Монашеството
1. Атонският старец Гавриил казвал, че "в първата си фаза монашеството е метод за разкриването на скритите страсти. Впоследствие то е вид лечебно възпитание. А след това се възпитават добродетелите и се освещава душата."
2. Кратко и точно описва монашеския път старецът Даниил от атонския скит Катунаки:
"Който е пожелал монашеско житие и е решил да го следва, покорен от Божествената любов, виждайки, че сред съблазните на света не ще може да води евангелски живот и да опази неповреден Божия образ, напуска света и всичко, което е в него. Заради Божията заповед се отрича от родители, братя, сестри, роднини и всички светски радости с една цел - да бъде приятен на Господа. Виждайки, че монашеският живот учи на тесния и прискърбен път, т. е. на молитви, пост, бдения и отричане от всяко светско мъдруване, той оставя имения и състояние и се отказва със самоотрицание от всички блага на света, от своята воля и мъдруване, отива на Атон и постъпва в манастир или в скит, или в килия, или пък отива в пустинята и доброволно приема послушание заради Божията любов без каквато и да е користна цел. Там той ще се моли според правилата на своя единствен занаят."
3. "За да вкусиш радостта от монашеството и духовния живот - казвал старецът Амфилохий от о. Патмос, - ти трябва с всичките сили на душата си да възпитаваш молитва, търпение и мълчание. Без молитва не е леко да се търпи и да се мълчи. С Божията благодат аз осъществих това в своя живот. Така се вселява в сърцата ни Христос."
4. За своето обкръжение старецът Антим казвал следното:
"Обстановката в манастира: голямото братство, цветята, дърветата, плодовете и т. н. аз сравнявам с пчелен кошер. Благословените пчели са насекоми, достойни за похвала и полезни на всички, защото ден и нощ работят за ближните си. И това е цял един общежителен манастир със свой устав. Те имат майка и всяка си има задължения. С една дума - редът при тях е общежителен. Те хвърчат към цветята, към дърветата и една донася мед, друга - водица, трета - глина, за да построят своето жилище и там вътре да живеят и да се размножават."
5. Въпреки че предназначението на монашеството е съвсем чисто, мнозина го разбират неправилно. Монахът върши благодеяния за света. Старецът Паисий подчертавал:
"Монахът избягва далеч от света не защото го ненавижда, а защото го обича и затова му помага с молитвата си повече в тия неща, които не се извършват с човешки сили, а само с Божествената намеса. Така Бог спасява света."
6. Кой манастир е идеален? Старецът Паисий подчертавал следното:
"Много помага на монаха това манастирът да е отдалечен от света, от археологическите забележителности и светския шум. Освен това често посещенията на манастирите са породени от прагматични интереси, защото мнозина идват тук да работят. Затова и някои владици биха искали, и то много справедливо, да се трудят самите монаси, които тогава биха обикнали нестяжателността, която са се заклели пред Бога да пазят. Но за съжаление те не се ограничават с най-необходимото и простото както за себе си, така и за манастира като цяло, така че да не приемат нищо от вярващите и да ги подтикват да помагат на страдащите нищи братя. Какво правят те? Събират дори потта на нищите и напълват с нея куп кандилници и камбани, мислейки си, че така прославят Бога. Ала такова благочестие прилича на благочестието на много руски клирици, които, без сами да искат това, са станали причина кандилата, паникадилата и камбаните да станат оръдия, удрящи по самата Христова Църква."
7. Старецът Иаков съветвал монасите манастирът им винаги да е отворен,
"защото е неправилно поклонниците да чакат отвън на студа, под дъжда или на припек. Това именно е любовта. Монахът трябва да принася жертва. Манастирът не е наша собственост. Тук в манастира на свети Давид ние сме гости. Ние сме наематели и икономи. А всичко тук принадлежи на свети Давид. И дрехите, които носим, и храната, с която се храним, принадлежат на свети Давид. Единственото, което сме донесли в манастира, са греховете ни. И за тях плачем до ден днешен."
8. Монасите са стражи на Църквата. Старецът Амфилохий казвал:
"Там, където няма православно монашество, няма Църква. Също тъй немислима е страна без армия и правна държава без полиция. Монасите охраняват църковните граници и защитават Църквата от враговете й, които в нашата епоха на материализъм нападат като вълци, за да я разтерзаят."
