Не искам, братя, да не знаете, че бащите ни всички под облака бяха и всички през морето минаха;
2. и всички в Моисея се кръстиха в облака и в морето;
3. и всички ядоха една и съща духовна храна;
4. и всички пиха едно и също духовно питие; защото пиеха от духовния камък, който идеше подире им; а камъкът беше Христос.
5. Но към повечето от тях Бог не благоизволи, защото бидоха изповалени в пустинята.
6. А това бидоха образи за нас, за да не бъдем похотливи на зло, както и те бяха похотливи.
7. Не бивайте нито идолослужители, както някои от тях, за които е писано: “народът седна да яде и да пие, па стана да играе”.
8. Нито да блудствуваме, както някои от тях блудствуваха, и в един ден погинаха двайсет и три хиляди.
9. Нито да изкушаваме Христа, както някои от тях изкусиха, и погинаха от змии.
10. Нито роптайте, както роптаеха някои от тях, и погинаха от изтребителя.
11. Всички тия неща им се случваха, за да служат за образи, а бяха написани за поука нам, до които стигнаха краищата на вековете.
12. Затова, който мисли, че стои, нека гледа да не падне.
13. Друго изкушение вас не е постигнало, освен човешко; верен е обаче Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите.
14. Затова, мои възлюбени, отбягвайте идолослужението.
15. Говоря като на разумни; разсъдете сами за това, що казвам.
16. Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с тялото Христово?
17. Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме от един хляб.
18. Гледайте Израиля по плът: ония, които ядат жертвите, не са ли съобщници на жертвеника?
19. Какво, прочее, казвам? Това ли, че идолът е нещо, или че идолските жертви са нещо?
20. Не, но каквото принасят в жертва езичниците, принасят го на бесове, а не Богу; пък аз не искам да бъдете съобщници на бесовете.
21. Не можете да пиете Господня чаша и бесовска чаша; не можете да участвувате на Господня трапеза и на бесовска трапеза.
22. Или ще възбудим ревнуване у Господа? Та по-силни ли сме от Него?
23. Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, ала не всичко е за поука.
24. Никой да не търси своята полза, а всякой - ползата на другиго.
25. Всичко, що се продава на месарницата, яжте без никакво издирване за спокойна съвест;
26. защото “Господня е земята и онова, що я изпълня”.
27. Ако някои от неверните ви покани, и вие поискате да отидете, яжте всичко, що ви сложат, без никакво издирване за спокойна съвест.
28. Но, ако някой ви каже: това е идолска жертва, не яжте - заради оногова, който ви е обадил, и заради съвестта; защото Господня е земята и онова, що я изпълня.
29. Съвест разбирам не своята, а на другия; защото бива ли моята свобода да бъде съдена от чужда съвест?
30. Ако пък участвувам в яденето с благодарност, защо да бъда хулен поради онова, за което благодаря?
31. И тъй, ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете.
32. Не ставайте съблазън ни за иудеи, ни за елини, нито за църквата Божия,
33. както и аз угаждам във всичко на всички и не търся своята полза, а ползата на многото, за да се спасят.