Страданията и скърбите
1. Защо Бог допуска праведни и добродетелни хора да търпят ужасни болести? Старецът Епифаний отговарял така: "За да се очистят те от нищожните следи на своите страсти и да получат голям венец на небето. Освен това, понеже Той е допуснал и Синът Му да претърпи смърт на Кръста, какво да кажем за хората, които колкото и да са свети, носят мръсните петна на греховете?" Старецът казвал и още нещо, много важно, което е полезно и за другите: "Скръбта ни очиства. Истинският човек винаги скърби. В радостта си той се променя, става друг. В скръбта става такъв, какъвто е всъщност. И тогава най-вече се приближава до Бога. Той чувства своето безсилие. Често, когато е в слава и радост, си мисли, че е пъпът на света, или ако искате - центърът на вселената: "Аз и никой друг!" В страданията и скръбта той се чувства като незначителна мравчица във вселената, изцяло зависим и търси помощ и подкрепа. Всички ние, които сме преживели душевни и телесни страдания, знаем, че никога не сме се молили така - и като качество, и като количество, както сме се молили в болест или в изпитание с тежка душевна скръб. Но когато имаме всичко, ние забравяме и за молитвата, и за поста, и за много, много друго. Затова Бог допуска страданието."
2. Старецът Паисий казвал: "Ударите са необходими за спасението на нашата душа, защото я очистват. Колкото повече удряш и търкаш дрехата, толкова по-чиста става тя. По този начин и октоподите, и сепиите ги очистват от черната течност и ги правят по-меки."
3. За духовната цел на скърбите старецът Иоил от гр. Калама казвал: "Изпитанията със скърби, които Бог допуща за човека, имат за цел да възпитат праведници на земята и да ги възнаградят в другия живот. Очевидно е, че скърбите в този живот са подготовка на човека. Скръбта е това, което смирява човека, откъсва го от светското, открива характера му, очиства мислите му и го възвеличава, защото я търпи. Когато праведният е в немощ, той по-леко се извисява към небето. Когато го клеветят, той по-леко се откъсва от хората и търси своя изкупител Христос. Когато го наляга материална нужда, той става по-смирен и с повече топлота се моли на Бога. Човек прилича на безформено парче мрамор, което се нуждае от длетото на скулптор, т. е. човекът се нуждае от длетото на Божиите скърби."
4. Старецът Евсевий казвал: "Човек трябва да знае, че Бог няма да допусне скърби, които да надвишават силите му, и ще му даде голямо мъжество. Знанието за това го прави мъжествен, търпелив и великодушен, защото влага в душата убеждение, че Бог, Който от любов е допуснал скърбите, непременно ще му помогне да се избави от тях и да получи голяма полза."
5. За болестите старецът Иероним казвал: "Благодаря на Христа, когато ми дава възможност да поболедувам. Тогава си спомням мъчениците и забравям болестта си. Прекрасни и полезни неща са скръбта и болестта. Смятам болестта за дар Божи. Мнозина са познали Бога благодарение на преживяна от тях болест."
6. За да даде духовни резултати, болестта изисква търпение. Старецът Порфирий подчертавал, че "немощите ни подтикват към добро, когато ги понасяме безропотно, молим Бога да прости греховете ни и славим Неговото име."
7. Старецът Иосиф съветвал своите духовни чада: "Не се бойте от немощите, дори да страдате до края на живота си. Та нали Бог е винаги с нас, защо се вълнувате? Ние чрез Него живеем и се движим, и съществуваме (Деян. 17:28). В Неговите обятия страдаме. Ние дишаме с Бога, от Бога сме обкръжени, Бога осезаваме. Бога вкусваме в тайнството. Накъдето и да се обърнем, където и да погледнем, навсякъде е Бог. На небето, на земята, в бездните, в дърветата, вътре в камъните, във вашия ум, във вашето сърце. И така Той ли не вижда как страдате и как търпите? Кажете Му за своите мъки и ще видите утешени и изцелени и телата, и душите си."
8. За отражението на скърбите старецът Евсевий писал на духовните си братя: "Аз зная, че скърбите и изкушенията никога не ви оставят. На онези, които искат да угодят на Бога във всичко, и изкушенията, и скърбите, и трудностите, и немощите, и бедността съдействат за обновление и усъвършенстване. Затова търпете и търпеливо очаквайте помощта на Божествената благодат."
