Що се пък отнася до идоложертвените храни, мислим, че всички имаме знание. - Добре, но знанието възгордява, а любовта назидава.
2. Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е тъй узнал, както трябва да знае.
3. Ако пък някой люби Бога, той е познат от Него.
4. - Колкото за ядене идолски жертви знаем, че идолът е нищо в света и че други бог няма, освен Единаго Бога.
5. Защото, макар и да има само по име богове, било на небето, било на земята (както и има много богове и много господевци), -
6. ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко, и ние сме у Него, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко и ние сме чрез Него.
7. - Добре, но не у всички има това знание; някои с досегашните си понятия за идолите ядат идоложертвено като идолски жертви, и съвестта им, бидейки немощна, се осквернява.
8. Храната не ни приближава към Бога, защото, нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим.
9. Пазете се обаче, да не би някак тая ваша свобода стане съблазън за немощните.
10. Защото, ако някой види, че ти, който разбираш, седиш на трапеза в капище, то неговата съвест, като на немощен, не ще ли го насърчи да яде идолски жертви?
11. И при твоето разбиране ще загине немощният брат, за когото е умрял Христос.
12. А като грешите тъй против братята и биете немощната им съвест, вие грешите против Христа.
13. Затова, щом храната съблазнява брата ми, няма да ям месо никога, за да не съблазня брата си.