Светият свещеномъченик Теодор живял при царуването на император Диоклетиан в град Киринея, който се намирал в Ливия и от който произхождал и Симон Киринеец. Той умеел добре да пише съчинения и достигнал високо съвършенство в това изкуство, оставил на църквите много собственоръчно написани слова. Затова родният му син Лей донесъл за него на управителя на областта Дивилиан, че той, имайки книги, отклонява мнозина от служене на боговете към вярата в Христа. Вследствие на този донос свети Теодор бил отведен при управителя, придружен от много християни, между които били светите Лукия и Иероя. Управителят изисквал от него да предаде книгите си; но свети Теодор не изпълнил това искане и не се покорил, когато му заповядали да се отрече от Христа, заради което го били с оловни пръчки. След това той отишъл и разрушил езическите жертвеници. Тогава го закачили на дърво и започнали да стържат цялото му тяло, като дълбаели раните му с чиреп, слагайки върху тях оцет и сол, и накрая, като отрязали с бръснач езика му, го отвели в тъмница. Като взел от преподобните жени отрязания си език, свети Теодор го положил на гърдите си и всички забелязали как един гълъб влетял през прозореца на тъмницата и се докоснал до светеца. Като видял това, един езичник на име Лукий повярвал в Христа, а светият мъченик оздравял, но след не много време починал, при което душата му излязла от тялото му заедно с гълъба.

Междувременно управителят, като узнал, че Лукий е повярвал в Христа, предал на смърт светите Лукия, Иероя и Киприла, както и всички, които били кръстени от свети Теодор. След това Лукий приел кръщение и обърнал към вярата в Христа и самия управител Дигниан. Тогава двамата заедно отплували от Крит към остров Кипър при друг управител, който предавал на мъчения християните, и Лукий тайно от Дигниан предал себе си на мъчителите. Той отишъл и разрушил езическите жертвеници, за което отсекли с меч главата му. Дигниан взел тялото му и го погребал. Паметта на тези свети мъченици се празнува в храма на свети Теодор, намиращ се в Пергия.

Светата мъченица Киприла била родом от същия град, където живеел и свети Теодор. След като се омъжила, тя живяла с мъжа си около две години и след смъртта му останала вдовица 28 години. Страдайки от силни болки в главата и жалейки родителите си, за изцелението на болестта си тя дошла при светия епископ Теодор, който вече бил затворен в тъмница за изповядването на вярата в Христа. Като получила изцеление, тя заедно с Лукия и Иероя му служела до смъртта му, а когато починал, срещу нея бил направен донос до управителя. Заставайки пред него, тя изповядала Христа и не се покорила, когато я принуждавали да принесе жертва на идолите, казвайки:

- Такава жертва няма да бъде жертва, принесена по моята воля.

Тогава палачите изгорили ръката, държейки я над огън, а след това я закачили на дърво и започнали да стържат тялото, при което от раните течала кръв, а от гърдите мляко. В такива мъчения светата мъченица предала духа си на Бога.