Различни теми
За смъртта
1. Старецът Филотей казвал, че човек в този живот преминава през много трудности, на които трябва да противостои с вяра в Бога. В частност той подчертавал: "Този временен живот прилича на море, а ние, хората - на корабчета. И както корабите в морето срещат не само безветрие, но и силни ветрове, страшни бури и опасности, така и ние, когато преминаваме по морето на временния живот, често срещаме силни ветрове, големи бури, интриги, изкушения, немощи, скърби, затруднения, гонения и различни опасности. Но ние не трябва да се плашим. Нека имаме храброст, мъжество и вяра. И ако като малодушни и маловерни паднем духом в опасностите, то нека като Петър да призовем Христа и Той ще протегне ръката Си и ще ни помогне."
2. Старците посрещали смъртта с мъжество и голяма вяра във вечния живот. Интересни са притчите, които разказвал старецът Георги, чувствайки, че наближава краят на неговия временен живот: "Аз трябва да си отида. Това е волята Божия и аз трябва да си отида, защото много се разпространи грехът. Светът е паднал в блатото на греха и сам не го разбира. Това ме уморява. Аз трябва да си ида. Но съжалявам само дърветата, които съм посадил в градината, защото още са малки и слаби. Те не успяха да укрепнат и да станат здрави стволове и още първият вятър ще ги огъне." "Аз съм пастир и имам стадо овце, за които се грижа да бъдат такива, каквито искам. Но когато си ида, стадото ми ще се разпръсне. Разбира се, част от овците ще остане в моята кошара, но мнозина ще си отидат и ще се скитат тук и там. Ще дойдат и чужди овци в моята кошара и ще бъдат научени от моите верни овци, които никакви беди не ще сломят." И друг път той говорел на своите духовни чада: "Не се огорчавайте, защото всички ще си идем оттук. Ние сме преминаващи пътници. Дошли сме тук да покажем трудовете си и да си идем."
3. За паметта за смъртта старецът Даниил казвал: "Когато си спомням за смъртта, потъпквам високомерието си и разбирам, че съм нищо. Аз чувствам, че богатството, честта и мечтанията за тленното са суетни и безполезни, и само смиреното познаване на самия себе си, любовта към ближния и друго подобно могат да ми помогнат в часа на моята смърт. Но когато ме напуска паметта за смъртта, тогава разумната, желателната и раздразнителната сили на душата ме изпълват с чужди и враждебни помисли и ставам посмешище за хората и демоните."
4. На въпроса на една жена какво представлява желанието за смърт, старецът Иоил отговорил: "Ако искаш да умреш, за да се освободиш от страданията, това, разбира се, е грях, защото роптаеш против Бога, Който допуска да страдаш. Но ако желаеш да умреш, за да не грешиш и да не огорчаваш с греховете си Бога, това съвсем не е грях. И пак - ако желаеш да умреш, защото не понасяш разлъката с Бога и искаш да преминеш по-близо до Него, тогава твоето желание е трижди благословено."
5. Попитали стареца Епифаний дали се страхува от смъртта, и той отговорил: "Не се страхувам от смъртта, разбира се, не заради своите трудове, а защото вярвам в милостта Божия."
6. Старецът Амфилохий казвал: "С Божията благодат човек достига до духовен подем, преобразява се, става друг човек и страхът го напуска. Той не се страхува от смъртта и смята за плен живота, колкото и хубав да изглежда той."
За душата
1. Старецът Порфирий посетил няколко лекции по психиатрия в университета, за да разреши недоумението си как може да има психиатри, които не вярват в съществуването на душата, и стигнал до следния извод: "Психиатрите и психолозите приличат на слепец, който се опитва чрез осезанието да познае намиращите се около него неща. Душата е много дълбока и само Бог я познава."
2. За достойнството на душата старецът Иоил казвал: "Душата е безкрайно скъпа. И това е напълно очевидно. Когато искаме да очистим някоя тъкан, никога не употребяваме сапун, който да е по-скъп от самата нея. Вземаме сапун, който е по-евтин или най-много със същата цена. Но с какво се е умила и очистила човешката душа? С Кръвта Господня! Каква е цената на Кръвта Господня? Тя е безмерна! Но тогава трябва да е безмерно скъпа и човешката душа, очистена от нея."
