма нито мрачност, нито меланхолия, нито вътрешна промяна. Човек пък се измъчва от различни помисли и състояния, които от време на време го потискат и травмират. Христос - това е Радостта, това е Животът, това е Светлината, истинската Светлина, която радва, окриля човека, дава му сили да вижда всичко и всички, да милее за всички и да желае те да бъдат заедно с него, редом до него."
3. За човек, който поради многото си дела забравя за Христа, старецът Амфилохий от о. Патмос казвал: "Много пъти при тебе идва Христос и чука на вратата ти. Ти го каниш да седне в гостната на твоята душа и погълнат от работите си, забравяш за Великия посетител. Той чака да се появиш, чака - и когато вече много закъсняваш, става и си отива. Друг път ти си толкова зает, че Му отговаряш от прозореца. Нямаш време дори да Му отвориш."
4. Същият старец казвал: "На човек, който няма Христа, всичко му изглежда трудно и тъмно." И друг път: "Когато в сърцето го няма Христа, тогава в него има място за пари, имоти и хора."
5. За замислите на Божия промисъл, които са неизвестни на хората, старецът Порфирий казвал: "Хората могат да придобият разбиране за Божиите пътища, съвсем ясно да видят пред себе си хаоса и да кажат: "А! Ние падаме в хаоса, ние се заблуждаваме! Всички назад, всички назад! Върнете се назад, сгрешихме!" И отново ще застанат на пътя Божий и ще възсияе нашата православна вяра. Бог действа съкровено и не желае да потиска свободата на човека. Той прави така, че човек лека-полека се обръща и върви натам, накъдето трябва."
6. Старецът Епифаний казвал: "Божията математика изобщо не прилича на математиката на хората. За нас две и две е равно на четири. За Бога две и две може да е равно на пет или на петнадесет, или на каквото и да е друго."
7. Старецът Антим от о. Хиос казвал: "Без волята Божия нито камък се помества, нито листо пада от дървото на земята."
8. Евсевий, старец от братството "Зои" ("Живот"), обръщайки се към свое духовно чадо, писал: "Когато Бог се отдалечи от човека, тогава той пада не само във всички видове грехове и беззакония, но губи и вярата си. Ти си Божие творение и чрез вярата в Него и следването на волята Му се преобразяваш и ставаш Негово чадо, за което Той винаги промишлява с голяма нежност и се грижи за това, ти да станеш съвършен."
9. За начините, които употребява Бог, за да помогне на човека, свети Антим казвал: "Благият Бог не престава да дава на човешкия разум благи подбуди. Той ту просвещава самия човек, ту му праща утешение чрез хората, ту му показва някакво знамение. По всякакъв начин безграничното Му благоутробие се старае да помогне на човека да дойде при Него и да се спаси." И друг път добавил: "Бог помага на човека така: понякога му посочва някой духовник, способен да даде съвет, понякога го просвещава чрез някой ангел; понякога помага с някой благ помисъл, който влага в ума на човека, а друг път му дава някакво Божествено вдъхновение."
10. Старецът Иероним казвал: "Внимавайте в това как протича всеки ден. Бъдещето си възложете на Божия промисъл. Бог ще помогне. Каквото желае Бог, това ще бъде. Не мислете за бъдещето и не обременявайте ума си с мисли за него. Бог ще помогне."
11. Говорейки за любовта Божия към човека, старецът Антим, новопрославеният светец от о. Хиос, подчертавал: "Бог не отделя праведния от грешния и не сравнява лукавия с благия. Пчелата, ако намери захар или нещо сладко в купчина тор, не се смущава от нечистотиите и ще долети да вземе захарта или сладкото, за да приготви мед. Така и Бог. Той не вижда къде се намира човекът - в греха или в добродетелта, в доброто или в злото. За да помогне на човека, Бог вижда само тази минута, в която човекът приближава към Него."
Преводът е направен от руски език според изданието СЛОВО СОВРЕМЕННЫХ ПОДВИЖНИКОВ Священник Дионисий Тацис "ПОУЧЕНИЯ СТАРЦЕВ"
Перевод: Архимандрит Александр Милеант
-------------------
Кратки биографични данни за старците
Амфилохий (Макрис), старец от о. Патмос (1889-1970). Роден на о. Патмос, на 16-годишна възраст става послушник в манастира "Св. апостол Иоан Богослов". През 1935 г. е избран за игумен. Осъществява обширна духовна и обществена дейност.
