Братя мои! недейте мнозина става учители, като знаете, че по-голямо осъждане ще получим,
2. защото ние всинца много грешим. Който не греши с дума, той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло.
3. Ето, ние туряме юзда в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло.
4. Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и биват тласкани от буйни ветрове, с малко кърмилце се насочват, накъдето кърмиларят желае;
5. тъй и езикът е мъничък член, но големи работи говори. Ето, малък огън, а колкава гора запаля;
6. и езикът е огън, украшение на неправдата; езикът се намира в такова положение между нашите членове, че скверни цялото тяло и запаля колелото на живота, като сам бива запалян от геената;
7. защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и риби се укротява и е укротено от човешкото естество,
8. а езика никой човек не може укроти; той е неудържимо зло и е пълен със смъртоносна отрова.
9. С него благославяме Бога и Отца, с него и кълнем човеците, сътворени по подобие Божие.
10. Из същите уста излиза и благословия и клетва: не трябва, братя мои, това тъй да бъде.
11. Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода?
12. Нима може, братя мои, смоковница да ражда маслини, или лоза - смокини? Тъй и от един извор не може да тече солена и сладка вода.
13. Който между вас е мъдър и изкусен, нека покаже чрез своето добро поведение делата си в кротост и мъдрост.
14. Но, ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината:
15. това не е мъдрост, която слиза отгоре, а земна, душевна, бесовска;
16. защото, дето има завист и свадливост, там е неуредица и всичко лошо.
17. А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.
18. Плодът пък на правдата се сее в мир от миротворците.