Сребролюбието
1. За хората, които са привързани към материалните блага, старецът Паисий казвал: "Онзи, който притежава материални неща, винаги е обзет от тъга и безпокойство. Той ту се страхува тия неща да не му бъдат отнети, ту да не му бъде отнета душата. Същото е и със скъперника, когото го боли силно стиснатата ръка, ала той е стиснал и сърцето си и го е направил като камък. За да се изцели, трябва да го посетят нещастни хора и да предизвикат болка у него. Едва тогава ще бъде принуден лека-полека да разтвори ръката си и каменното му сърце ще се смекчи, ще стане сърце човешко и така ще се отворят за него райските врата."
2. Старецът Порфирий казвал: "Дали ще идем в рая, или ще се мъчим, зависи не от това колко пари имаме - много или малко, а от това как употребяваме онова, което имаме. Парите, имотите и всички материални блага не са наши, те са Божии, а ние само ги управляваме. Бог ще поиска от нас отчет до последната стотинка - дали сме се разпоредили с нея според Неговата воля или не."
Съвременните хора
1. "Хората днес - казвал старецът Филотей - са невъздържани. И народът, и духовенството са като необуздани безсловесни животни, препускащи към греха. Те не се замислят за Бога, за съда, за въздаянието - за нищо освен за материалните интереси, за тялото, наслажденията и почестите. Много малко са онези, които имат истински интереси, и възможно е заради тия малкото Бог да държи света."
2. Старецът Паисий казвал: "Онези, които се успокояват в материалния свят и не се безпокоят за спасението на душата си, приличат на глупави пилета, които не се блъскат да пробият яйчената черупка, за да излязат навън и да се радват на слънцето - на небесния полет в райския живот, - а остават неподвижни и умират в нея."
3. "Хората от света ме уморяват - казвал старецът Амфилохий, - защото натрупаното в тях преминава през мен отгоре като електрически вълни."
4. Старецът Порфирий казвал: "Днес хората понасят неуспехи, защото търсят любов към себе си. А правилно е не да се интересуваш дали те обичат, но дали ти самият обичаш Христа и хората. Само така се изпълва душата."
5. За съвременните хора старецът Георги от гр. Драма казвал: "Хората загърбиха простодушието и добротата. Всеки ден грижите им са посветени на шествието към злото. Колко години те вървят към гибел, ала Бог не желае това."
6. За човешкото благородство в наше време старецът Паисий забелязал: "Лицемерното благородство на света причинява много зло, защото от него можеш да се прелъстиш и да откриеш сърцето си на човек от света и напразно да изхабиш благочестието си за онзи, който дори и не знае що е това. То е същото, както да даваш златни монети на ония, които познават само медни грошове."
7. Старецът Филотей казвал: "Онези, които се смятат за християни, се делят на две категории: грамотни и неграмотни. Повечето неграмотни са невярващи: те знаят, че съществува Бог, какво е Бог и какво е вярата. А колко легенди, колко нескромни песни и танци научават! От грамотните повечето са напълно невярващи. Повечето, с малки изключения, са високомерни! Те никога не се молят и се срамуват да се прекръстят."
За Православието
1. Старецът Порфирий казвал: "Истината е в Православието. Аз съм я изпитал и я познавам с благодатта Божия. Има много светлини, които впечатляват, но истинската светлина е само една."
2. Неприятното състояние на нашата Църква старецът Паисий описвал по следния начин: "За съжаление мнозина в наше време разбунват нашата Майка - Църквата. Образованите сред тях са възприели догматите с ума, а не с духа на Светите отци. Други пък, необразованите, са стиснали догматите в зъбите и затова скърцат със зъби, обсъждайки църковните проблеми, и донасят на Църквата повече вреда, отколкото външните й врагове."
Отпорът срещу еретиците
1. За противодействието спрямо иеховистите старецът Порфирий казвал: "Бедните лъжесвидетели на Иехова да ги помилва Бог! Едни християни негодуват срещу тях, други се заяждат с тях и ги ругаят, трети ги привличат към съда. Но така хилиазмът не може да се победи. Само като се осветим сами, ще можем да го победим".
