Бракът и възпитанието на децата
1. Старецът Филотей писал на свое духовно чадо: "За това какъв живот да избереш - брачен или безбрачен, - да бъде волята Божия, защото често пъти хората желаят едно, а Бог заповядва друго. И брачният живот е добър, но безбрачният, девственият е по-добър и по-висок, защото нежененият се грижи за това как да угоди на Бога, а жененият - как да угоди на жена си и света. Бог не принуждава никого нито към женитба, нито към безбрачие. Човек сам трябва да избере начина си на живот. Ако се колебае в избора, нека да сътвори топла молитва, с умиление и благоговение, за да му открие това Бог."
2. За щастието в брака старецът Порфирий казвал: "Може да има щастие, ала при едно условие: съпрузите трябва да придобият духовно богатство, обичайки Христа и опазвайки Неговите заповеди. Така те ще постигнат истинска любов един към друг и ще бъдат щастливи. В противен случай ще бъдат духовно нищи, няма да са способни да обичат и демоните ще ги хвърлят в изкушения, които ще ги направят нещастни."
3. Старецът Иаков казвал: "Майка ми имаше монашеска душа. Поради слабото ми здраве тя ме наричаше есенна птичка."
4. Обръщайки се към своя духовна дъщеря, встъпила в брак, старецът Иероним казвал: "Ти си мислеше, че ще бъдеш щастлива в брака, но сега виждаш, че не е така и искаш душата ти да бъде изпълнена с друго, т. е. търсиш духовното. Така се случва и в морето: когато в мрежата има малко храна за примамка, рибите се приближават, за да я изядат, и попадат в мрежите. Улавят ги и те вече не могат да излязат навън. Тогава казват: "Защо ни измамиха и сега сме хванати тук? Колко са добре онези, които са навън!" А онези, които са навън, казват: "Колко им е добре на тия, които са вътре! Те имат храна!" Наистина е така. Женените завиждат на неженените, а те пък понякога завиждат на женените. Но не трябва да променяш решението си. Всеки е там, където е, и това, което обича, трябва да върши правилно и честно да изпълнява своето предназначение."
5. Същият старец при друг подобен случай подчертал: "Не скърби, че си се оженил. Добро и високо е монашеството, защото там имаш криле и се издигаш към небето, докато жененият ходи по земята, по сушата. Прекрасно е на небето, но е опасно, защото, ако паднеш отвисоко, ще се разбиеш, а ако се спънеш на земята и паднеш, няма да се разбиеш и лесно ще станеш."
6. За съпружеските отношения опитният духовник, старецът Епифаний, казвал: "Въздържанието в брака заради Божията любов е отлично и прекрасно. Когато се създава семейство, където не се възпрепятства раждането на деца, това може да се оцени с "добър" и когато се въздържат изключително само за да избягнат раждането на деца, това също се оценява с "добър". Във всеки случай всички тези оценки са над средното ниво. Всичко останало трябва да се решава съвместно, но в никакъв случай от едната страна. Иначе това е грях."
7. Заслужават внимание и следните слова на стареца Епифаний: "Нежененият има права и задължения. Когато се ожени, има много по-малко права и много повече задължения. Но когато се появят и децата, тогава изобщо няма права, а само задължения." "Защо на колите са поставени гуми, пълни с въздух? За да служат за амортизация, да имат добро сцепление с пътя и по такъв начин да предотвратяват опасностите. Ако колелата бяха твърди и нееластични, колата не би могла да се движи. След като измине неголямо разстояние, те биха се разрушили заради вибрациите, предизвикани от малките неравности на терена. Същото става и с отстъпчивостта в семейството. Чрез нея се избягват много проблеми и се осигурява непрестанно духовно преуспяване."
8. На един човек, който се опасявал, че ще му се случи зла жена, старецът Порфирий казал: "Злата жена може да бъде за теб щастлива възможност да идеш в рая."
9. Старецът Иероним дал следните съвети на една омъжена жена: "Слушай мъжа си, уважавай го и го поставяй по-високо от тебе. Той много е познал. Не го моли за нищо. Бог ти е дал деца ангелчета. Ще видим какви ще ги възпиташ. Родителите носят голяма отговорност за своите деца. Познавах една жена, чийто син бе непослушен. Ден и нощ тя се молеше за него. Казах й: "На Бога ще покажеш или спасеното си дете, или раните по коленете си."