И друг път старецът обяснявал:
"В манастира едни хора са пратени от Бог, а други - от дявола. Бог праща хора, за да укрепят манастирите, а дяволът - да ги разрушат."
9. "Монашеският живот - казвал старецът Иоил - е тайно благодатно мъченичество. Всяка посветила се на монашеския живот душа се подлага на дълго мъченичество - отсичане на земните удоволствия и телесните наслади. Главният признак на истинските монаси, подвизаващи се за своето спасение с истинско изкуство, е неизвестността, т. е. доброволното скриване на себе си в монашеската анонимност, всецялото скриване на своя живот в смирение заради Иисуса Христа."
10. В едно свое писмо старецът Иероним пише: "Монашеският живот е плодоносно дърво, чийто корен е любовта, а храна - сълзите на покаянието."
11. Старецът Гавриил казвал, че истинските монаси са
"добродетелни и смирени в помисъла и изработват меда на добродетелта, задоволяват се със скромно ръкоделие, не безпокоят другите и им дават дори и малкото, което имат". "Бедността е приятел на добрите монаси и като правило признак на добродетелните аскети. И днес в светите скитове и скромните пустини на Атон има боголюбиви души, които доброволно живеят в нищета, за да се обогатят духовно, и с особена радост делят с другите бедняци своя сух хляб."
12. Интересен е личният монашески опит на стареца Порфирий:
"Почувствах се по-добре, когато станах монах. Дори здравето ми укрепна. Макар че преди бях слаб, после станах по-здрав и придобих търпение в трудовете и душевна твърдост. Главното е, че се почувствах вечен. Църквата е тайна. Онзи, който влиза в Църквата, не умира, а се спасява и става вечен. Тъй като съм безсмъртен, аз винаги се чувствах вечен. Откакто станах монах, повярвах че смърт няма. Тази мисъл ме е завладяла." И друг път той казвал: "Православното подвижничество съществува не само за манастирите, но и за света. Велика благословия е молитвата в храма, дългите служби и славословието на Бога в духа на любовта. Душите, измъчвани от страсти, близо до любовта Христова се освобождават от тях. За мен е най-въжделено да се оттегля в Света гора, в някой скит за покаяние и там в пустинята да славословя Бога."
13. Старецът Иосиф Исихаст, обръщайки се към свое духовно чадо, писал:
"В дадения момент живея в пещера, където цари чудесен покой. Аз съм най-щастливият измежду хората, защото живея безгрижно и непрекъснато вкусвам от меда на безмълвието. И щом си иде благодатта, идва като друга благодат безмълвието и ме приема в обятията си. Така страданията и скърбите на лукавия и злобен живот изглеждат нищожни. В този живот винаги се редуват скърби и радости, дори до последния дъх."
14. Особено внимание заслужава това, което пише в писмата си старецът Паисий за монаха, нямащ духовно дело:
"Когато монахът не намира духовно дело, няма подкрепата на старец и се занимава само с външното, тогава несъмнено той ще подивее духовно и няма да седи в килията си дори да го вържеш. Винаги му харесват контактите с хората, той обича да води екскурзии, да говори за сборници и археология, да показва на хората саксии с цветя, да им устройва богат светски прием и да успокоява само външния човек."
15. Старецът Иаков казвал:
"Освещава ни не мястото, а начинът на живот. Може да се намираш на Света гора, а с помисъла си - навън, в света. Можеш да бъдеш телесно и тук, а мислено - на Атон. Ако си истински монах, където и да отидеш, навсякъде за тебе ще е Атон."
16. Старецът Епифаний поучавал монасите си:
"Дошли сме тук не заради ръкоделието и не заради градините и строителството. Защото и без тях можем да спасим душите си. Дошли сме тук главно заради душата си. И за да я спасим, трябва да прекарваме деня безгрешно, с кротост и молитвено правило."
-------------------
Кратки биографични данни за старците
Амфилохий (Макрис), старец от о. Патмос (1889-1970). Роден на о. Патмос, на 16-годишна възраст става послушник в манастира "Св. апостол Иоан Богослов". През 1935 г. е избран за игумен. Осъществява обширна духовна и обществена дейност.