-------------------
Кратки биографични данни за старците
Амфилохий (Макрис), старец от о. Патмос (1889-1970). Роден на о. Патмос, на 16-годишна възраст става послушник в манастира "Св. апостол Иоан Богослов". През 1935 г. е избран за игумен. Осъществява обширна духовна и обществена дейност.
Антим (Вайанос), старец от о. Хиос (1860-1960). Родното му място е гр. Ливавадия на о. Хиос. Продуктивно работи в лепрозориума (лечебно заведение, където живеят и се трудят болни от проказа) на Хиос, който превръща от "място на страдания в рай". Ктитор и духовник на женския манастир на Божията Майка Помощница. През 1992 г. Църквата го канонизира.
Гавриил (Казасис), атонски старец (1886-1983). Роден в селцето Месениколас в нома Кардица. През 1910 г. пристига в Атон, където дълги години е свещеник и игумен в манастира "Дионисиат". Знаменит духовник, самоук писател, деен атонски монах.
Георги (Карслидис), старец от гр. Драма (1901-1959). Родното му място е гр. Аргируполи на Черно море. През 1929 г. се премества в Гърция. След различни премествания място на неговото постоянно служение става Църквата на Архангелите в гр. Драма. През 1934 г. е построен манастирът "Възнесение Господне", където старецът прекарва остатъка от живота си, насаждайки благочестие сред християните в окръга.
Даниил (Димитриадис), старец от атонския скит Катунаки (1846-1929). Роден в гр. Смирна. От детски години гори от желанието да стане монах. Велик светогорец. Писал е книги и е рисувал икони.
Епифаний (Теодоропулос), старец от Атина (1930-1989). Роден в селцето Вурнази на нома Месиния. Човек с призвание за свещенството, със жажда за знания, старец с младежки дух. Незабележим клирик и известен писател. Обичал свещените канони, които изучавал и спазвал. Отказва се да стане епископ. Духовен отец за много хора и основател на манастира на Благодатна Троица в Тризина.
Евсевий (Матопулос), старец мисионер (1849-1929). Родното му място е Мелисопетра в Хортиния. Приема монашеско пострижение като младеж. Посвещава се основно на проповедническото служение. Осъществява множество мисионерски пътувания. Писател и основател на богословското братство "Зои".
Иаков (Цаликис), старец от о. Евбея (1929-1991). Роден в Евбея и се подвизава в манастира "Св. Давид". Става известен, велик старец, има явни свидетелства за светостта му.
Иероним (Апостолидис), старец от о. Егина (1883-1966). Роден в Гелвери в Кападокия. През 1922 г. идва в Гърция. Притежавал е дар слово. Посветил се на исихасткия живот, поддържал много хора със своите високи духовни съвети.
Иоил (Янакопулос), старец от гр. Калама (1901-1966). Роден в селцето Петалиди в нома Месиния. През 1924 г. приема пострижение, а по-късно е ръкоположен за дякон и презвитер. Преподава в гимназията. Основно се занимава с писателска дейност. През 1964 г. е обновен манастирът на св. пророк Илия в Калама, чийто строител е той.
Иосиф, атонски исихаст († 1959). Негово родно място е о. Парос. На 23 години започва да изучава Светите отци и в него се поражда любов към безмълвието, подвига и молитвата. Истински светогорец, строг исихаст, уединен молитвеник, верен на своя духовен устав. Много съвременни атонски монаси са били възпитани от стареца Иосиф.
Паисий (Езнепидис), атонски старец (1924-1994). Роден в с. Тараса в Кападокия. През 1927 г. семейството му се премества в гр. Коница (Гърция), а през 1957 г. той приема пострижение на Атон. Най-известният атонски старец. В течение на четири десетилетия утешава Божиите хора и поддържа множество души, помагайки в разрешаването на различни проблеми. Явни са признаците за неговата святост.