10. Когато родителите не са религиозни, "детето не е длъжно да изпълнява техните зли пожелания, но трябва да пази заповедите и да изпълнява волята Божия - казвал старецът Евсевий. - Защото първата и най-голяма заповед, както учи Свещеното Писание, е любовта и послушанието към Бога, което е по-високо от любовта и послушанието към родителите, роднините, приятелите и който и да е друг човек или земно пристрастие."
11. За възпитанието на децата старецът Паисий казвал: "Първата духовна простуда, която децата хващат, се дължи на отворените врати на родителските чувства. Най-много ги простудява майката, когато не е облечена в скромност и опустошава с поведението си своите деца." "Светият живот на родителите се предава в душите на децата, и те естествено порастват послушни и благоговейни, без душевни рани. Тогава децата радват родителите и родителите радват децата и в този живот, и в другия, вечния, където отново ще бъдат заедно и ще се възрадват."
12. Старецът Филотей поучавал: "Нека родителите възпитават децата си още от люлката. Нека ги учат на страх Божи, да пресичат техните зли стремежи и пориви, нека не им се подмилкват и не удовлетворяват лошите им пожелания и вкусове. Както на мекия восък, който оформяш по свое желание, се отпечатва всеки печат, така и от малкото дете можеш да моделираш всичко, каквото поискаш. Буквите, написани на чистия лист, ще останат неизгладими. И онова, което научи малкото дете, ще остане неизгладимо у него до старостта." "Ако върху младото дърво духне вятър, то ще се огъне. Ако ние го подпрем, то ще се изправи, но ако не сторим това, завинаги ще остане изкривено. Ако след като порасне и добре се вкорени, поискаме да го изправим, то се напуква и се прекършва. Така е и с децата ни. Докато са малки, нека ги укрепяваме във вярата и страха Божий. Да им направим ограда и да издигнем за тях стена от поучения и добри примери, докато не се вкоренят в добродетелта, когато вече за тях няма да е страшна никаква опасност."
13. Интересни са следните съвети на стареца Порфирий към родителя, възпитаващ децата си: "Не потискай децата. Това, което искаш да им кажеш, казвай го с молитва. Децата не чуват с ушите. Само когато идва Божествената благодат и ги просвещава, те чуват онова, което искаме да им кажем. Когато искаш да кажеш нещо на децата си, кажи го на Богородица и Тя ще устрои всичко. Тази твоя молитва ще бъде като духовна ласка, която ще прегърне и привлече децата. Понякога ние ги галим, а те се съпротивляват, докато на духовната ласка те не се противят никога." "Родителите, които имат трудни и груби деца, нека не обвиняват самите деца, а оня, който се е скрил зад гърба им - дявола. С дявола пък ние можем да воюваме само тогава, когато станем свети."
14. За възпитанието на децата старецът Епифаний казвал на родителите: "Повече говорете на Бога за вашите деца, отколкото на децата за Бога." "Младата душа жадува свобода, затова трудно приема всякакви съвети. Вместо постоянно да му даваш съвети и да го порицаваш за всяка дреболия, възложи това на Христа, Богородица и на светиите и Ги моли да го вразумят." "С децата се отнасяйте като с жребчета, ту затягайки, ту отслабвайки юздите. Когато жребчето рита, без да я пускаме, да отслабим юздата, иначе то ще я скъса. А когато е спокойно, да дръпнем юздата и да го поведем, където желаем." "Родителите трябва да обичат децата си като деца, а не като свои идоли. Тоест нека обичат детето такова, каквото е, а не такова, каквото биха искали да го виждат - приличащо на тях."
-------------------
Кратки биографични данни за старците
Амфилохий (Макрис), старец от о. Патмос (1889-1970). Роден на о. Патмос, на 16-годишна възраст става послушник в манастира "Св. апостол Иоан Богослов". През 1935 г. е избран за игумен. Осъществява обширна духовна и обществена дейност.
