За безмълвието
1. Старецът Иосиф, наречен Исихаст, канейки свое духовно чадо в Атонската пустиня, писал: "Ела сега, възлюбени сине мой, поне за един ден, за да поговорим за Бога и да богословстваме. Ела да се насладиш на онова, за което тъгуваш. Да чуеш дивите скали - тайнствени и мълчаливи богослови, за да ти открият те дълбоки идеи и да отведат сърцето и ума ти към Твореца. През лятото тук е прекрасно: от Великден до Успение през август. Богословстват и безгласните богослови, прекрасните скали и цялата природа. Всеки със своя глас или със своята безгласност. Ако доближиш ръката си към малката тревичка, тя веднага ще извика с природното си благоухание: "Ох! Нима не ме виждаш? Ти ме удари!" Всичко тук има глас и чрез полъха на вятъра, от който се движи всичко, се възнася хармонично и музикално славословие Богу. А какво да ти кажа за влечугите и птиците?"
2. Всички старци са обичали безмълвието. Тук специално привеждаме казаното от стареца Иаков: "Харесваше ми да излизам от къщи, да отивам извън селото и да се изкачвам на близките планини, където намирах вече готови или пък сам си изкопавах малки пещери. Там откъсвах от храстите няколко клонки и ги постилах на земята, а отгоре слагах постелка, за да застана на колене. И се молех с часове." И друг път той споделил желанието на своята младост: "Аз исках да намеря някаква пещера и там, хранейки се с треви, които щях да събирам наоколо, и имайки за питие водица, сам, скрит за света, в молитви и моления да прекарам живота си, служейки на Бога."
3. Старецът Паисий особено обичал безмълвните пустини. Той писал: "О, благословена пустиня! Колко много помагаш да се помири Божието творение със своя Творец и как се превръщаш в земен рай и събираш дивите зверове около оня човек, когото си умирила!" И обръщайки се към всеки, който избира духовния живот, казвал: "Колкото можеш, възлюби пустинята и невеществения живот, освободи се по възможност от своите материални вещи, като ги оставяш в дворовете на бедните. Направи живота си прост, за да се освободиш от светската суета и за да придобие животът ти смисъл."
4. Безмълвието е условие за духовен живот. Старецът Иероним давал такива съвети на своето духовно чадо за това: "Доколкото можеш, избягвай външното. Затвори се в килията си. Събери ума си, за да се разтвори той и за да видиш духовна светлина. Казвай: "Кога най-после ще стигна в килията си и ще се затворя в нея?" Отначало се принуждавай, но после ще получиш добра награда за това, т. е. ще получиш много полза от безмълвието. Твоята килия ще те привлича. Поучавай се и се моли. Ако ти сам не си се укрепил, как ще укрепяваш другите? Хората идват в Църквата, за да удовлетворят жаждата на душата си. Какво ще им дадем, ако самите ние нямаме нищо, а как ще имаме, ако не изпросваме от Бога? Труди се в молитвата и поучението, за да се укрепиш сам и да преуспееш като клирик."
5. В безмълвието окончателно се формира истинският монах, който е "рожба на Светия Дух". Старецът Иосиф казвал: "Когато в послушание и тишина очисти чувствата си, успокои ума и сърцето му се очисти, тогава истинският монах приема благодат и просвещение и става целият светлина, целият - ум, целият - озарение. И той изобилства с богословие така, че и трима да записват, не ще насмогнат на потока от благодат, която блика като мощен извор и разлива мир и крайна неподвижност на страстите в цялото тяло. Сърцето се възпламенява от Божествена любов и вика: "Задръж, Иисусе мой, вълните на Своята благодат, защото се топя като восък." И като не може да издържи, наистина се топи. И умът се пленява в съзерцание и става сплав, а човек се претворява и става едно с Бога, така че не усеща и не отделя себе си подобно на желязото в огъня, когато се нажежи и се уподоби на огън."
Преводът е направен от руски език според изданието СЛОВО СОВРЕМЕННЫХ ПОДВИЖНИКОВ Священник Дионисий Тацис "ПОУЧЕНИЯ СТАРЦЕВ"
Перевод: Архимандрит Александр Милеант
-------------------
Кратки биографични данни за старците
Амфилохий (Макрис), старец от о. Патмос (1889-1970). Роден на о. Патмос, на 16-годишна възраст става послушник в манастира "Св. апостол Иоан Богослов". През 1935 г. е избран за игумен. Осъществява обширна духовна и обществена дейност.