Антим (Вайанос), старец от о. Хиос (1860-1960). Родното му място е гр. Ливавадия на о. Хиос. Продуктивно работи в лепрозориума (лечебно заведение, където живеят и се трудят болни от проказа) на Хиос, който превръща от "място на страдания в рай". Ктитор и духовник на женския манастир на Божията Майка Помощница. През 1992 г. Църквата го канонизира.
Гавриил (Казасис), атонски старец (1886-1983). Роден в селцето Месениколас в нома Кардица. През 1910 г. пристига в Атон, където дълги години е свещеник и игумен в манастира "Дионисиат". Знаменит духовник, самоук писател, деен атонски монах.
Георги (Карслидис), старец от гр. Драма (1901-1959). Родното му място е гр. Аргируполи на Черно море. През 1929 г. се премества в Гърция. След различни премествания място на неговото постоянно служение става Църквата на Архангелите в гр. Драма. През 1934 г. е построен манастирът "Възнесение Господне", където старецът прекарва остатъка от живота си, насаждайки благочестие сред християните в окръга.
Даниил (Димитриадис), старец от атонския скит Катунаки (1846-1929). Роден в гр. Смирна. От детски години гори от желанието да стане монах. Велик светогорец. Писал е книги и е рисувал икони.
Епифаний (Теодоропулос), старец от Атина (1930-1989). Роден в селцето Вурнази на нома Месиния. Човек с призвание за свещенството, със жажда за знания, старец с младежки дух. Незабележим клирик и известен писател. Обичал свещените канони, които изучавал и спазвал. Отказва се да стане епископ. Духовен отец за много хора и основател на манастира на Благодатна Троица в Тризина.
Евсевий (Матопулос), старец мисионер (1849-1929). Родното му място е Мелисопетра в Хортиния. Приема монашеско пострижение като младеж. Посвещава се основно на проповедническото служение. Осъществява множество мисионерски пътувания. Писател и основател на богословското братство "Зои".
Иаков (Цаликис), старец от о. Евбея (1929-1991). Роден в Евбея и се подвизава в манастира "Св. Давид". Става известен, велик старец, има явни свидетелства за светостта му.
Иероним (Апостолидис), старец от о. Егина (1883-1966). Роден в Гелвери в Кападокия. През 1922 г. идва в Гърция. Притежавал е дар слово. Посветил се на исихасткия живот, поддържал много хора със своите високи духовни съвети.
Иоил (Янакопулос), старец от гр. Калама (1901-1966). Роден в селцето Петалиди в нома Месиния. През 1924 г. приема пострижение, а по-късно е ръкоположен за дякон и презвитер. Преподава в гимназията. Основно се занимава с писателска дейност. През 1964 г. е обновен манастирът на св. пророк Илия в Калама, чийто строител е той.
Иосиф, атонски исихаст († 1959). Негово родно място е о. Парос. На 23 години започва да изучава Светите отци и в него се поражда любов към безмълвието, подвига и молитвата. Истински светогорец, строг исихаст, уединен молитвеник, верен на своя духовен устав. Много съвременни атонски монаси са били възпитани от стареца Иосиф.
Паисий (Езнепидис), атонски старец (1924-1994). Роден в с. Тараса в Кападокия. През 1927 г. семейството му се премества в гр. Коница (Гърция), а през 1957 г. той приема пострижение на Атон. Най-известният атонски старец. В течение на четири десетилетия утешава Божиите хора и поддържа множество души, помагайки в разрешаването на различни проблеми. Явни са признаците за неговата святост.
Порфирий (Байрактарис), старец от Атика (1906-1991). Селцето на свети Иоан Каристиас на Евбея е неговото родно място. Като млад идва на Атон. Тежка болест го принуждава да се върне в Евбея. В течения на 33 години служи като енорийски свещеник в параклиса на св. Герасим в атинската поликлиника. От 1973 г. започва да служи основно в църквата на св. Николай Калисия Пенделис. Строител на манастира на Преображение Господне в Милеси Малакаси, недалеч от Оропос. През 1991 г. се връща на Атон в скита Кавсокаливия, където и умира. Известен със светия си живот и особено с дара на прозорливостта.
Филотей (Зервакос), старец от о. Парос (1884-1980). Роден в селцето Пакил в нома Лакония. През 1907 г. приема монашеството, през 1912 г. е ръкоположен за презвитер. Осъществил множество мисионерски пътувания. Опитен духовник, способен писател и ревнител за преданията.
