За Кръстното знамение
Ние се наричаме християни, защото вярваме в Бога така, както ни е научил да вярваме Самият Син Божий, нашият Господ Иисус Христос. Той не само ни научи правилно да вярваме в Бога, но ни спаси и от властта на греха и вечната смърт. Иисус Христос, от любов към нас грешните слезе от небето и като обикновен човек пострада вместо нас за нашите грехове, беше разпнат, умря на кръста и на третия ден възкръсна.
Така безгрешният Син Божий чрез Своя кръст (т.е. чрез страданията и кръстната смърт за греховете на всички хора по целия свят) победи не само греха, но и самата смърт — възкръсна от мъртвите и направи кръста оръдие на Своята победа над греха и смъртта. Като победител над смъртта — възкръснал в третия ден — Той спаси и нас от вечна смърт. Той ще възкреси всички мъртви, когато настъпи последният ден на света. Ще ни възкреси за радостен, вечен живот с Бога.
Кръстът е оръдие или знаме на Христовата победа над греха и смъртта. Сега всичко зависи от нас самите: ако ние желаем да се освободим от властта на злото — греха и вечната смърт — трябва да следваме Христа, т.е. да вярваме в Христа, да Го обичаме и да изпълняваме Светата Му воля — във всичко да Го слушаме (да живеем с Христа).
Ето защо, за да изразим нашата вяра в Иисус Христос, нашия Спасител, ние носим на врата си кръстче, а по време на молитва изобразяваме върху себе си с дясната ръка кръстния знак (осеняваме себе си с кръстния знак, прекръстваме се). За да се прекръстим, ние подреждаме пръстите на дясната си ръка по следния начин: трите първи пръста (палеца, показалеца и средния) съединяваме в едно — при върховете им, а последните два (безименния и кутрето) прегъваме към дланта. Събраните в едно три пръста изразяват нашата вяра в Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Светий като единосъщна и неразделна Троица. Двата пръста, прегънати към дланта, означават, че Божият Син със Своето слизане на земята, бидейки Бог, станал човек, т.е. тези два пръста означават Неговите две природи — Божествената и човешката.
Осенявайки себе си с кръстния знак, ние докосваме със съединените така пръсти челото — за освещаване на нашия ум, областта на диафрагмата — за освещение на нашите вътрешни чувства, след това дясното и лявото рамо — за освещаване на телесните ни сили.
Кръстният знак ни дава велика сила да прогонваме и побеждаваме злото, да вършим добрини. Ние сме длъжни да помним, че трябва да се кръстим правилно и бавно, иначе няма да се получи прекръстване, а обикновено махане с ръка, от което пък се радват бесовете. С небрежното извършване на кръстния знак ние показваме своята непочтителност към Бога, т.е. грешим, а този грях е кощунство.
Трябва да осеняваме себе си с кръстния знак (да се кръстим): в началото на молитвата, по време на молитва и при завършване на молитвата, а също така при приближаване към всичко свято: когато влизаме в храма, когато се покланяме пред св. Кръст, пред св. икони и т.н.
Когато се кръстим не по време на молитва, мислено, за себе си, казваме: „В името на Отца и Сина и Светия Дух, амин!”. С това изразяваме нашата вяра в Пресветата Троица и нашето желание да живеем и да се трудим за слава Божия.
Думата „амин” означава „наистина, така е, да бъде”.