НОВ ЗАВЕТОТ ЛУКА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ
Глава 19
След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него.
2. И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек,
3. искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст;
4. и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам.
5. Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.
6. И той бързо слезе и Го прие с радост.
7. И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек.
8. А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно.
9. Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама,
10. понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.
11. А когато те слушаха това, прибави една притча, - понеже Той беше близо до Иерусалим, и те мислеха, че тозчас ще се открие царството Божие, -
12. и рече: някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне;
13. и като повика десет свои слуги, даде им десет мини* и им рече: търгувайте, докле се завърна.
14. Но гражданите му го мразеха, и изпратиха след него пратеници, като казаха: не искаме той да царува над нас.
15. И когато се той завърна, след като прие царството, каза да му повикат ония слуги, на които бе дал парите, за да узнае, кой какво е припечелил.
16. Дойде първият и рече: господарю, твоята мина припечели десет мини.
17. И му рече: хубаво, добри рабе; задето ти беше верен в твърде малко, бъди властник на десет града.
18. Дойде вторият и рече: господарю, твоята мина принесе пет мини.
19. Рече и на тогова: и ти бъди над пет града.
20. Дойде и друг и рече: господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа,
21. понеже се боях от тебе, защото ти си жесток човек: взимаш, което не си турил, и жънеш, което не си посеял.
22. Господарят му рече: с твоите уста ще те съдя, лукави рабе: ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм турил, и жъна, което не съм посеял;
23. тогава, защо не даде парите ми в банката, та аз, като дойда, да ги получа с лихва?
24. И рече на присъствуващите: вземете от него мината и я дайте на тогова, който има десет мини.
25. (И му рекоха: господарю, той има десет мини!)
26. Защото, казвам ви, всекиму, който има, ще се даде, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;
27. а ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мен.
28. Като каза това, Той тръгна по-нататък, възлизайки за Иерусалим.
29. И когато наближи до Витфагия и Витания, до планината, наречена Елеонска, изпрати двама Свои ученици
30. и им рече: идете в отсрещното село; като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек никога не е възсядал; отвържете го и докарайте.
31. И ако някой ви попита: защо го отвързвате? кажете му тъй: то е потребно Господу.
32. Изпратените отидоха и намериха, както им бе рекъл.
33. А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: защо отвързвате ослето?
34. Те отговориха: то е потребно Господу.
35. И го докараха при Иисуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Иисуса.
36. И когато минаваше Той, постилаха дрехите си по пътя.
37. А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели,
38. като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!
39. И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си.
40. Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат.
41. И когато се приближи и видя града, заплака за него
42. и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти,
43. понеже ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред,
44. и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен.
45. И като влезе в храма, почна да пъди ония, които продаваха и купуваха в него,
46. и им казваше: писано е: “домът Ми е дом за молитва”, а вие го направихте разбойнишки вертеп.
47. И поучаваше всеки ден в храма. А първосвещениците и книжниците и народните стареи търсеха да Го убият,
48. и не намираха, какво да Му сторят, защото целият народ Му беше привързан и Го слушаше.
2. И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек,
3. искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст;
4. и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам.
5. Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.
6. И той бързо слезе и Го прие с радост.
7. И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек.
8. А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно.
9. Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама,
10. понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.
11. А когато те слушаха това, прибави една притча, - понеже Той беше близо до Иерусалим, и те мислеха, че тозчас ще се открие царството Божие, -
12. и рече: някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне;
13. и като повика десет свои слуги, даде им десет мини* и им рече: търгувайте, докле се завърна.
14. Но гражданите му го мразеха, и изпратиха след него пратеници, като казаха: не искаме той да царува над нас.
15. И когато се той завърна, след като прие царството, каза да му повикат ония слуги, на които бе дал парите, за да узнае, кой какво е припечелил.
16. Дойде първият и рече: господарю, твоята мина припечели десет мини.
17. И му рече: хубаво, добри рабе; задето ти беше верен в твърде малко, бъди властник на десет града.
18. Дойде вторият и рече: господарю, твоята мина принесе пет мини.
19. Рече и на тогова: и ти бъди над пет града.
20. Дойде и друг и рече: господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа,
21. понеже се боях от тебе, защото ти си жесток човек: взимаш, което не си турил, и жънеш, което не си посеял.
22. Господарят му рече: с твоите уста ще те съдя, лукави рабе: ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм турил, и жъна, което не съм посеял;
23. тогава, защо не даде парите ми в банката, та аз, като дойда, да ги получа с лихва?
24. И рече на присъствуващите: вземете от него мината и я дайте на тогова, който има десет мини.
25. (И му рекоха: господарю, той има десет мини!)
26. Защото, казвам ви, всекиму, който има, ще се даде, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;
27. а ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мен.
28. Като каза това, Той тръгна по-нататък, възлизайки за Иерусалим.
29. И когато наближи до Витфагия и Витания, до планината, наречена Елеонска, изпрати двама Свои ученици
30. и им рече: идете в отсрещното село; като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек никога не е възсядал; отвържете го и докарайте.
31. И ако някой ви попита: защо го отвързвате? кажете му тъй: то е потребно Господу.
32. Изпратените отидоха и намериха, както им бе рекъл.
33. А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: защо отвързвате ослето?
34. Те отговориха: то е потребно Господу.
35. И го докараха при Иисуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Иисуса.
36. И когато минаваше Той, постилаха дрехите си по пътя.
37. А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели,
38. като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!
39. И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си.
40. Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат.
41. И когато се приближи и видя града, заплака за него
42. и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти,
43. понеже ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред,
44. и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен.
45. И като влезе в храма, почна да пъди ония, които продаваха и купуваха в него,
46. и им казваше: писано е: “домът Ми е дом за молитва”, а вие го направихте разбойнишки вертеп.
47. И поучаваше всеки ден в храма. А първосвещениците и книжниците и народните стареи търсеха да Го убият,
48. и не намираха, какво да Му сторят, защото целият народ Му беше привързан и Го слушаше.