2. Кратко и точно описва монашеския път старецът Даниил от атонския скит Катунаки:
"Който е пожелал монашеско житие и е решил да го следва, покорен от Божествената любов, виждайки, че сред съблазните на света не ще може да води евангелски живот и да опази неповреден Божия образ, напуска света и всичко, което е в него. Заради Божията заповед се отрича от родители, братя, сестри, роднини и всички светски радости с една цел - да бъде приятен на Господа. Виждайки, че монашеският живот учи на тесния и прискърбен път, т. е. на молитви, пост, бдения и отричане от всяко светско мъдруване, той оставя имения и състояние и се отказва със самоотрицание от всички блага на света, от своята воля и мъдруване, отива на Атон и постъпва в манастир или в скит, или в килия, или пък отива в пустинята и доброволно приема послушание заради Божията любов без каквато и да е користна цел. Там той ще се моли според правилата на своя единствен занаят."
3. "За да вкусиш радостта от монашеството и духовния живот - казвал старецът Амфилохий от о. Патмос, - ти трябва с всичките сили на душата си да възпитаваш молитва, търпение и мълчание. Без молитва не е леко да се търпи и да се мълчи. С Божията благодат аз осъществих това в своя живот. Така се вселява в сърцата ни Христос."
4. За своето обкръжение старецът Антим казвал следното:
"Обстановката в манастира: голямото братство, цветята, дърветата, плодовете и т. н. аз сравнявам с пчелен кошер. Благословените пчели са насекоми, достойни за похвала и полезни на всички, защото ден и нощ работят за ближните си. И това е цял един общежителен манастир със свой устав. Те имат майка и всяка си има задължения. С една дума - редът при тях е общежителен. Те хвърчат към цветята, към дърветата и една донася мед, друга - водица, трета - глина, за да построят своето жилище и там вътре да живеят и да се размножават."
5. Въпреки че предназначението на монашеството е съвсем чисто, мнозина го разбират неправилно. Монахът върши благодеяния за света. Старецът Паисий подчертавал:
"Монахът избягва далеч от света не защото го ненавижда, а защото го обича и затова му помага с молитвата си повече в тия неща, които не се извършват с човешки сили, а само с Божествената намеса. Така Бог спасява света."
6. Кой манастир е идеален? Старецът Паисий подчертавал следното:
"Много помага на монаха това манастирът да е отдалечен от света, от археологическите забележителности и светския шум. Освен това често посещенията на манастирите са породени от прагматични интереси, защото мнозина идват тук да работят. Затова и някои владици биха искали, и то много справедливо, да се трудят самите монаси, които тогава биха обикнали нестяжателността, която са се заклели пред Бога да пазят. Но за съжаление те не се ограничават с най-необходимото и простото както за себе си, така и за манастира като цяло, така че да не приемат нищо от вярващите и да ги подтикват да помагат на страдащите нищи братя. Какво правят те? Събират дори потта на нищите и напълват с нея куп кандилници и камбани, мислейки си, че така прославят Бога. Ала такова благочестие прилича на благочестието на много руски клирици, които, без сами да искат това, са станали причина кандилата, паникадилата и камбаните да станат оръдия, удрящи по самата Христова Църква."
7. Старецът Иаков съветвал монасите манастирът им винаги да е отворен,
"защото е неправилно поклонниците да чакат отвън на студа, под дъжда или на припек. Това именно е любовта. Монахът трябва да принася жертва. Манастирът не е наша собственост. Тук в манастира на свети Давид ние сме гости. Ние сме наематели и икономи. А всичко тук принадлежи на свети Давид. И дрехите, които носим, и храната, с която се храним, принадлежат на свети Давид. Единственото, което сме донесли в манастира, са греховете ни. И за тях плачем до ден днешен."
8. Монасите са стражи на Църквата. Старецът Амфилохий казвал:
"Там, където няма православно монашество, няма Църква. Също тъй немислима е страна без армия и правна държава без полиция. Монасите охраняват църковните граници и защитават Църквата от враговете й, които в нашата епоха на материализъм нападат като вълци, за да я разтерзаят."
