Причастието

Причастието

1. Старецът Амфилохий казвал: "Когато се причастява, човек получава сила, просвещава се, вижда нови хоризонти и чувства радост. Всеки по различен начин - според разположението и душевния си плам. Един чувства радост и покой, друг - мир, трети - дух на вярност, четвърти - неизразимо състрадание към всичко. Лично аз често съм бил изморен, но след Божественото Причастие не усещах вече никаква умора."

2. Особен интерес представлява следният духовен опит на стареца Иаков: "Аз започвах своето свещенослужение в манастир, според чийто устав наред с ежедневните служби се предвиждаше и извършване на ежедневна Божествена литургия. Много рано сутринта ние започвахме службата и преди напълно да се развидели, завършвахме Божествената литургия. Така, причастявайки се ежедневно с Пречистите Тайни, чувствах в себе си такава сила, сякаш бях като лъв. Такъв Божествен огън имах в душата си, че цял ден не усещах нито глад, нито жажда, нито студ, нито жега. От сутринта до вечерта неуморно работех. И дори през лятото по обяд, когато другите отци се уединяваха в килиите си, търсейки малко прохлада, аз носех чернозем и наторявах градините зад манастира, за които се грижех."

3. Същият старец ни открива следния потресаващ факт: "Когато причастявам хората, никога не виждам лицата им. Но веднъж помисълът ми подсказа да погледна лицата на пристъпващите към Божественото причастие. Тогава видях, че лицето на един е като на куче, на друг - като на маймуна, и лицата на останалите хора приличаха на муцуните на различни животни, много страшни. "Боже мой - казах си, - та те са хора, защо лицата им са като на животни?" Но някои пристъпваха към Причастието с мирни и чисти лица и след като се причастяха, лицата им сияеха като слънце." Друг път старецът разказвал следното: "Веднъж видях на светия дискос съсирек от Кръвта и, разбира се, го показах на един от братята, ала той скоро изчезна."

4. Християните не разбират, че Божественото причастие е едно от задължителните Тайнства на церемонията. Повечето не се прчастяват както трябва. Старецът Филотей казвал за това: "Някои хора изобщо не се причастяват поради неверие и нечестие. Други пък поради неведение, маловерие, нерадение и липса на истинска и чиста любов към Бога се причастяват веднъж-дваж годишно, и то по навик, без страх, без вяра и любов. Прискърбно е и заслужава много сълзи, когато иереят от царските врата призовава хората към Причастие, но не се причастява никой."

5. Старецът Иероним подчертавал: "Онзи, който се причастява правилно, преди Причастието трябва да има страх, благоговение и съкрушение, а след него трябва да усеща покой и радост, ала трябва да съзнава и това, че не е готов за Тайнството."

-------------------

Кратки биографични данни за старците

Амфилохий (Макрис), старец от о. Патмос (1889-1970). Роден на о. Патмос, на 16-годишна възраст става послушник в манастира "Св. апостол Иоан Богослов". През 1935 г. е избран за игумен. Осъществява обширна духовна и обществена дейност.

Антим (Вайанос), старец от о. Хиос (1860-1960). Родното му място е гр. Ливавадия на о. Хиос. Продуктивно работи в лепрозориума (лечебно заведение, където живеят и се трудят болни от проказа) на Хиос, който превръща от "място на страдания в рай". Ктитор и духовник на женския манастир на Божията Майка Помощница. През 1992 г. Църквата го канонизира.

Гавриил (Казасис), атонски старец (1886-1983). Роден в селцето Месениколас в нома Кардица. През 1910 г. пристига в Атон, където дълги години е свещеник и игумен в манастира "Дионисиат". Знаменит духовник, самоук писател, деен атонски монах.

Георги (Карслидис), старец от гр. Драма (1901-1959). Родното му място е гр. Аргируполи на Черно море. През 1929 г. се премества в Гърция. След различни премествания място на неговото постоянно служение става Църквата на Архангелите в гр. Драма. През 1934 г. е построен манастирът "Възнесение Господне", където старецът прекарва остатъка от живота си, насаждайки благочестие сред християните в окръга.

Даниил (Димитриадис), старец от атонския скит Катунаки (1846-1929). Роден в гр. Смирна. От детски години гори от желанието да стане монах. Велик светогорец. Писал е книги и е рисувал икони.

Епифаний (Теодоропулос), старец от Атина (1930-1989). Роден в селцето Вурнази на нома Месиния. Човек с призвание за свещенството, със жажда за знания, старец с младежки дух. Незабележим клирик и известен писател. Обичал свещените канони, които изучавал и спазвал. Отказва се да стане епископ. Духовен отец за много хора и основател на манастира на Благодатна Троица в Тризина.

Евсевий (Матопулос), старец мисионер (1849-1929). Родното му място е Мелисопетра в Хортиния. Приема монашеско пострижение като младеж. Посвещава се основно на проповедническото служение. Осъществява множество мисионерски пътувания. Писател и основател на богословското братство "Зои".

Иаков (Цаликис), старец от о. Евбея (1929-1991). Роден в Евбея и се подвизава в манастира "Св. Давид". Става известен, велик старец, има явни свидетелства за светостта му.

Иероним (Апостолидис), старец от о. Егина (1883-1966). Роден в Гелвери в Кападокия. През 1922 г. идва в Гърция. Притежавал е дар слово. Посветил се на исихасткия живот, поддържал много хора със своите високи духовни съвети.

Иоил (Янакопулос), старец от гр. Калама (1901-1966). Роден в селцето Петалиди в нома Месиния. През 1924 г. приема пострижение, а по-късно е ръкоположен за дякон и презвитер. Преподава в гимназията. Основно се занимава с писателска дейност. През 1964 г. е обновен манастирът на св. пророк Илия в Калама, чийто строител е той.

Иосиф, атонски исихаст († 1959). Негово родно място е о. Парос. На 23 години започва да изучава Светите отци и в него се поражда любов към безмълвието, подвига и молитвата. Истински светогорец, строг исихаст, уединен молитвеник, верен на своя духовен устав. Много съвременни атонски монаси са били възпитани от стареца Иосиф.

Паисий (Езнепидис), атонски старец (1924-1994). Роден в с. Тараса в Кападокия. През 1927 г. семейството му се премества в гр. Коница (Гърция), а през 1957 г. той приема пострижение на Атон. Най-известният атонски старец. В течение на четири десетилетия утешава Божиите хора и поддържа множество души, помагайки в разрешаването на различни проблеми. Явни са признаците за неговата святост.

Порфирий (Байрактарис), старец от Атика (1906-1991). Селцето на свети Иоан Каристиас на Евбея е неговото родно място. Като млад идва на Атон. Тежка болест го принуждава да се върне в Евбея. В течения на 33 години служи като енорийски свещеник в параклиса на св. Герасим в атинската поликлиника. От 1973 г. започва да служи основно в църквата на св. Николай Калисия Пенделис. Строител на манастира на Преображение Господне в Милеси Малакаси, недалеч от Оропос. През 1991 г. се връща на Атон в скита Кавсокаливия, където и умира. Известен със светия си живот и особено с дара на прозорливостта.

Филотей (Зервакос), старец от о. Парос (1884-1980). Роден в селцето Пакил в нома Лакония. През 1907 г. приема монашеството, през 1912 г. е ръкоположен за презвитер. Осъществил множество мисионерски пътувания. Опитен духовник, способен писател и ревнител за преданията.

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