Антим (Вайанос), старец от о. Хиос (1860-1960). Родното му място е гр. Ливавадия на о. Хиос. Продуктивно работи в лепрозориума (лечебно заведение, където живеят и се трудят болни от проказа) на Хиос, който превръща от "място на страдания в рай". Ктитор и духовник на женския манастир на Божията Майка Помощница. През 1992 г. Църквата го канонизира.
Гавриил (Казасис), атонски старец (1886-1983). Роден в селцето Месениколас в нома Кардица. През 1910 г. пристига в Атон, където дълги години е свещеник и игумен в манастира "Дионисиат". Знаменит духовник, самоук писател, деен атонски монах.
Георги (Карслидис), старец от гр. Драма (1901-1959). Родното му място е гр. Аргируполи на Черно море. През 1929 г. се премества в Гърция. След различни премествания място на неговото постоянно служение става Църквата на Архангелите в гр. Драма. През 1934 г. е построен манастирът "Възнесение Господне", където старецът прекарва остатъка от живота си, насаждайки благочестие сред християните в окръга.
Даниил (Димитриадис), старец от атонския скит Катунаки (1846-1929). Роден в гр. Смирна. От детски години гори от желанието да стане монах. Велик светогорец. Писал е книги и е рисувал икони.
Епифаний (Теодоропулос), старец от Атина (1930-1989). Роден в селцето Вурнази на нома Месиния. Човек с призвание за свещенството, със жажда за знания, старец с младежки дух. Незабележим клирик и известен писател. Обичал свещените канони, които изучавал и спазвал. Отказва се да стане епископ. Духовен отец за много хора и основател на манастира на Благодатна Троица в Тризина.
Евсевий (Матопулос), старец мисионер (1849-1929). Родното му място е Мелисопетра в Хортиния. Приема монашеско пострижение като младеж. Посвещава се основно на проповедническото служение. Осъществява множество мисионерски пътувания. Писател и основател на богословското братство "Зои".
Иаков (Цаликис), старец от о. Евбея (1929-1991). Роден в Евбея и се подвизава в манастира "Св. Давид". Става известен, велик старец, има явни свидетелства за светостта му.
Иероним (Апостолидис), старец от о. Егина (1883-1966). Роден в Гелвери в Кападокия. През 1922 г. идва в Гърция. Притежавал е дар слово. Посветил се на исихасткия живот, поддържал много хора със своите високи духовни съвети.
Иоил (Янакопулос), старец от гр. Калама (1901-1966). Роден в селцето Петалиди в нома Месиния. През 1924 г. приема пострижение, а по-късно е ръкоположен за дякон и презвитер. Преподава в гимназията. Основно се занимава с писателска дейност. През 1964 г. е обновен манастирът на св. пророк Илия в Калама, чийто строител е той.
Иосиф, атонски исихаст († 1959). Негово родно място е о. Парос. На 23 години започва да изучава Светите отци и в него се поражда любов към безмълвието, подвига и молитвата. Истински светогорец, строг исихаст, уединен молитвеник, верен на своя духовен устав. Много съвременни атонски монаси са били възпитани от стареца Иосиф.
Паисий (Езнепидис), атонски старец (1924-1994). Роден в с. Тараса в Кападокия. През 1927 г. семейството му се премества в гр. Коница (Гърция), а през 1957 г. той приема пострижение на Атон. Най-известният атонски старец. В течение на четири десетилетия утешава Божиите хора и поддържа множество души, помагайки в разрешаването на различни проблеми. Явни са признаците за неговата святост.
Порфирий (Байрактарис), старец от Атика (1906-1991). Селцето на свети Иоан Каристиас на Евбея е неговото родно място. Като млад идва на Атон. Тежка болест го принуждава да се върне в Евбея. В течения на 33 години служи като енорийски свещеник в параклиса на св. Герасим в атинската поликлиника. От 1973 г. започва да служи основно в църквата на св. Николай Калисия Пенделис. Строител на манастира на Преображение Господне в Милеси Малакаси, недалеч от Оропос. През 1991 г. се връща на Атон в скита Кавсокаливия, където и умира. Известен със светия си живот и особено с дара на прозорливостта.