Порфирий (Байрактарис), старец от Атика (1906-1991). Селцето на свети Иоан Каристиас на Евбея е неговото родно място. Като млад идва на Атон. Тежка болест го принуждава да се върне в Евбея. В течения на 33 години служи като енорийски свещеник в параклиса на св. Герасим в атинската поликлиника. От 1973 г. започва да служи основно в църквата на св. Николай Калисия Пенделис. Строител на манастира на Преображение Господне в Милеси Малакаси, недалеч от Оропос. През 1991 г. се връща на Атон в скита Кавсокаливия, където и умира. Известен със светия си живот и особено с дара на прозорливостта.
Филотей (Зервакос), старец от о. Парос (1884-1980). Роден в селцето Пакил в нома Лакония. През 1907 г. приема монашеството, през 1912 г. е ръкоположен за презвитер. Осъществил множество мисионерски пътувания. Опитен духовник, способен писател и ревнител за преданията.
2. Старецът Паисий казвал: "Ударите са необходими за спасението на нашата душа, защото я очистват. Колкото повече удряш и търкаш дрехата, толкова по-чиста става тя. По този начин и октоподите, и сепиите ги очистват от черната течност и ги правят по-меки."
3. За духовната цел на скърбите старецът Иоил от гр. Калама казвал: "Изпитанията със скърби, които Бог допуща за човека, имат за цел да възпитат праведници на земята и да ги възнаградят в другия живот. Очевидно е, че скърбите в този живот са подготовка на човека. Скръбта е това, което смирява човека, откъсва го от светското, открива характера му, очиства мислите му и го възвеличава, защото я търпи. Когато праведният е в немощ, той по-леко се извисява към небето. Когато го клеветят, той по-леко се откъсва от хората и търси своя изкупител Христос. Когато го наляга материална нужда, той става по-смирен и с повече топлота се моли на Бога. Човек прилича на безформено парче мрамор, което се нуждае от длетото на скулптор, т. е. човекът се нуждае от длетото на Божиите скърби."
4. Старецът Евсевий казвал: "Човек трябва да знае, че Бог няма да допусне скърби, които да надвишават силите му, и ще му даде голямо мъжество. Знанието за това го прави мъжествен, търпелив и великодушен, защото влага в душата убеждение, че Бог, Който от любов е допуснал скърбите, непременно ще му помогне да се избави от тях и да получи голяма полза."
5. За болестите старецът Иероним казвал: "Благодаря на Христа, когато ми дава възможност да поболедувам. Тогава си спомням мъчениците и забравям болестта си. Прекрасни и полезни неща са скръбта и болестта. Смятам болестта за дар Божи. Мнозина са познали Бога благодарение на преживяна от тях болест."
6. За да даде духовни резултати, болестта изисква търпение. Старецът Порфирий подчертавал, че "немощите ни подтикват към добро, когато ги понасяме безропотно, молим Бога да прости греховете ни и славим Неговото име."
7. Старецът Иосиф съветвал своите духовни чада: "Не се бойте от немощите, дори да страдате до края на живота си. Та нали Бог е винаги с нас, защо се вълнувате? Ние чрез Него живеем и се движим, и съществуваме (Деян. 17:28). В Неговите обятия страдаме. Ние дишаме с Бога, от Бога сме обкръжени, Бога осезаваме. Бога вкусваме в тайнството. Накъдето и да се обърнем, където и да погледнем, навсякъде е Бог. На небето, на земята, в бездните, в дърветата, вътре в камъните, във вашия ум, във вашето сърце. И така Той ли не вижда как страдате и как търпите? Кажете Му за своите мъки и ще видите утешени и изцелени и телата, и душите си."
8. За отражението на скърбите старецът Евсевий писал на духовните си братя: "Аз зная, че скърбите и изкушенията никога не ви оставят. На онези, които искат да угодят на Бога във всичко, и изкушенията, и скърбите, и трудностите, и немощите, и бедността съдействат за обновление и усъвършенстване. Затова търпете и търпеливо очаквайте помощта на Божествената благодат."
-------------------
Кратки биографични данни за старците
Амфилохий (Макрис), старец от о. Патмос (1889-1970). Роден на о. Патмос, на 16-годишна възраст става послушник в манастира "Св. апостол Иоан Богослов". През 1935 г. е избран за игумен. Осъществява обширна духовна и обществена дейност.
Антим (Вайанос), старец от о. Хиос (1860-1960). Родното му място е гр. Ливавадия на о. Хиос. Продуктивно работи в лепрозориума (лечебно заведение, където живеят и се трудят болни от проказа) на Хиос, който превръща от "място на страдания в рай". Ктитор и духовник на женския манастир на Божията Майка Помощница. През 1992 г. Църквата го канонизира.
