На Димитровден се почита паметта на един от най-славните Христови мъченици и чудотворци, св. великомъченик Димитрий Мироточиви. Той е роден през втората половина на ΙΙΙ век в гр. Солун, а баща му е бил управител на града. Веднага след смъртта на бащата, император Максимиан възложил този пост на сина му Димитрий. Като управител на гр. Солун, св.Димитрий започнал да обръща езичниците към Христа и открито да изповядва християнската вяра. Това стигнало до знанието на император Максимиан, който незабавно хвърлил Димитрий в тъмница, а скоро след това войници влезли в килията му и го убили с копия (около 306 г.).

От тогава и досега не спират чудесата на св. Димитрий, този велик Божий угодник, а благоуханните му мощи и се пазят и почитат в Солун. Има безчислени свидетелства за дивно мироточене от мощите му, а и съвсем наскоро, по време на празника на светеца в Солун през 2011 година, някои християни, добре познати на братята от Зографския манастир, са станали непосредствени свидетели на поредното благоуханно мироточене от светите му мощи.


Суеверия и легенди

Според народните представи от Димитровден започва зимата, а една поговорка гласи: „Георги носи лято, Димитър – зима”. Св. Димитър се счита за покровител на зимата и студа, който язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се сипят първите снежинки: „дойде ли Димитър, идва и снегът”. Българско народно предание представя св. Димитър като брат на св. Георги, а наивната легенда гласи, че още приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги казал на Димитър, че ако види кръв да капе от стряха, значи Георги е умрял. След време Димитър видял от една стряха да капе кръв и тръгнал към Георгиевата страна на света. Там заварил ламя, която била изяла Георги. Димитър победил ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете си и литнали към небесата. Там си разделили годината по братски: за св. Георги – лятото, а за св. Димитър – зимата.

В този наивен разказ може и да има приказно-поетични елементи, но за някаква (дори и малка) историческа достоверност или християнско благочестие не може и да става дума. Както се знае, св. Димитрий е бил единствен син на благочестивите си родители, които са го измолили от Бога след много молитви1 и следователно не е имал братя по плът. Безсмислено е да се коментира и въпроса, как ламята изяла св. Георги, а после върнала св. Георгиевата душа на св.Димитрий – в тези бълнувания има скрита подигравка с християнската святост.

Разбира се, наистина може да се каже, че св. Георги Победоносец и св. Димитрий Мироточиви са дори и повече от братя. Но не телесно, а духовно, свързани завинаги чрез нашия Господ Иисус Христос. Затова и на някои икони те биват изобразявани заедно. Гадания. Понякога на Димитровден се извършва обредно гадаене по първи гост. Това суеверие се нарича булезе,булезване или полязка. Вярва се, че ако първите „полазници” са момчета, то през годината щели да се раждат повече мъжки животни. Ако „полазникът” е добър и имотен човек, годината щяла да е здрава, плодовита и благополучна.

Човек остава с впечатлението, че собствените ни добри или лоши дела и постъпки нямат никакво значение, а всичко зависи от „полазника”. За Божията Воля също не се отрежда особена роля. Но да продължим. В някои старопланински райони се гадае според луната: ако срещу Димитровден месечината е пълна, пчелите щели да се роят и „кошерите ще са пълни с мед, и ще има много агънца”. Други суеверия са, че на този ден трябва да се подаряват бели цветя за именника „за да е блага зимата”, а цветята трябвало да се увиват с ален конец „за да са здрави именниците”.

А пък ние, като православни християни, нека се пазим от подобни суеверни бълнувания и просто да се молим: „Свети великомъчениче Димитрие, моли Бога за нас, грешните! И ни пази от всякакви заблуди!”

От книгата "Суеверия сред днешните християни"