2. Старецът Паисий казвал: "Нужно е всеки православен да влага в душите на инославните благо безпокойство, т. е. те да разберат, че се намират в прелест, да не успокояват измамно помисъла си и да не се лишават в този живот от богатите благословения на Православието, а в другия - от големите и вечни благословения Божии."
3. "За да се опровергаят всички ония глупости, които се пишат против християнството - казвал старецът Епифаний, - трябва да имаме планини от мозък, гори от писалки, море от мастило и поля от хартия."
За природата
1. "Когато дойдох в манастира - разказвал старецът Иаков, - поради неотдавнашния пожар всички планини наоколо бяха голи и се виждаха само няколко бора и елхи. Когато ходех да изпълнявам различни послушания, в джоба ми винаги имаше семена от борови шишарки и аз ги разхвърлях наоколо. И се молех да бъде запазена гората, най-вече от пожари, причина за които е завистта на дявола, който праща своите оръдия, за да я унищожат."
2. Старецът Амфилохий казвал: "Онзи, който посажда дърво, посажда надежда и мир и получава Божии благословения."
3. Заслужава внимание пророчеството на стареца Георги: "Ще дойде време, когато ще идете при дърветета и не ще можете да ядете от плодовете им."
-------------------
Кратки биографични данни за старците
Амфилохий (Макрис), старец от о. Патмос (1889-1970). Роден на о. Патмос, на 16-годишна възраст става послушник в манастира "Св. апостол Иоан Богослов". През 1935 г. е избран за игумен. Осъществява обширна духовна и обществена дейност.
Антим (Вайанос), старец от о. Хиос (1860-1960). Родното му място е гр. Ливавадия на о. Хиос. Продуктивно работи в лепрозориума (лечебно заведение, където живеят и се трудят болни от проказа) на Хиос, който превръща от "място на страдания в рай". Ктитор и духовник на женския манастир на Божията Майка Помощница. През 1992 г. Църквата го канонизира.
Гавриил (Казасис), атонски старец (1886-1983). Роден в селцето Месениколас в нома Кардица. През 1910 г. пристига в Атон, където дълги години е свещеник и игумен в манастира "Дионисиат". Знаменит духовник, самоук писател, деен атонски монах.
Георги (Карслидис), старец от гр. Драма (1901-1959). Родното му място е гр. Аргируполи на Черно море. През 1929 г. се премества в Гърция. След различни премествания място на неговото постоянно служение става Църквата на Архангелите в гр. Драма. През 1934 г. е построен манастирът "Възнесение Господне", където старецът прекарва остатъка от живота си, насаждайки благочестие сред християните в окръга.
Даниил (Димитриадис), старец от атонския скит Катунаки (1846-1929). Роден в гр. Смирна. От детски години гори от желанието да стане монах. Велик светогорец. Писал е книги и е рисувал икони.
Епифаний (Теодоропулос), старец от Атина (1930-1989). Роден в селцето Вурнази на нома Месиния. Човек с призвание за свещенството, със жажда за знания, старец с младежки дух. Незабележим клирик и известен писател. Обичал свещените канони, които изучавал и спазвал. Отказва се да стане епископ. Духовен отец за много хора и основател на манастира на Благодатна Троица в Тризина.
Евсевий (Матопулос), старец мисионер (1849-1929). Родното му място е Мелисопетра в Хортиния. Приема монашеско пострижение като младеж. Посвещава се основно на проповедническото служение. Осъществява множество мисионерски пътувания. Писател и основател на богословското братство "Зои".
Иаков (Цаликис), старец от о. Евбея (1929-1991). Роден в Евбея и се подвизава в манастира "Св. Давид". Става известен, велик старец, има явни свидетелства за светостта му.
Иероним (Апостолидис), старец от о. Егина (1883-1966). Роден в Гелвери в Кападокия. През 1922 г. идва в Гърция. Притежавал е дар слово. Посветил се на исихасткия живот, поддържал много хора със своите високи духовни съвети.