Антим (Вайанос), старец от о. Хиос (1860-1960). Родното му място е гр. Ливавадия на о. Хиос. Продуктивно работи в лепрозориума (лечебно заведение, където живеят и се трудят болни от проказа) на Хиос, който превръща от "място на страдания в рай". Ктитор и духовник на женския манастир на Божията Майка Помощница. През 1992 г. Църквата го канонизира.
Гавриил (Казасис), атонски старец (1886-1983). Роден в селцето Месениколас в нома Кардица. През 1910 г. пристига в Атон, където дълги години е свещеник и игумен в манастира "Дионисиат". Знаменит духовник, самоук писател, деен атонски монах.
Георги (Карслидис), старец от гр. Драма (1901-1959). Родното му място е гр. Аргируполи на Черно море. През 1929 г. се премества в Гърция. След различни премествания място на неговото постоянно служение става Църквата на Архангелите в гр. Драма. През 1934 г. е построен манастирът "Възнесение Господне", където старецът прекарва остатъка от живота си, насаждайки благочестие сред християните в окръга.
Даниил (Димитриадис), старец от атонския скит Катунаки (1846-1929). Роден в гр. Смирна. От детски години гори от желанието да стане монах. Велик светогорец. Писал е книги и е рисувал икони.
Епифаний (Теодоропулос), старец от Атина (1930-1989). Роден в селцето Вурнази на нома Месиния. Човек с призвание за свещенството, със жажда за знания, старец с младежки дух. Незабележим клирик и известен писател. Обичал свещените канони, които изучавал и спазвал. Отказва се да стане епископ. Духовен отец за много хора и основател на манастира на Благодатна Троица в Тризина.
Евсевий (Матопулос), старец мисионер (1849-1929). Родното му място е Мелисопетра в Хортиния. Приема монашеско пострижение като младеж. Посвещава се основно на проповедническото служение. Осъществява множество мисионерски пътувания. Писател и основател на богословското братство "Зои".
Иаков (Цаликис), старец от о. Евбея (1929-1991). Роден в Евбея и се подвизава в манастира "Св. Давид". Става известен, велик старец, има явни свидетелства за светостта му.
Иероним (Апостолидис), старец от о. Егина (1883-1966). Роден в Гелвери в Кападокия. През 1922 г. идва в Гърция. Притежавал е дар слово. Посветил се на исихасткия живот, поддържал много хора със своите високи духовни съвети.
Иоил (Янакопулос), старец от гр. Калама (1901-1966). Роден в селцето Петалиди в нома Месиния. През 1924 г. приема пострижение, а по-късно е ръкоположен за дякон и презвитер. Преподава в гимназията. Основно се занимава с писателска дейност. През 1964 г. е обновен манастирът на св. пророк Илия в Калама, чийто строител е той.
Иосиф, атонски исихаст († 1959). Негово родно място е о. Парос. На 23 години започва да изучава Светите отци и в него се поражда любов към безмълвието, подвига и молитвата. Истински светогорец, строг исихаст, уединен молитвеник, верен на своя духовен устав. Много съвременни атонски монаси са били възпитани от стареца Иосиф.
Паисий (Езнепидис), атонски старец (1924-1994). Роден в с. Тараса в Кападокия. През 1927 г. семейството му се премества в гр. Коница (Гърция), а през 1957 г. той приема пострижение на Атон. Най-известният атонски старец. В течение на четири десетилетия утешава Божиите хора и поддържа множество души, помагайки в разрешаването на различни проблеми. Явни са признаците за неговата святост.
Порфирий (Байрактарис), старец от Атика (1906-1991). Селцето на свети Иоан Каристиас на Евбея е неговото родно място. Като млад идва на Атон. Тежка болест го принуждава да се върне в Евбея. В течения на 33 години служи като енорийски свещеник в параклиса на св. Герасим в атинската поликлиника. От 1973 г. започва да служи основно в църквата на св. Николай Калисия Пенделис. Строител на манастира на Преображение Господне в Милеси Малакаси, недалеч от Оропос. През 1991 г. се връща на Атон в скита Кавсокаливия, където и умира. Известен със светия си живот и особено с дара на прозорливостта.
Филотей (Зервакос), старец от о. Парос (1884-1980). Роден в селцето Пакил в нома Лакония. През 1907 г. приема монашеството, през 1912 г. е ръкоположен за презвитер. Осъществил множество мисионерски пътувания. Опитен духовник, способен писател и ревнител за преданията.