Филотей (Зервакос), старец от о. Парос (1884-1980). Роден в селцето Пакил в нома Лакония. През 1907 г. приема монашеството, през 1912 г. е ръкоположен за презвитер. Осъществил множество мисионерски пътувания. Опитен духовник, способен писател и ревнител за преданията.
2. За щастието в брака старецът Порфирий казвал: "Може да има щастие, ала при едно условие: съпрузите трябва да придобият духовно богатство, обичайки Христа и опазвайки Неговите заповеди. Така те ще постигнат истинска любов един към друг и ще бъдат щастливи. В противен случай ще бъдат духовно нищи, няма да са способни да обичат и демоните ще ги хвърлят в изкушения, които ще ги направят нещастни."
3. Старецът Иаков казвал: "Майка ми имаше монашеска душа. Поради слабото ми здраве тя ме наричаше есенна птичка."
4. Обръщайки се към своя духовна дъщеря, встъпила в брак, старецът Иероним казвал: "Ти си мислеше, че ще бъдеш щастлива в брака, но сега виждаш, че не е така и искаш душата ти да бъде изпълнена с друго, т. е. търсиш духовното. Така се случва и в морето: когато в мрежата има малко храна за примамка, рибите се приближават, за да я изядат, и попадат в мрежите. Улавят ги и те вече не могат да излязат навън. Тогава казват: "Защо ни измамиха и сега сме хванати тук? Колко са добре онези, които са навън!" А онези, които са навън, казват: "Колко им е добре на тия, които са вътре! Те имат храна!" Наистина е така. Женените завиждат на неженените, а те пък понякога завиждат на женените. Но не трябва да променяш решението си. Всеки е там, където е, и това, което обича, трябва да върши правилно и честно да изпълнява своето предназначение."
5. Същият старец при друг подобен случай подчертал: "Не скърби, че си се оженил. Добро и високо е монашеството, защото там имаш криле и се издигаш към небето, докато жененият ходи по земята, по сушата. Прекрасно е на небето, но е опасно, защото, ако паднеш отвисоко, ще се разбиеш, а ако се спънеш на земята и паднеш, няма да се разбиеш и лесно ще станеш."
6. За съпружеските отношения опитният духовник, старецът Епифаний, казвал: "Въздържанието в брака заради Божията любов е отлично и прекрасно. Когато се създава семейство, където не се възпрепятства раждането на деца, това може да се оцени с "добър" и когато се въздържат изключително само за да избягнат раждането на деца, това също се оценява с "добър". Във всеки случай всички тези оценки са над средното ниво. Всичко останало трябва да се решава съвместно, но в никакъв случай от едната страна. Иначе това е грях."
7. Заслужават внимание и следните слова на стареца Епифаний: "Нежененият има права и задължения. Когато се ожени, има много по-малко права и много повече задължения. Но когато се появят и децата, тогава изобщо няма права, а само задължения." "Защо на колите са поставени гуми, пълни с въздух? За да служат за амортизация, да имат добро сцепление с пътя и по такъв начин да предотвратяват опасностите. Ако колелата бяха твърди и нееластични, колата не би могла да се движи. След като измине неголямо разстояние, те биха се разрушили заради вибрациите, предизвикани от малките неравности на терена. Същото става и с отстъпчивостта в семейството. Чрез нея се избягват много проблеми и се осигурява непрестанно духовно преуспяване."
8. На един човек, който се опасявал, че ще му се случи зла жена, старецът Порфирий казал: "Злата жена може да бъде за теб щастлива възможност да идеш в рая."
9. Старецът Иероним дал следните съвети на една омъжена жена: "Слушай мъжа си, уважавай го и го поставяй по-високо от тебе. Той много е познал. Не го моли за нищо. Бог ти е дал деца ангелчета. Ще видим какви ще ги възпиташ. Родителите носят голяма отговорност за своите деца. Познавах една жена, чийто син бе непослушен. Ден и нощ тя се молеше за него. Казах й: "На Бога ще покажеш или спасеното си дете, или раните по коленете си."
