Праведен гняв имаме в случаите, когато той е насочен срещу греха, срещу беззаконието и престъплението. Този гняв се проявява у нас естествено, като плод на нашата ревност за слава Божия, и не е съпроводен от омраза и злоба, а е изпълнен с любов и състрадание към ближния. Този гняв има за цел да спаси грешника.

Блажени Теофилакт Български казва:"Ако някой се гневи справедливо, за вразумяване и от духовна ревност, няма да бъде осъден"
Позволено ни е да се гневим само на своите грехове и лоши помисли, както и на самия свой гняв.
Всеки друг гняв, насочен към ближните, подлежи на съд и за него трябва да принасяме покаяние.
Слънце да ви не залязва гневни. (Еф. 4:26)

Из книгата" Посъветвай ме, отче"