Иоил (Янакопулос), старец от гр. Калама (1901-1966). Роден в селцето Петалиди в нома Месиния. През 1924 г. приема пострижение, а по-късно е ръкоположен за дякон и презвитер. Преподава в гимназията. Основно се занимава с писателска дейност. През 1964 г. е обновен манастирът на св. пророк Илия в Калама, чийто строител е той.
Иосиф, атонски исихаст († 1959). Негово родно място е о. Парос. На 23 години започва да изучава Светите отци и в него се поражда любов към безмълвието, подвига и молитвата. Истински светогорец, строг исихаст, уединен молитвеник, верен на своя духовен устав. Много съвременни атонски монаси са били възпитани от стареца Иосиф.
Паисий (Езнепидис), атонски старец (1924-1994). Роден в с. Тараса в Кападокия. През 1927 г. семейството му се премества в гр. Коница (Гърция), а през 1957 г. той приема пострижение на Атон. Най-известният атонски старец. В течение на четири десетилетия утешава Божиите хора и поддържа множество души, помагайки в разрешаването на различни проблеми. Явни са признаците за неговата святост.
Порфирий (Байрактарис), старец от Атика (1906-1991). Селцето на свети Иоан Каристиас на Евбея е неговото родно място. Като млад идва на Атон. Тежка болест го принуждава да се върне в Евбея. В течения на 33 години служи като енорийски свещеник в параклиса на св. Герасим в атинската поликлиника. От 1973 г. започва да служи основно в църквата на св. Николай Калисия Пенделис. Строител на манастира на Преображение Господне в Милеси Малакаси, недалеч от Оропос. През 1991 г. се връща на Атон в скита Кавсокаливия, където и умира. Известен със светия си живот и особено с дара на прозорливостта.
Филотей (Зервакос), старец от о. Парос (1884-1980). Роден в селцето Пакил в нома Лакония. През 1907 г. приема монашеството, през 1912 г. е ръкоположен за презвитер. Осъществил множество мисионерски пътувания. Опитен духовник, способен писател и ревнител за преданията.
1. Старецът Филотей казвал, че човек в този живот преминава през много трудности, на които трябва да противостои с вяра в Бога. В частност той подчертавал: "Този временен живот прилича на море, а ние, хората - на корабчета. И както корабите в морето срещат не само безветрие, но и силни ветрове, страшни бури и опасности, така и ние, когато преминаваме по морето на временния живот, често срещаме силни ветрове, големи бури, интриги, изкушения, немощи, скърби, затруднения, гонения и различни опасности. Но ние не трябва да се плашим. Нека имаме храброст, мъжество и вяра. И ако като малодушни и маловерни паднем духом в опасностите, то нека като Петър да призовем Христа и Той ще протегне ръката Си и ще ни помогне."
2. Старците посрещали смъртта с мъжество и голяма вяра във вечния живот. Интересни са притчите, които разказвал старецът Георги, чувствайки, че наближава краят на неговия временен живот: "Аз трябва да си отида. Това е волята Божия и аз трябва да си отида, защото много се разпространи грехът. Светът е паднал в блатото на греха и сам не го разбира. Това ме уморява. Аз трябва да си ида. Но съжалявам само дърветата, които съм посадил в градината, защото още са малки и слаби. Те не успяха да укрепнат и да станат здрави стволове и още първият вятър ще ги огъне." "Аз съм пастир и имам стадо овце, за които се грижа да бъдат такива, каквито искам. Но когато си ида, стадото ми ще се разпръсне. Разбира се, част от овците ще остане в моята кошара, но мнозина ще си отидат и ще се скитат тук и там. Ще дойдат и чужди овци в моята кошара и ще бъдат научени от моите верни овци, които никакви беди не ще сломят." И друг път той говорел на своите духовни чада: "Не се огорчавайте, защото всички ще си идем оттук. Ние сме преминаващи пътници. Дошли сме тук да покажем трудовете си и да си идем."