10. Когато родителите не са религиозни, "детето не е длъжно да изпълнява техните зли пожелания, но трябва да пази заповедите и да изпълнява волята Божия - казвал старецът Евсевий. - Защото първата и най-голяма заповед, както учи Свещеното Писание, е любовта и послушанието към Бога, което е по-високо от любовта и послушанието към родителите, роднините, приятелите и който и да е друг човек или земно пристрастие."
11. За възпитанието на децата старецът Паисий казвал: "Първата духовна простуда, която децата хващат, се дължи на отворените врати на родителските чувства. Най-много ги простудява майката, когато не е облечена в скромност и опустошава с поведението си своите деца." "Светият живот на родителите се предава в душите на децата, и те естествено порастват послушни и благоговейни, без душевни рани. Тогава децата радват родителите и родителите радват децата и в този живот, и в другия, вечния, където отново ще бъдат заедно и ще се възрадват."
12. Старецът Филотей поучавал: "Нека родителите възпитават децата си още от люлката. Нека ги учат на страх Божи, да пресичат техните зли стремежи и пориви, нека не им се подмилкват и не удовлетворяват лошите им пожелания и вкусове. Както на мекия восък, който оформяш по свое желание, се отпечатва всеки печат, така и от малкото дете можеш да моделираш всичко, каквото поискаш. Буквите, написани на чистия лист, ще останат неизгладими. И онова, което научи малкото дете, ще остане неизгладимо у него до старостта." "Ако върху младото дърво духне вятър, то ще се огъне. Ако ние го подпрем, то ще се изправи, но ако не сторим това, завинаги ще остане изкривено. Ако след като порасне и добре се вкорени, поискаме да го изправим, то се напуква и се прекършва. Така е и с децата ни. Докато са малки, нека ги укрепяваме във вярата и страха Божий. Да им направим ограда и да издигнем за тях стена от поучения и добри примери, докато не се вкоренят в добродетелта, когато вече за тях няма да е страшна никаква опасност."
13. Интересни са следните съвети на стареца Порфирий към родителя, възпитаващ децата си: "Не потискай децата. Това, което искаш да им кажеш, казвай го с молитва. Децата не чуват с ушите. Само когато идва Божествената благодат и ги просвещава, те чуват онова, което искаме да им кажем. Когато искаш да кажеш нещо на децата си, кажи го на Богородица и Тя ще устрои всичко. Тази твоя молитва ще бъде като духовна ласка, която ще прегърне и привлече децата. Понякога ние ги галим, а те се съпротивляват, докато на духовната ласка те не се противят никога." "Родителите, които имат трудни и груби деца, нека не обвиняват самите деца, а оня, който се е скрил зад гърба им - дявола. С дявола пък ние можем да воюваме само тогава, когато станем свети."
14. За възпитанието на децата старецът Епифаний казвал на родителите: "Повече говорете на Бога за вашите деца, отколкото на децата за Бога." "Младата душа жадува свобода, затова трудно приема всякакви съвети. Вместо постоянно да му даваш съвети и да го порицаваш за всяка дреболия, възложи това на Христа, Богородица и на светиите и Ги моли да го вразумят." "С децата се отнасяйте като с жребчета, ту затягайки, ту отслабвайки юздите. Когато жребчето рита, без да я пускаме, да отслабим юздата, иначе то ще я скъса. А когато е спокойно, да дръпнем юздата и да го поведем, където желаем." "Родителите трябва да обичат децата си като деца, а не като свои идоли. Тоест нека обичат детето такова, каквото е, а не такова, каквото биха искали да го виждат - приличащо на тях."
-------------------
Кратки биографични данни за старците
Амфилохий (Макрис), старец от о. Патмос (1889-1970). Роден на о. Патмос, на 16-годишна възраст става послушник в манастира "Св. апостол Иоан Богослов". През 1935 г. е избран за игумен. Осъществява обширна духовна и обществена дейност.
Антим (Вайанос), старец от о. Хиос (1860-1960). Родното му място е гр. Ливавадия на о. Хиос. Продуктивно работи в лепрозориума (лечебно заведение, където живеят и се трудят болни от проказа) на Хиос, който превръща от "място на страдания в рай". Ктитор и духовник на женския манастир на Божията Майка Помощница. През 1992 г. Църквата го канонизира.