И друг път старецът обяснявал:
"В манастира едни хора са пратени от Бог, а други - от дявола. Бог праща хора, за да укрепят манастирите, а дяволът - да ги разрушат."
9. "Монашеският живот - казвал старецът Иоил - е тайно благодатно мъченичество. Всяка посветила се на монашеския живот душа се подлага на дълго мъченичество - отсичане на земните удоволствия и телесните наслади. Главният признак на истинските монаси, подвизаващи се за своето спасение с истинско изкуство, е неизвестността, т. е. доброволното скриване на себе си в монашеската анонимност, всецялото скриване на своя живот в смирение заради Иисуса Христа."
10. В едно свое писмо старецът Иероним пише: "Монашеският живот е плодоносно дърво, чийто корен е любовта, а храна - сълзите на покаянието."
11. Старецът Гавриил казвал, че истинските монаси са
"добродетелни и смирени в помисъла и изработват меда на добродетелта, задоволяват се със скромно ръкоделие, не безпокоят другите и им дават дори и малкото, което имат". "Бедността е приятел на добрите монаси и като правило признак на добродетелните аскети. И днес в светите скитове и скромните пустини на Атон има боголюбиви души, които доброволно живеят в нищета, за да се обогатят духовно, и с особена радост делят с другите бедняци своя сух хляб."
12. Интересен е личният монашески опит на стареца Порфирий:
"Почувствах се по-добре, когато станах монах. Дори здравето ми укрепна. Макар че преди бях слаб, после станах по-здрав и придобих търпение в трудовете и душевна твърдост. Главното е, че се почувствах вечен. Църквата е тайна. Онзи, който влиза в Църквата, не умира, а се спасява и става вечен. Тъй като съм безсмъртен, аз винаги се чувствах вечен. Откакто станах монах, повярвах че смърт няма. Тази мисъл ме е завладяла." И друг път той казвал: "Православното подвижничество съществува не само за манастирите, но и за света. Велика благословия е молитвата в храма, дългите служби и славословието на Бога в духа на любовта. Душите, измъчвани от страсти, близо до любовта Христова се освобождават от тях. За мен е най-въжделено да се оттегля в Света гора, в някой скит за покаяние и там в пустинята да славословя Бога."
13. Старецът Иосиф Исихаст, обръщайки се към свое духовно чадо, писал:
"В дадения момент живея в пещера, където цари чудесен покой. Аз съм най-щастливият измежду хората, защото живея безгрижно и непрекъснато вкусвам от меда на безмълвието. И щом си иде благодатта, идва като друга благодат безмълвието и ме приема в обятията си. Така страданията и скърбите на лукавия и злобен живот изглеждат нищожни. В този живот винаги се редуват скърби и радости, дори до последния дъх."
14. Особено внимание заслужава това, което пише в писмата си старецът Паисий за монаха, нямащ духовно дело:
"Когато монахът не намира духовно дело, няма подкрепата на старец и се занимава само с външното, тогава несъмнено той ще подивее духовно и няма да седи в килията си дори да го вържеш. Винаги му харесват контактите с хората, той обича да води екскурзии, да говори за сборници и археология, да показва на хората саксии с цветя, да им устройва богат светски прием и да успокоява само външния човек."
15. Старецът Иаков казвал:
"Освещава ни не мястото, а начинът на живот. Може да се намираш на Света гора, а с помисъла си - навън, в света. Можеш да бъдеш телесно и тук, а мислено - на Атон. Ако си истински монах, където и да отидеш, навсякъде за тебе ще е Атон."
16. Старецът Епифаний поучавал монасите си:
"Дошли сме тук не заради ръкоделието и не заради градините и строителството. Защото и без тях можем да спасим душите си. Дошли сме тук главно заради душата си. И за да я спасим, трябва да прекарваме деня безгрешно, с кротост и молитвено правило."
-------------------
Кратки биографични данни за старците
Амфилохий (Макрис), старец от о. Патмос (1889-1970). Роден на о. Патмос, на 16-годишна възраст става послушник в манастира "Св. апостол Иоан Богослов". През 1935 г. е избран за игумен. Осъществява обширна духовна и обществена дейност.
