Всички да бъдем по-смирени пред Бога
Скъпи братя и сестри в Христос,
Сърцето ми, като на духовен пастир, трепери, когато виждам как светът около нас се отдалечава все повече от смирението, от кротостта, от онова тихо и чисто упование в Бога, което ни е завещано от нашите светци и от самия Христос. Аз, един недостоен православен свещеник, не мога да остана безмълвен, когато виждам как враговете на Църквата и хулителите й вдигат глави, изпълнени с гордост и невежество. Нищо не знаят, а толкова много говорят - думите им са като вятър, който разнася прах, но не оставя следа в сърцата на онези, които търсят истината.
Къде е смирението днес? Къде е онова благоговение пред величието на Твореца, което ни учи да мълчим, когато не знаем, и да слушаме, когато душата ни е гладна за мъдрост? Аз, макар и поставен да служа на Божия Олтар, съм нищо и не смея да се поставям над никого, но сърцето ми плаче, когато чувам злобни слова срещу светата ни Църква - онази Църква, която е пазила вярата ни през векове на изпитания, която е кръщавала деди и прадеди, която ни е водила към светлината на Възкресението. Как смеят някои да я хулят, без дори да са прочели Евангелието, без да са коленичили в молитва, без да са усетили топлината на една сълза, пролята пред иконата на Спасителя или Богородица?
Нищо не знаят, а говорят много. Не знаят за нощите, в които светите отци са се молили за нас, за кръвта на мъчениците, за сълзите на покаянието, които са измивали греховете на цели народи. Не знаят какво е да носиш кръста си с търпение, да мълчиш, когато те обиждат, да благославяш, когато те проклинат - както ни учи нашият Господ Иисус Христос. И все пак, вместо да се смирят, вместо да потърсят истината, те хвърлят камъни срещу онова, което не разбират. Гордостта ги заслепява, а гордостта, знаем от Писанието, е начало на всяко падение.
Но нека не ги съдим строго, защото съдът е Божий. Аз, като свещеник, вярвам, че дори в най-закостенялото сърце може да проникне Божията благодат. Затова моля - нека всички ние, които носим вярата в душите си, бъдем пример за смирение. Нека с делата си, с любовта си, с търпението си покажем какво е да си православен християнин. Нека не отвръщаме на злото със зло, а се молим за онези, които ни хулят и клеветят, както Христос се моли за разпъналите Го: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят" (Лука 23:34).
И на враговете на Църквата, и на онези, които я поругават, искам да кажа: спрете за миг. Замълчете с гордостта си и се вгледайте в себе си. Попитайте се - знаете ли наистина срещу какво воювате? Прочетете житията на светиите, влезте в един храм, коленичете пред Кръста и чуйте тишината, която говори повече от всички ваши думи. Бог не иска смъртта на грешника, а неговото покаяние (Иезекиил 33:11). Аз, недостойният свещеник, ви моля от сърце - спрете да хулите онова, което не познавате. Дайте шанс на мира да влезе в душите ви.
Нека всички бъдем по-смирени - и аз, и вие, и онези, които все още са далеч от вярата. Нека се молим заедно за този изстрадал свят, за да се върне към Бога, към любовта, към истината. Защото само в смирението пред Него намираме спасение. Амин!
Свещеник Васил Василев
Сърцето ми, като на духовен пастир, трепери, когато виждам как светът около нас се отдалечава все повече от смирението, от кротостта, от онова тихо и чисто упование в Бога, което ни е завещано от нашите светци и от самия Христос. Аз, един недостоен православен свещеник, не мога да остана безмълвен, когато виждам как враговете на Църквата и хулителите й вдигат глави, изпълнени с гордост и невежество. Нищо не знаят, а толкова много говорят - думите им са като вятър, който разнася прах, но не оставя следа в сърцата на онези, които търсят истината.
Къде е смирението днес? Къде е онова благоговение пред величието на Твореца, което ни учи да мълчим, когато не знаем, и да слушаме, когато душата ни е гладна за мъдрост? Аз, макар и поставен да служа на Божия Олтар, съм нищо и не смея да се поставям над никого, но сърцето ми плаче, когато чувам злобни слова срещу светата ни Църква - онази Църква, която е пазила вярата ни през векове на изпитания, която е кръщавала деди и прадеди, която ни е водила към светлината на Възкресението. Как смеят някои да я хулят, без дори да са прочели Евангелието, без да са коленичили в молитва, без да са усетили топлината на една сълза, пролята пред иконата на Спасителя или Богородица?
Нищо не знаят, а говорят много. Не знаят за нощите, в които светите отци са се молили за нас, за кръвта на мъчениците, за сълзите на покаянието, които са измивали греховете на цели народи. Не знаят какво е да носиш кръста си с търпение, да мълчиш, когато те обиждат, да благославяш, когато те проклинат - както ни учи нашият Господ Иисус Христос. И все пак, вместо да се смирят, вместо да потърсят истината, те хвърлят камъни срещу онова, което не разбират. Гордостта ги заслепява, а гордостта, знаем от Писанието, е начало на всяко падение.
Но нека не ги съдим строго, защото съдът е Божий. Аз, като свещеник, вярвам, че дори в най-закостенялото сърце може да проникне Божията благодат. Затова моля - нека всички ние, които носим вярата в душите си, бъдем пример за смирение. Нека с делата си, с любовта си, с търпението си покажем какво е да си православен християнин. Нека не отвръщаме на злото със зло, а се молим за онези, които ни хулят и клеветят, както Христос се моли за разпъналите Го: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят" (Лука 23:34).
И на враговете на Църквата, и на онези, които я поругават, искам да кажа: спрете за миг. Замълчете с гордостта си и се вгледайте в себе си. Попитайте се - знаете ли наистина срещу какво воювате? Прочетете житията на светиите, влезте в един храм, коленичете пред Кръста и чуйте тишината, която говори повече от всички ваши думи. Бог не иска смъртта на грешника, а неговото покаяние (Иезекиил 33:11). Аз, недостойният свещеник, ви моля от сърце - спрете да хулите онова, което не познавате. Дайте шанс на мира да влезе в душите ви.
Нека всички бъдем по-смирени - и аз, и вие, и онези, които все още са далеч от вярата. Нека се молим заедно за този изстрадал свят, за да се върне към Бога, към любовта, към истината. Защото само в смирението пред Него намираме спасение. Амин!
Свещеник Васил Василев