Гавриил (Казасис), атонски старец (1886-1983). Роден в селцето Месениколас в нома Кардица. През 1910 г. пристига в Атон, където дълги години е свещеник и игумен в манастира "Дионисиат". Знаменит духовник, самоук писател, деен атонски монах.
Георги (Карслидис), старец от гр. Драма (1901-1959). Родното му място е гр. Аргируполи на Черно море. През 1929 г. се премества в Гърция. След различни премествания място на неговото постоянно служение става Църквата на Архангелите в гр. Драма. През 1934 г. е построен манастирът "Възнесение Господне", където старецът прекарва остатъка от живота си, насаждайки благочестие сред християните в окръга.
Даниил (Димитриадис), старец от атонския скит Катунаки (1846-1929). Роден в гр. Смирна. От детски години гори от желанието да стане монах. Велик светогорец. Писал е книги и е рисувал икони.
Епифаний (Теодоропулос), старец от Атина (1930-1989). Роден в селцето Вурнази на нома Месиния. Човек с призвание за свещенството, със жажда за знания, старец с младежки дух. Незабележим клирик и известен писател. Обичал свещените канони, които изучавал и спазвал. Отказва се да стане епископ. Духовен отец за много хора и основател на манастира на Благодатна Троица в Тризина.
Евсевий (Матопулос), старец мисионер (1849-1929). Родното му място е Мелисопетра в Хортиния. Приема монашеско пострижение като младеж. Посвещава се основно на проповедническото служение. Осъществява множество мисионерски пътувания. Писател и основател на богословското братство "Зои".
Иаков (Цаликис), старец от о. Евбея (1929-1991). Роден в Евбея и се подвизава в манастира "Св. Давид". Става известен, велик старец, има явни свидетелства за светостта му.
Иероним (Апостолидис), старец от о. Егина (1883-1966). Роден в Гелвери в Кападокия. През 1922 г. идва в Гърция. Притежавал е дар слово. Посветил се на исихасткия живот, поддържал много хора със своите високи духовни съвети.
Иоил (Янакопулос), старец от гр. Калама (1901-1966). Роден в селцето Петалиди в нома Месиния. През 1924 г. приема пострижение, а по-късно е ръкоположен за дякон и презвитер. Преподава в гимназията. Основно се занимава с писателска дейност. През 1964 г. е обновен манастирът на св. пророк Илия в Калама, чийто строител е той.
Иосиф, атонски исихаст († 1959). Негово родно място е о. Парос. На 23 години започва да изучава Светите отци и в него се поражда любов към безмълвието, подвига и молитвата. Истински светогорец, строг исихаст, уединен молитвеник, верен на своя духовен устав. Много съвременни атонски монаси са били възпитани от стареца Иосиф.
Паисий (Езнепидис), атонски старец (1924-1994). Роден в с. Тараса в Кападокия. През 1927 г. семейството му се премества в гр. Коница (Гърция), а през 1957 г. той приема пострижение на Атон. Най-известният атонски старец. В течение на четири десетилетия утешава Божиите хора и поддържа множество души, помагайки в разрешаването на различни проблеми. Явни са признаците за неговата святост.
Порфирий (Байрактарис), старец от Атика (1906-1991). Селцето на свети Иоан Каристиас на Евбея е неговото родно място. Като млад идва на Атон. Тежка болест го принуждава да се върне в Евбея. В течения на 33 години служи като енорийски свещеник в параклиса на св. Герасим в атинската поликлиника. От 1973 г. започва да служи основно в църквата на св. Николай Калисия Пенделис. Строител на манастира на Преображение Господне в Милеси Малакаси, недалеч от Оропос. През 1991 г. се връща на Атон в скита Кавсокаливия, където и умира. Известен със светия си живот и особено с дара на прозорливостта.
Филотей (Зервакос), старец от о. Парос (1884-1980). Роден в селцето Пакил в нома Лакония. През 1907 г. приема монашеството, през 1912 г. е ръкоположен за презвитер. Осъществил множество мисионерски пътувания. Опитен духовник, способен писател и ревнител за преданията.