Антим (Вайанос), старец от о. Хиос (1860-1960). Родното му място е гр. Ливавадия на о. Хиос. Продуктивно работи в лепрозориума (лечебно заведение, където живеят и се трудят болни от проказа) на Хиос, който превръща от "място на страдания в рай". Ктитор и духовник на женския манастир на Божията Майка Помощница. През 1992 г. Църквата го канонизира.
Гавриил (Казасис), атонски старец (1886-1983). Роден в селцето Месениколас в нома Кардица. През 1910 г. пристига в Атон, където дълги години е свещеник и игумен в манастира "Дионисиат". Знаменит духовник, самоук писател, деен атонски монах.
Георги (Карслидис), старец от гр. Драма (1901-1959). Родното му място е гр. Аргируполи на Черно море. През 1929 г. се премества в Гърция. След различни премествания място на неговото постоянно служение става Църквата на Архангелите в гр. Драма. През 1934 г. е построен манастирът "Възнесение Господне", където старецът прекарва остатъка от живота си, насаждайки благочестие сред християните в окръга.
Даниил (Димитриадис), старец от атонския скит Катунаки (1846-1929). Роден в гр. Смирна. От детски години гори от желанието да стане монах. Велик светогорец. Писал е книги и е рисувал икони.
Епифаний (Теодоропулос), старец от Атина (1930-1989). Роден в селцето Вурнази на нома Месиния. Човек с призвание за свещенството, със жажда за знания, старец с младежки дух. Незабележим клирик и известен писател. Обичал свещените канони, които изучавал и спазвал. Отказва се да стане епископ. Духовен отец за много хора и основател на манастира на Благодатна Троица в Тризина.
Евсевий (Матопулос), старец мисионер (1849-1929). Родното му място е Мелисопетра в Хортиния. Приема монашеско пострижение като младеж. Посвещава се основно на проповедническото служение. Осъществява множество мисионерски пътувания. Писател и основател на богословското братство "Зои".
Иаков (Цаликис), старец от о. Евбея (1929-1991). Роден в Евбея и се подвизава в манастира "Св. Давид". Става известен, велик старец, има явни свидетелства за светостта му.
Иероним (Апостолидис), старец от о. Егина (1883-1966). Роден в Гелвери в Кападокия. През 1922 г. идва в Гърция. Притежавал е дар слово. Посветил се на исихасткия живот, поддържал много хора със своите високи духовни съвети.
Иоил (Янакопулос), старец от гр. Калама (1901-1966). Роден в селцето Петалиди в нома Месиния. През 1924 г. приема пострижение, а по-късно е ръкоположен за дякон и презвитер. Преподава в гимназията. Основно се занимава с писателска дейност. През 1964 г. е обновен манастирът на св. пророк Илия в Калама, чийто строител е той.
Иосиф, атонски исихаст († 1959). Негово родно място е о. Парос. На 23 години започва да изучава Светите отци и в него се поражда любов към безмълвието, подвига и молитвата. Истински светогорец, строг исихаст, уединен молитвеник, верен на своя духовен устав. Много съвременни атонски монаси са били възпитани от стареца Иосиф.
Паисий (Езнепидис), атонски старец (1924-1994). Роден в с. Тараса в Кападокия. През 1927 г. семейството му се премества в гр. Коница (Гърция), а през 1957 г. той приема пострижение на Атон. Най-известният атонски старец. В течение на четири десетилетия утешава Божиите хора и поддържа множество души, помагайки в разрешаването на различни проблеми. Явни са признаците за неговата святост.
Порфирий (Байрактарис), старец от Атика (1906-1991). Селцето на свети Иоан Каристиас на Евбея е неговото родно място. Като млад идва на Атон. Тежка болест го принуждава да се върне в Евбея. В течения на 33 години служи като енорийски свещеник в параклиса на св. Герасим в атинската поликлиника. От 1973 г. започва да служи основно в църквата на св. Николай Калисия Пенделис. Строител на манастира на Преображение Господне в Милеси Малакаси, недалеч от Оропос. През 1991 г. се връща на Атон в скита Кавсокаливия, където и умира. Известен със светия си живот и особено с дара на прозорливостта.
