Да не отлагаме изповедта

Да не отлагаме изповедта

Написано от Иеромонах Дионисий Игнат
 
Иеромонах Дионисий (Игнат), в свето Кръщение Димитрий е роден на 22 септември 1909 г. в Румъния, в село Ворничен, окръг Ботошан, във вярващо селско семейство. Той бил най-малкото от осемте деца и едва бил навършил годинка, когато баща му умрял, оставяйки бедната майка със сирачетата на ръце, най-голямото от които, бъдещият старец Гимназий, било на десет години. В такива тежки условия, към които се прибавило и смутното време на Първата Световна война, бъдещият старец Дионисий все пак успял да завърши четвърто отделение на началното училище и изкарал две години в основното.
 
През 1923 г., когато бил на 14 години, следвайки по-възрастния си брат Георги, той отишъл в манастир – скита Мегура в Молдова, близо до град Тиргу Окна. На 6-ти септември 1926 г. двамата братя и още двама монаси от Мегура заминали за Света Гора и решили там да посветят целия си живот без остатък на Бога.
 
На Атон братята Игнат постъпили в килията св. вмчк. Георги, която е в скита Капсала, където се подвизавали осемнадесет румънски монаси, а настоятел бил старецът Герасим (Сперекез). През 1927 г. Димитрий Игнат приел монашески постриг с името Дионисий, а през 1931 г. бил ръкоположен за иеродякон.
 
През 1933 г. починал старецът Севастиан, който тогава бил наставник на братята и те се преместили в килията „св. Тихон Задонски” в Капсала, където в безмълвие се подвизавал отшелникът Гедеон (Келару), опитен исихаст, също родом от Румъния. Братята Игнат станали негови ученици. Иеромонах Дионисий се подвизавал 46 години заедно с този благодатен молитвеник до самата смърт на стареца през 1979 г. Неговият брат - иеромонах Гимназий (Игнат) се споминал по-рано, през 1965 г.
 
Тук в атонската килия на св. Тихон бъдещият старец Дионисий през 1937 г. бил ръкоположен за иеромонах. В същата година тримата смирени монаси-пустинници вдигат от основи килията на св. вмчк. Георги, която е под попечителството на манастира Ватопед и е разположена над залива Колчу, след което се преселват в нея. През 1945 г. отец Дионисий приема послушание на духовник, а през 1979 г., след смъртта на своя старец става игумен на килията „Колчу”.
 
Старец Дионисий бил един от най-почитаните атонски духовници, един от последните стълбове на „старата школа” на исихазма. Наричали го „патриархът на Атон” и при него от цял свят идвали хора от най-различни националности, в това число и английският принц Чарлз.
 
Старец Дионисий (Игнат) преминал във вечността на 11-ти май 2004 г. на деветдесет и пет годишна възраст, от които осемдесет и една той прекарал в манастир, в това число 78 години на Света Гора, от тях 67 г. в килията на св. Георги „Колчу” и 57 години обгрижвал многобройни духовни чеда от всички краища на света. Предлагаме на вниманието на нашите читатели кратка беседа със стареца, посветена на тайнствата Изповед и Причастие.
 
 
– Отец Дионисий, разкажете ни, моля ви, малко за радостта от причащението, за тайнството Свето Причастие. Как трябва да се готвим за него, за да изпитаме радостта от съединяването с Христос в тайнството Свето Причастие?
 
– Виждате ли, виждате ли?! Колко много се смирил Бог, за да може човекът – този човек, който цял е в грехове, нищожният човек – да се удостои с Тялото и Кръвта на Самия Спасител Христос! Както съм казвал и друг път, Бог зове към Себе Си всички: „Дойдете при Мене всички отрудени, всички грешни”.
 
За да пребивава в мир душата на всеки от нас, преди всичко е нужно да се ходи при духовника. Всеки от нас си има духовник, нали така? Да споделим с него всички наши скърби и немощи, чрез които нашето естество ни е въвело в съблазън, или пък ни е въвел в съблазън сатаната и ние сме паднали.
 
И виж колко благост има у Бога! Той е дал тази благодат на свещеника, на духовника и ако той ти прости, то ти си простен, а ако не прости - оставаш си непростен. Което той свърже на земята, това е свързано и на небесата, а което развърже на земята, то е развързано и на небесата.
 
Виждаш ли каква Божествена благост ни е явил Бог! Той би могъл да назначи ангел, защото има на разположение милиарди и милиарди ангели, нали така? „Ти, ангеле, ще бъдеш духовник на всички люде!” Но никой не би се осмелил да каже пред ангела: „Съгреших, паднах в толкова много грехове!” Човек тогава би си мислил: „Но как ще му кажа такова нещо? Нима това е възможно? Та това е невъзможно!”
 
Но Бог чрез благодатта на Светия Дух поставил свещеника. Когато архиереят възлага ръце на свещеника и го благославя, чете молитва над него и слиза благодатта на Светия Дух, и той получава сила – което той прости, то е простено на небесата, а което не прости, то не е простено на небесата. Виждате ли каква благост ни е явил Бог!
 
Ти отиваш при свещеника. Свещеникът също е човек, дори да е духовник, той също носи плът и има свои немощи, има свои страсти, но това теб не те интересува. Ти знаеш, че той е свещеник, поставен от Светата Църква да бъде духовник и има власт да връзва и да развързва.
 
– Как трябва да се готвим, за да принесем чиста изповед? Какво трябва да правим – повече да се молим, да постим, да четем?
 
