Каза им и притча за това, че трябва винаги да се молят и да не падат духом,
2. като рече: в един град имаше съдия, който ни от Бога се боеше, нито от човеци са срамуваше.
3. В същия град имаше една вдовица, и тя дохождаше при него и казваше: защити ме от противника ми.
4. Но той дълго време не рачи. А сетне рече си сам: макар и от Бога да се не боя и от човеци да се не срамувам,
5. но, понеже тая вдовица ми не дава мира, ще я защитя, та да не дохожда вече да ми додява.
6. И рече Господ: чуйте, що казва неправедният съдия!
7. Та Бог ли няма да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем, макар и да забавя да ги защити?
8. Казвам ви, ще ги защити наскоро. Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?
9. Също и на ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча:
10. двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.
11. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар:
12. постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.
13. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!
14. Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.
15. Донасяха при Него и младенци, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, забраниха им.
16. Но Иисус, като повика младенците, рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие.
17. Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него.
18. И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?
19. А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог;
20. знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си.
21. А той рече: всичко това съм опазил от младини.
22. Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.
23. А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.
24. Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство!
25. Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
26. Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси?
27. Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога.
28. Петър пък каза: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.
29. Той им рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща, или родители, или братя, или сестри, или жена, или деца, заради царството Божие,
30. и да не е получил много повече в сегашно време, па и в идещия век живот вечен.
31. И като взе със Себе Си дванайсетте, рече им: ето, възлизаме за Иерусалим, и ще се извърши на Сина Човечески всичко, писано чрез пророците:
32. понеже ще Го предадат на езичниците и ще се поругаят над Него, ще го оскърбят и оплюят,
33. ще го бичуват и убият; и на третия ден ще възкръсне.
34. Но те нищо от това не разумяха; тия думи за тях бяха потайни, и те не разбираха казаното.
35. А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше;
36. и като чу да минава край него народ, попита: какво е това?
37. Обадиха му, че Иисус Назорей минава.
38. Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!
39. Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме!
40. Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го:
41. какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам.
42. Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси.
43. И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.