Филотей (Зервакос), старец от о. Парос (1884-1980). Роден в селцето Пакил в нома Лакония. През 1907 г. приема монашеството, през 1912 г. е ръкоположен за презвитер. Осъществил множество мисионерски пътувания. Опитен духовник, способен писател и ревнител за преданията.
2. Всички старци са обичали безмълвието. Тук специално привеждаме казаното от стареца Иаков: "Харесваше ми да излизам от къщи, да отивам извън селото и да се изкачвам на близките планини, където намирах вече готови или пък сам си изкопавах малки пещери. Там откъсвах от храстите няколко клонки и ги постилах на земята, а отгоре слагах постелка, за да застана на колене. И се молех с часове." И друг път той споделил желанието на своята младост: "Аз исках да намеря някаква пещера и там, хранейки се с треви, които щях да събирам наоколо, и имайки за питие водица, сам, скрит за света, в молитви и моления да прекарам живота си, служейки на Бога."
3. Старецът Паисий особено обичал безмълвните пустини. Той писал: "О, благословена пустиня! Колко много помагаш да се помири Божието творение със своя Творец и как се превръщаш в земен рай и събираш дивите зверове около оня човек, когото си умирила!" И обръщайки се към всеки, който избира духовния живот, казвал: "Колкото можеш, възлюби пустинята и невеществения живот, освободи се по възможност от своите материални вещи, като ги оставяш в дворовете на бедните. Направи живота си прост, за да се освободиш от светската суета и за да придобие животът ти смисъл."
4. Безмълвието е условие за духовен живот. Старецът Иероним давал такива съвети на своето духовно чадо за това: "Доколкото можеш, избягвай външното. Затвори се в килията си. Събери ума си, за да се разтвори той и за да видиш духовна светлина. Казвай: "Кога най-после ще стигна в килията си и ще се затворя в нея?" Отначало се принуждавай, но после ще получиш добра награда за това, т. е. ще получиш много полза от безмълвието. Твоята килия ще те привлича. Поучавай се и се моли. Ако ти сам не си се укрепил, как ще укрепяваш другите? Хората идват в Църквата, за да удовлетворят жаждата на душата си. Какво ще им дадем, ако самите ние нямаме нищо, а как ще имаме, ако не изпросваме от Бога? Труди се в молитвата и поучението, за да се укрепиш сам и да преуспееш като клирик."
5. В безмълвието окончателно се формира истинският монах, който е "рожба на Светия Дух". Старецът Иосиф казвал: "Когато в послушание и тишина очисти чувствата си, успокои ума и сърцето му се очисти, тогава истинският монах приема благодат и просвещение и става целият светлина, целият - ум, целият - озарение. И той изобилства с богословие така, че и трима да записват, не ще насмогнат на потока от благодат, която блика като мощен извор и разлива мир и крайна неподвижност на страстите в цялото тяло. Сърцето се възпламенява от Божествена любов и вика: "Задръж, Иисусе мой, вълните на Своята благодат, защото се топя като восък." И като не може да издържи, наистина се топи. И умът се пленява в съзерцание и става сплав, а човек се претворява и става едно с Бога, така че не усеща и не отделя себе си подобно на желязото в огъня, когато се нажежи и се уподоби на огън."
Преводът е направен от руски език според изданието СЛОВО СОВРЕМЕННЫХ ПОДВИЖНИКОВ Священник Дионисий Тацис "ПОУЧЕНИЯ СТАРЦЕВ"
Перевод: Архимандрит Александр Милеант
-------------------
Кратки биографични данни за старците
Амфилохий (Макрис), старец от о. Патмос (1889-1970). Роден на о. Патмос, на 16-годишна възраст става послушник в манастира "Св. апостол Иоан Богослов". През 1935 г. е избран за игумен. Осъществява обширна духовна и обществена дейност.
Антим (Вайанос), старец от о. Хиос (1860-1960). Родното му място е гр. Ливавадия на о. Хиос. Продуктивно работи в лепрозориума (лечебно заведение, където живеят и се трудят болни от проказа) на Хиос, който превръща от "място на страдания в рай". Ктитор и духовник на женския манастир на Божията Майка Помощница. През 1992 г. Църквата го канонизира.