3. За паметта за смъртта старецът Даниил казвал: "Когато си спомням за смъртта, потъпквам високомерието си и разбирам, че съм нищо. Аз чувствам, че богатството, честта и мечтанията за тленното са суетни и безполезни, и само смиреното познаване на самия себе си, любовта към ближния и друго подобно могат да ми помогнат в часа на моята смърт. Но когато ме напуска паметта за смъртта, тогава разумната, желателната и раздразнителната сили на душата ме изпълват с чужди и враждебни помисли и ставам посмешище за хората и демоните."
4. На въпроса на една жена какво представлява желанието за смърт, старецът Иоил отговорил: "Ако искаш да умреш, за да се освободиш от страданията, това, разбира се, е грях, защото роптаеш против Бога, Който допуска да страдаш. Но ако желаеш да умреш, за да не грешиш и да не огорчаваш с греховете си Бога, това съвсем не е грях. И пак - ако желаеш да умреш, защото не понасяш разлъката с Бога и искаш да преминеш по-близо до Него, тогава твоето желание е трижди благословено."
5. Попитали стареца Епифаний дали се страхува от смъртта, и той отговорил: "Не се страхувам от смъртта, разбира се, не заради своите трудове, а защото вярвам в милостта Божия."
6. Старецът Амфилохий казвал: "С Божията благодат човек достига до духовен подем, преобразява се, става друг човек и страхът го напуска. Той не се страхува от смъртта и смята за плен живота, колкото и хубав да изглежда той."
За душата
1. Старецът Порфирий посетил няколко лекции по психиатрия в университета, за да разреши недоумението си как може да има психиатри, които не вярват в съществуването на душата, и стигнал до следния извод: "Психиатрите и психолозите приличат на слепец, който се опитва чрез осезанието да познае намиращите се около него неща. Душата е много дълбока и само Бог я познава."
2. За достойнството на душата старецът Иоил казвал: "Душата е безкрайно скъпа. И това е напълно очевидно. Когато искаме да очистим някоя тъкан, никога не употребяваме сапун, който да е по-скъп от самата нея. Вземаме сапун, който е по-евтин или най-много със същата цена. Но с какво се е умила и очистила човешката душа? С Кръвта Господня! Каква е цената на Кръвта Господня? Тя е безмерна! Но тогава трябва да е безмерно скъпа и човешката душа, очистена от нея."
Сребролюбието
1. За хората, които са привързани към материалните блага, старецът Паисий казвал: "Онзи, който притежава материални неща, винаги е обзет от тъга и безпокойство. Той ту се страхува тия неща да не му бъдат отнети, ту да не му бъде отнета душата. Същото е и със скъперника, когото го боли силно стиснатата ръка, ала той е стиснал и сърцето си и го е направил като камък. За да се изцели, трябва да го посетят нещастни хора и да предизвикат болка у него. Едва тогава ще бъде принуден лека-полека да разтвори ръката си и каменното му сърце ще се смекчи, ще стане сърце човешко и така ще се отворят за него райските врата."
2. Старецът Порфирий казвал: "Дали ще идем в рая, или ще се мъчим, зависи не от това колко пари имаме - много или малко, а от това как употребяваме онова, което имаме. Парите, имотите и всички материални блага не са наши, те са Божии, а ние само ги управляваме. Бог ще поиска от нас отчет до последната стотинка - дали сме се разпоредили с нея според Неговата воля или не."
Съвременните хора
1. "Хората днес - казвал старецът Филотей - са невъздържани. И народът, и духовенството са като необуздани безсловесни животни, препускащи към греха. Те не се замислят за Бога, за съда, за въздаянието - за нищо освен за материалните интереси, за тялото, наслажденията и почестите. Много малко са онези, които имат истински интереси, и възможно е заради тия малкото Бог да държи света."
2. Старецът Паисий казвал: "Онези, които се успокояват в материалния свят и не се безпокоят за спасението на душата си, приличат на глупави пилета, които не се блъскат да пробият яйчената черупка, за да излязат навън и да се радват на слънцето - на небесния полет в райския живот, - а остават неподвижни и умират в нея."
3. "Хората от света ме уморяват - казвал старецът Амфилохий, - защото натрупаното в тях преминава през мен отгоре като електрически вълни."