Антим (Вайанос), старец от о. Хиос (1860-1960). Родното му място е гр. Ливавадия на о. Хиос. Продуктивно работи в лепрозориума (лечебно заведение, където живеят и се трудят болни от проказа) на Хиос, който превръща от "място на страдания в рай". Ктитор и духовник на женския манастир на Божията Майка Помощница. През 1992 г. Църквата го канонизира.
Гавриил (Казасис), атонски старец (1886-1983). Роден в селцето Месениколас в нома Кардица. През 1910 г. пристига в Атон, където дълги години е свещеник и игумен в манастира "Дионисиат". Знаменит духовник, самоук писател, деен атонски монах.
Георги (Карслидис), старец от гр. Драма (1901-1959). Родното му място е гр. Аргируполи на Черно море. През 1929 г. се премества в Гърция. След различни премествания място на неговото постоянно служение става Църквата на Архангелите в гр. Драма. През 1934 г. е построен манастирът "Възнесение Господне", където старецът прекарва остатъка от живота си, насаждайки благочестие сред християните в окръга.
Даниил (Димитриадис), старец от атонския скит Катунаки (1846-1929). Роден в гр. Смирна. От детски години гори от желанието да стане монах. Велик светогорец. Писал е книги и е рисувал икони.
Епифаний (Теодоропулос), старец от Атина (1930-1989). Роден в селцето Вурнази на нома Месиния. Човек с призвание за свещенството, със жажда за знания, старец с младежки дух. Незабележим клирик и известен писател. Обичал свещените канони, които изучавал и спазвал. Отказва се да стане епископ. Духовен отец за много хора и основател на манастира на Благодатна Троица в Тризина.
Евсевий (Матопулос), старец мисионер (1849-1929). Родното му място е Мелисопетра в Хортиния. Приема монашеско пострижение като младеж. Посвещава се основно на проповедническото служение. Осъществява множество мисионерски пътувания. Писател и основател на богословското братство "Зои".
Иаков (Цаликис), старец от о. Евбея (1929-1991). Роден в Евбея и се подвизава в манастира "Св. Давид". Става известен, велик старец, има явни свидетелства за светостта му.
Иероним (Апостолидис), старец от о. Егина (1883-1966). Роден в Гелвери в Кападокия. През 1922 г. идва в Гърция. Притежавал е дар слово. Посветил се на исихасткия живот, поддържал много хора със своите високи духовни съвети.
Иоил (Янакопулос), старец от гр. Калама (1901-1966). Роден в селцето Петалиди в нома Месиния. През 1924 г. приема пострижение, а по-късно е ръкоположен за дякон и презвитер. Преподава в гимназията. Основно се занимава с писателска дейност. През 1964 г. е обновен манастирът на св. пророк Илия в Калама, чийто строител е той.
Иосиф, атонски исихаст († 1959). Негово родно място е о. Парос. На 23 години започва да изучава Светите отци и в него се поражда любов към безмълвието, подвига и молитвата. Истински светогорец, строг исихаст, уединен молитвеник, верен на своя духовен устав. Много съвременни атонски монаси са били възпитани от стареца Иосиф.
Паисий (Езнепидис), атонски старец (1924-1994). Роден в с. Тараса в Кападокия. През 1927 г. семейството му се премества в гр. Коница (Гърция), а през 1957 г. той приема пострижение на Атон. Най-известният атонски старец. В течение на четири десетилетия утешава Божиите хора и поддържа множество души, помагайки в разрешаването на различни проблеми. Явни са признаците за неговата святост.
Порфирий (Байрактарис), старец от Атика (1906-1991). Селцето на свети Иоан Каристиас на Евбея е неговото родно място. Като млад идва на Атон. Тежка болест го принуждава да се върне в Евбея. В течения на 33 години служи като енорийски свещеник в параклиса на св. Герасим в атинската поликлиника. От 1973 г. започва да служи основно в църквата на св. Николай Калисия Пенделис. Строител на манастира на Преображение Господне в Милеси Малакаси, недалеч от Оропос. През 1991 г. се връща на Атон в скита Кавсокаливия, където и умира. Известен със светия си живот и особено с дара на прозорливостта.
Филотей (Зервакос), старец от о. Парос (1884-1980). Роден в селцето Пакил в нома Лакония. През 1907 г. приема монашеството, през 1912 г. е ръкоположен за презвитер. Осъществил множество мисионерски пътувания. Опитен духовник, способен писател и ревнител за преданията.