Гавриил (Казасис), атонски старец (1886-1983). Роден в селцето Месениколас в нома Кардица. През 1910 г. пристига в Атон, където дълги години е свещеник и игумен в манастира "Дионисиат". Знаменит духовник, самоук писател, деен атонски монах.
Георги (Карслидис), старец от гр. Драма (1901-1959). Родното му място е гр. Аргируполи на Черно море. През 1929 г. се премества в Гърция. След различни премествания място на неговото постоянно служение става Църквата на Архангелите в гр. Драма. През 1934 г. е построен манастирът "Възнесение Господне", където старецът прекарва остатъка от живота си, насаждайки благочестие сред християните в окръга.
Даниил (Димитриадис), старец от атонския скит Катунаки (1846-1929). Роден в гр. Смирна. От детски години гори от желанието да стане монах. Велик светогорец. Писал е книги и е рисувал икони.
Епифаний (Теодоропулос), старец от Атина (1930-1989). Роден в селцето Вурнази на нома Месиния. Човек с призвание за свещенството, със жажда за знания, старец с младежки дух. Незабележим клирик и известен писател. Обичал свещените канони, които изучавал и спазвал. Отказва се да стане епископ. Духовен отец за много хора и основател на манастира на Благодатна Троица в Тризина.
Евсевий (Матопулос), старец мисионер (1849-1929). Родното му място е Мелисопетра в Хортиния. Приема монашеско пострижение като младеж. Посвещава се основно на проповедническото служение. Осъществява множество мисионерски пътувания. Писател и основател на богословското братство "Зои".
Иаков (Цаликис), старец от о. Евбея (1929-1991). Роден в Евбея и се подвизава в манастира "Св. Давид". Става известен, велик старец, има явни свидетелства за светостта му.
Иероним (Апостолидис), старец от о. Егина (1883-1966). Роден в Гелвери в Кападокия. През 1922 г. идва в Гърция. Притежавал е дар слово. Посветил се на исихасткия живот, поддържал много хора със своите високи духовни съвети.
Иоил (Янакопулос), старец от гр. Калама (1901-1966). Роден в селцето Петалиди в нома Месиния. През 1924 г. приема пострижение, а по-късно е ръкоположен за дякон и презвитер. Преподава в гимназията. Основно се занимава с писателска дейност. През 1964 г. е обновен манастирът на св. пророк Илия в Калама, чийто строител е той.
Иосиф, атонски исихаст († 1959). Негово родно място е о. Парос. На 23 години започва да изучава Светите отци и в него се поражда любов към безмълвието, подвига и молитвата. Истински светогорец, строг исихаст, уединен молитвеник, верен на своя духовен устав. Много съвременни атонски монаси са били възпитани от стареца Иосиф.
Паисий (Езнепидис), атонски старец (1924-1994). Роден в с. Тараса в Кападокия. През 1927 г. семейството му се премества в гр. Коница (Гърция), а през 1957 г. той приема пострижение на Атон. Най-известният атонски старец. В течение на четири десетилетия утешава Божиите хора и поддържа множество души, помагайки в разрешаването на различни проблеми. Явни са признаците за неговата святост.
Порфирий (Байрактарис), старец от Атика (1906-1991). Селцето на свети Иоан Каристиас на Евбея е неговото родно място. Като млад идва на Атон. Тежка болест го принуждава да се върне в Евбея. В течения на 33 години служи като енорийски свещеник в параклиса на св. Герасим в атинската поликлиника. От 1973 г. започва да служи основно в църквата на св. Николай Калисия Пенделис. Строител на манастира на Преображение Господне в Милеси Малакаси, недалеч от Оропос. През 1991 г. се връща на Атон в скита Кавсокаливия, където и умира. Известен със светия си живот и особено с дара на прозорливостта.
Филотей (Зервакос), старец от о. Парос (1884-1980). Роден в селцето Пакил в нома Лакония. През 1907 г. приема монашеството, през 1912 г. е ръкоположен за презвитер. Осъществил множество мисионерски пътувания. Опитен духовник, способен писател и ревнител за преданията.