– Виждаш ли как е написано в Свещената Книга: „Пригответе се!”, защото ако ти си неподготвен, тогава за нищо не ставаш. Да изпитва човек себе си, тоест да се готви и тогава да пристъпва към Божествените Тайни, защото Божествените Тайни са опалващ огън, те изгарят всички грехове, и немощи, и трудности наши. А ако ти пристъпваш неподготвен, също ще бъдеш изгорен и тогава всичко е свършено! Затова е нужна подготовка...
 
Да не казваме: „Няма нищо страшно в това, че съм си похапнал, попийнал, че съм се понаспал или че нещо друго съм направил. Ще ида да се причастя”, както чувам, че правят папистите, защото при тях литургията завършва късно. Католиците казват така: „Ядеше ни се и си хапнахме сутринта. Хапнахме, изпушихме по цигарка... Хайде да пийнем кафенце, че да се ободрим”. Да, но в църква още не е свършила литургията! „Да идем да се причастим”, и отиват да се причастят. Но нима това е подготовка?
 
– Не.
 
– Не мога да си представя, как католиците допускат подобно нещо. Представяш ли си, те казват, че храната е едно, а причастието нещо друго, то било духовна храна. Каквото ще да е, но ако няма подготовка, това е гибелно.
 
– Нужен ли е канонът преди Свето Причастие, да се четат ли благодарствените молитви?
 
– След Причастие – обезателно! Молитвите трябва да се четат с благоговение и благодарност към Бога, за това, че ни е удостоил да приемем толкова велик дар.
 
 
– Отче, разкажете ни малко за подготовката за изповед.
 
– Като човек, ти вече знаеш: „Ой, аз съм направил това и това, ще кажа на духовника, а още това и това”. За да не забравиш тези неща, запиши всичко на хартия и когато дойдеш, кажи: „Отче, ето, аз направих това и това”. А щом той каже: „Бог да ти прости!”, всичко, което е записано в архивите на сатаната, се изтрива.
 
От този момент нататък ти не бива повече да вършиш грехове. Да не ти дава Господ пак да ги извършиш, но ако това стане, веднага отивай при свещеника, защото в Свещената Книга пише: „Колкото пъти и да си паднал, ставай!”. Тоест колкото и пъти да ти се случи да съгрешиш, не отлагай изповедта.
 
Но не мисли, че можеш безгрижно да си грешиш, казвайки си: „Ето, бях при свещеника, изповядах се, а сега пак ще си правя, каквото и преди, пък после пак ще се изповядам”. Така обаче не бива!
 
– Това е грях против Светия Дух.
 
– Точно така. Грях против Светия Дух. Затова: „Аз бях при отеца, изповядах се и с Божията помощ повече няма да правя това”. Но ако ти само си говориш така, но не вършиш, то без сам да забелязваш, малко по малко се погубваш. Не! Вземи решение, ето така: „Хайде пак, ставай бързо”, като болен, когато му стане лошо: „Ще взема хапче, защото главата почва да ме боли”, ето така.
 
– И тъй, значи правила няма. Колкото пъти почувстваш нужда, трябва да се изповядваш.
 
– Точно така.
 
– И изповедта не бива да се пренебрегва.
 
– Не, разбира се. И да не дръзва никой да отиде да се причасти без да се е изповядал! Молитвите, които чете свещеникът, са изпълнени с благодатта на Светия Дух, защото така е устроил Благият Небесен Отец, да се прощава дори най-незначителния грях, който си сторил. Ти изповядваш греховете, които си извършил, всичко, което си спомняш, и тогава пристъпваш към Божествените Тайни. Защото Светите Тайни са опалващ огън, те изгарят всички беззакония и зли помисли, но ако ти си немарлив, съществува опасност ти също да бъдеш изгорен. Затова и св. ап. Павел казва: „ Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата ... Затова между вас има много немощни и болни”, защото пристъпват към Светите Тайни без подготовка.
 
Никой не е достоен да се причасти със Светите Тайни, защото там е Бог Иисус Христос, но нека поне доколкото е по човешките сили и доколкото ни позволяват каноните, да се стараем да се приближим до Бога.
 
 
– Отче, ето ние, духовниците, може би също сме недостойни. А при нас идват хора, които може би са по-достойни от нас. Но ние сме призвани да не им отказваме причащение със Светите Тайни, защото Христос не е отказал на Иуда и го е причастил. Но често при нас идват хора с тежки грехове. Какво ще ни посъветвате, как да постъпваме с причастието в техния случай? Защото, ако ги изпратим при епископа, това е все едно да си измием ръцете. Може би Христос го е пратил точно при мен?
 
– Да, това е така, имате право. Но, вижте, каквото и да става, не бива да отстъпваме от църковните канони. Каноните, които са установили светите отци на светите Вселенски Събори, са съставени по благодатта на Светия Дух, защото отците били по-добри от всеки един от нас и били вдъхновявани от благодатта на Светия Дух, която им е показвала как да намерят за нас път към спасение.
 
Ти си паднал в някакви грехове, а Бог стои с разтворени обятия и казва: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, дойдете, а не си отивайте, защото Само при Мен ще намерите покой”. Но ти виждаш: така е било решено от светите отци, за всеки грях човек трябва да понесе наказание, за да може наистина да разбере, че е съгрешил пред Бога. Длъжен е да получи наказание. Не е ли тъй?
 
– Разбира се. Епитимия.
 
– Мъничко, мъничко наказание, разбира се. Да не отстъпваме от каноните, доколкото е възможно. Духовникът може да допусне някакво снизхождение, но не така, че да се стигне до самооправдание: „О, това не е нищо, и това не е нищо, изобщо всичко е нищо”, защото тогава напълно ще се погубим.
 
Из беседи със стареца Дионисий (Игнат)
 

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