4. Старецът Порфирий казвал: "Днес хората понасят неуспехи, защото търсят любов към себе си. А правилно е не да се интересуваш дали те обичат, но дали ти самият обичаш Христа и хората. Само така се изпълва душата."
5. За съвременните хора старецът Георги от гр. Драма казвал: "Хората загърбиха простодушието и добротата. Всеки ден грижите им са посветени на шествието към злото. Колко години те вървят към гибел, ала Бог не желае това."
6. За човешкото благородство в наше време старецът Паисий забелязал: "Лицемерното благородство на света причинява много зло, защото от него можеш да се прелъстиш и да откриеш сърцето си на човек от света и напразно да изхабиш благочестието си за онзи, който дори и не знае що е това. То е същото, както да даваш златни монети на ония, които познават само медни грошове."
7. Старецът Филотей казвал: "Онези, които се смятат за християни, се делят на две категории: грамотни и неграмотни. Повечето неграмотни са невярващи: те знаят, че съществува Бог, какво е Бог и какво е вярата. А колко легенди, колко нескромни песни и танци научават! От грамотните повечето са напълно невярващи. Повечето, с малки изключения, са високомерни! Те никога не се молят и се срамуват да се прекръстят."
За Православието
1. Старецът Порфирий казвал: "Истината е в Православието. Аз съм я изпитал и я познавам с благодатта Божия. Има много светлини, които впечатляват, но истинската светлина е само една."
2. Неприятното състояние на нашата Църква старецът Паисий описвал по следния начин: "За съжаление мнозина в наше време разбунват нашата Майка - Църквата. Образованите сред тях са възприели догматите с ума, а не с духа на Светите отци. Други пък, необразованите, са стиснали догматите в зъбите и затова скърцат със зъби, обсъждайки църковните проблеми, и донасят на Църквата повече вреда, отколкото външните й врагове."
Отпорът срещу еретиците
1. За противодействието спрямо иеховистите старецът Порфирий казвал: "Бедните лъжесвидетели на Иехова да ги помилва Бог! Едни християни негодуват срещу тях, други се заяждат с тях и ги ругаят, трети ги привличат към съда. Но така хилиазмът не може да се победи. Само като се осветим сами, ще можем да го победим".
2. Старецът Паисий казвал: "Нужно е всеки православен да влага в душите на инославните благо безпокойство, т. е. те да разберат, че се намират в прелест, да не успокояват измамно помисъла си и да не се лишават в този живот от богатите благословения на Православието, а в другия - от големите и вечни благословения Божии."
3. "За да се опровергаят всички ония глупости, които се пишат против християнството - казвал старецът Епифаний, - трябва да имаме планини от мозък, гори от писалки, море от мастило и поля от хартия."
За природата
1. "Когато дойдох в манастира - разказвал старецът Иаков, - поради неотдавнашния пожар всички планини наоколо бяха голи и се виждаха само няколко бора и елхи. Когато ходех да изпълнявам различни послушания, в джоба ми винаги имаше семена от борови шишарки и аз ги разхвърлях наоколо. И се молех да бъде запазена гората, най-вече от пожари, причина за които е завистта на дявола, който праща своите оръдия, за да я унищожат."
2. Старецът Амфилохий казвал: "Онзи, който посажда дърво, посажда надежда и мир и получава Божии благословения."
3. Заслужава внимание пророчеството на стареца Георги: "Ще дойде време, когато ще идете при дърветета и не ще можете да ядете от плодовете им."
-------------------
Кратки биографични данни за старците
Амфилохий (Макрис), старец от о. Патмос (1889-1970). Роден на о. Патмос, на 16-годишна възраст става послушник в манастира "Св. апостол Иоан Богослов". През 1935 г. е избран за игумен. Осъществява обширна духовна и обществена дейност.
Антим (Вайанос), старец от о. Хиос (1860-1960). Родното му място е гр. Ливавадия на о. Хиос. Продуктивно работи в лепрозориума (лечебно заведение, където живеят и се трудят болни от проказа) на Хиос, който превръща от "място на страдания в рай". Ктитор и духовник на женския манастир на Божията Майка Помощница. През 1992 г. Църквата го канонизира.