Гавриил (Казасис), атонски старец (1886-1983). Роден в селцето Месениколас в нома Кардица. През 1910 г. пристига в Атон, където дълги години е свещеник и игумен в манастира "Дионисиат". Знаменит духовник, самоук писател, деен атонски монах.
Георги (Карслидис), старец от гр. Драма (1901-1959). Родното му място е гр. Аргируполи на Черно море. През 1929 г. се премества в Гърция. След различни премествания място на неговото постоянно служение става Църквата на Архангелите в гр. Драма. През 1934 г. е построен манастирът "Възнесение Господне", където старецът прекарва остатъка от живота си, насаждайки благочестие сред християните в окръга.
Даниил (Димитриадис), старец от атонския скит Катунаки (1846-1929). Роден в гр. Смирна. От детски години гори от желанието да стане монах. Велик светогорец. Писал е книги и е рисувал икони.
Епифаний (Теодоропулос), старец от Атина (1930-1989). Роден в селцето Вурнази на нома Месиния. Човек с призвание за свещенството, със жажда за знания, старец с младежки дух. Незабележим клирик и известен писател. Обичал свещените канони, които изучавал и спазвал. Отказва се да стане епископ. Духовен отец за много хора и основател на манастира на Благодатна Троица в Тризина.
Евсевий (Матопулос), старец мисионер (1849-1929). Родното му място е Мелисопетра в Хортиния. Приема монашеско пострижение като младеж. Посвещава се основно на проповедническото служение. Осъществява множество мисионерски пътувания. Писател и основател на богословското братство "Зои".
Иаков (Цаликис), старец от о. Евбея (1929-1991). Роден в Евбея и се подвизава в манастира "Св. Давид". Става известен, велик старец, има явни свидетелства за светостта му.
Иероним (Апостолидис), старец от о. Егина (1883-1966). Роден в Гелвери в Кападокия. През 1922 г. идва в Гърция. Притежавал е дар слово. Посветил се на исихасткия живот, поддържал много хора със своите високи духовни съвети.
Иоил (Янакопулос), старец от гр. Калама (1901-1966). Роден в селцето Петалиди в нома Месиния. През 1924 г. приема пострижение, а по-късно е ръкоположен за дякон и презвитер. Преподава в гимназията. Основно се занимава с писателска дейност. През 1964 г. е обновен манастирът на св. пророк Илия в Калама, чийто строител е той.
Иосиф, атонски исихаст († 1959). Негово родно място е о. Парос. На 23 години започва да изучава Светите отци и в него се поражда любов към безмълвието, подвига и молитвата. Истински светогорец, строг исихаст, уединен молитвеник, верен на своя духовен устав. Много съвременни атонски монаси са били възпитани от стареца Иосиф.
Паисий (Езнепидис), атонски старец (1924-1994). Роден в с. Тараса в Кападокия. През 1927 г. семейството му се премества в гр. Коница (Гърция), а през 1957 г. той приема пострижение на Атон. Най-известният атонски старец. В течение на четири десетилетия утешава Божиите хора и поддържа множество души, помагайки в разрешаването на различни проблеми. Явни са признаците за неговата святост.
Порфирий (Байрактарис), старец от Атика (1906-1991). Селцето на свети Иоан Каристиас на Евбея е неговото родно място. Като млад идва на Атон. Тежка болест го принуждава да се върне в Евбея. В течения на 33 години служи като енорийски свещеник в параклиса на св. Герасим в атинската поликлиника. От 1973 г. започва да служи основно в църквата на св. Николай Калисия Пенделис. Строител на манастира на Преображение Господне в Милеси Малакаси, недалеч от Оропос. През 1991 г. се връща на Атон в скита Кавсокаливия, където и умира. Известен със светия си живот и особено с дара на прозорливостта.
Филотей (Зервакос), старец от о. Парос (1884-1980). Роден в селцето Пакил в нома Лакония. През 1907 г. приема монашеството, през 1912 г. е ръкоположен за презвитер. Осъществил множество мисионерски пътувания. Опитен духовник, способен писател и ревнител за преданията.
