Както тялото умира, ако дълго време остава без естествена храна, така умира и душата, ако задълго е отлъчена от духовната храна. Тази духовна храна, без която е невъзможен християнският живот, ние получаваме в тайнството причастие или eвхаристия. На това тайнство е посветено извършването на литургията. То се състои в това, че на Господ се принасят в жертва хляб и вино. Те се благославят и с действието на Светия Дух се претворяват в Тяло и Кръв на нашия Господ Иисус Христос. Тези Свети Дарове свещеникът дава на причастниците с думите: “Причастява се Божият раб (име) с честното и свято Тяло и Кръв на нашия Господ и Бог и Спасител Иисус Христос за опрощаване на греховете и за вечен живот”. Това именно е Причастие. Като се причастяваме с Тялото и Кръвта Господни, ние приемаме Самия Господ Иисус Христос.Към Светата Чаша трябва да пристъпваме с голямо благоговение и внимание. Когато свещеникът отваря Царските Двери, изнася Чашата и казва: “Со страхом Божиим верою и любовио приступите”, причастниците правят земен поклон, после повтарят след свещеника думите на молитвата преди причастие и пристъпват към светата Чаша, без да се кръстят, за да не я бутнат без да искат, и с ръце, скръстени на гърдите. След като се причастим, ние целуваме светата Чаша и отстъпваме встрани, където на специална маса е приготвено топло вино и парченца просфора, за да глътнем Причастието. Преди Причастието не бива нищо да се яде,нито да се пие, а след него, след края на литургията, причастниците изслушват или четат у дома специални благодарствени молитви. Църквата ни учи да се причастяваме на всички Господски и Богородични празници,на именния си ден, на Велики Четвъртък и на Великден, а желателно е и по-често на други празници или в неделните дни.