Гавриил (Казасис), атонски старец (1886-1983). Роден в селцето Месениколас в нома Кардица. През 1910 г. пристига в Атон, където дълги години е свещеник и игумен в манастира "Дионисиат". Знаменит духовник, самоук писател, деен атонски монах.
Георги (Карслидис), старец от гр. Драма (1901-1959). Родното му място е гр. Аргируполи на Черно море. През 1929 г. се премества в Гърция. След различни премествания място на неговото постоянно служение става Църквата на Архангелите в гр. Драма. През 1934 г. е построен манастирът "Възнесение Господне", където старецът прекарва остатъка от живота си, насаждайки благочестие сред християните в окръга.
Даниил (Димитриадис), старец от атонския скит Катунаки (1846-1929). Роден в гр. Смирна. От детски години гори от желанието да стане монах. Велик светогорец. Писал е книги и е рисувал икони.
Епифаний (Теодоропулос), старец от Атина (1930-1989). Роден в селцето Вурнази на нома Месиния. Човек с призвание за свещенството, със жажда за знания, старец с младежки дух. Незабележим клирик и известен писател. Обичал свещените канони, които изучавал и спазвал. Отказва се да стане епископ. Духовен отец за много хора и основател на манастира на Благодатна Троица в Тризина.
Евсевий (Матопулос), старец мисионер (1849-1929). Родното му място е Мелисопетра в Хортиния. Приема монашеско пострижение като младеж. Посвещава се основно на проповедническото служение. Осъществява множество мисионерски пътувания. Писател и основател на богословското братство "Зои".
Иаков (Цаликис), старец от о. Евбея (1929-1991). Роден в Евбея и се подвизава в манастира "Св. Давид". Става известен, велик старец, има явни свидетелства за светостта му.
Иероним (Апостолидис), старец от о. Егина (1883-1966). Роден в Гелвери в Кападокия. През 1922 г. идва в Гърция. Притежавал е дар слово. Посветил се на исихасткия живот, поддържал много хора със своите високи духовни съвети.
Иоил (Янакопулос), старец от гр. Калама (1901-1966). Роден в селцето Петалиди в нома Месиния. През 1924 г. приема пострижение, а по-късно е ръкоположен за дякон и презвитер. Преподава в гимназията. Основно се занимава с писателска дейност. През 1964 г. е обновен манастирът на св. пророк Илия в Калама, чийто строител е той.
Иосиф, атонски исихаст († 1959). Негово родно място е о. Парос. На 23 години започва да изучава Светите отци и в него се поражда любов към безмълвието, подвига и молитвата. Истински светогорец, строг исихаст, уединен молитвеник, верен на своя духовен устав. Много съвременни атонски монаси са били възпитани от стареца Иосиф.
Паисий (Езнепидис), атонски старец (1924-1994). Роден в с. Тараса в Кападокия. През 1927 г. семейството му се премества в гр. Коница (Гърция), а през 1957 г. той приема пострижение на Атон. Най-известният атонски старец. В течение на четири десетилетия утешава Божиите хора и поддържа множество души, помагайки в разрешаването на различни проблеми. Явни са признаците за неговата святост.
Порфирий (Байрактарис), старец от Атика (1906-1991). Селцето на свети Иоан Каристиас на Евбея е неговото родно място. Като млад идва на Атон. Тежка болест го принуждава да се върне в Евбея. В течения на 33 години служи като енорийски свещеник в параклиса на св. Герасим в атинската поликлиника. От 1973 г. започва да служи основно в църквата на св. Николай Калисия Пенделис. Строител на манастира на Преображение Господне в Милеси Малакаси, недалеч от Оропос. През 1991 г. се връща на Атон в скита Кавсокаливия, където и умира. Известен със светия си живот и особено с дара на прозорливостта.
Филотей (Зервакос), старец от о. Парос (1884-1980). Роден в селцето Пакил в нома Лакония. През 1907 г. приема монашеството, през 1912 г. е ръкоположен за презвитер. Осъществил множество мисионерски пътувания. Опитен духовник, способен писател и ревнител за преданията.
