Да останем с Христа - въпреки духа на този век
Скъпи братя и сестри,
Живеем в едно време, в което духът на този век все по-открито се изправя срещу Христос. Това не е ново явление - още от началото на човешката история светът е воювал срещу Бога, срещу Светлината, срещу Истината. Но днес тази битка е станала по-рафинирана, по-подмолна, по-коварна. Днес духът на века се облича в усмивки, в модерни думи, в фалшив хуманизъм, зад които обаче прозира един страшен и агресивен секуларизъм - дух, който изтласква Христос от сърцата, от домовете, от училищата, от обществения живот.
Духът на този век казва: "Ти си свободен - не ти трябва Бог!"
А аз отговарям: "Само в Христа съм свободен!"
Духът на този век нашепва: "Няма истина - всичко е относително."
Аз отговарям: "Христос е Пътят, Истината и Животът."
Духът на този век вика: "Живей за себе си, наслаждавай се, не се жертвай за никого."
Аз казвам: "Най-голямата радост е в това - да се раздаваш, да обичаш, да се жертваш."
Виждаме как хората, особено младите, стават жертва на този лъстив дух - дух на суета, на самодоволство, на безверие. Виждаме как семействата се разпадат, как децата растат без молитва, как храмовете в неделя са празни, а търговските центрове - препълнени.
Но ние, православните християни, не сме извикани да вървим по течението. Ние сме призвани да бъдем солта на земята и светлината на света. Нашето оръжие не е омраза, а любов. Нашата броня не е гордостта, а смирението. Нашият път не е пътят на този век, а пътят на Кръста.
Аз вярвам, че с вяра, личен пример и постоянство в доброто, можем да устоим. Можем да възпитаме децата си в благочестие, можем да изповядваме Христа в домовете си, в работата си, дори когато това не е модерно. Не е нужно да викаме по улиците - нужно е да светим. Нужно е да се молим, да постим, да се изповядваме, да се причастяваме - и така Бог ще действа чрез нас.
Нека останем с Христа.
Нека не се страхуваме от подигравките на света, защото:
"Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят заради Мене - вашата награда е голяма на небесата" (Мат. 5:11-12).
Нека не забравяме, че времената се менят, идеологиите се сменят, но Христос остава. Той е същият - вчера, днес и вовеки (Евр. 13:8). И ако този век се опитва да ни отнеме Бога, нека не забравяме, че никой не може да отнеме Христа от сърце, което Му е вярно.
Братя и сестри, Останете с Христа!
Живейте така, че дори и да не казвате нито дума, хората около вас да усетят, че Бог е с вас.Амин!
Ваш в Христа:
отец Васил Василев, Шумен
Живеем в едно време, в което духът на този век все по-открито се изправя срещу Христос. Това не е ново явление - още от началото на човешката история светът е воювал срещу Бога, срещу Светлината, срещу Истината. Но днес тази битка е станала по-рафинирана, по-подмолна, по-коварна. Днес духът на века се облича в усмивки, в модерни думи, в фалшив хуманизъм, зад които обаче прозира един страшен и агресивен секуларизъм - дух, който изтласква Христос от сърцата, от домовете, от училищата, от обществения живот.
Духът на този век казва: "Ти си свободен - не ти трябва Бог!"
А аз отговарям: "Само в Христа съм свободен!"
Духът на този век нашепва: "Няма истина - всичко е относително."
Аз отговарям: "Христос е Пътят, Истината и Животът."
Духът на този век вика: "Живей за себе си, наслаждавай се, не се жертвай за никого."
Аз казвам: "Най-голямата радост е в това - да се раздаваш, да обичаш, да се жертваш."
Виждаме как хората, особено младите, стават жертва на този лъстив дух - дух на суета, на самодоволство, на безверие. Виждаме как семействата се разпадат, как децата растат без молитва, как храмовете в неделя са празни, а търговските центрове - препълнени.
Но ние, православните християни, не сме извикани да вървим по течението. Ние сме призвани да бъдем солта на земята и светлината на света. Нашето оръжие не е омраза, а любов. Нашата броня не е гордостта, а смирението. Нашият път не е пътят на този век, а пътят на Кръста.
Аз вярвам, че с вяра, личен пример и постоянство в доброто, можем да устоим. Можем да възпитаме децата си в благочестие, можем да изповядваме Христа в домовете си, в работата си, дори когато това не е модерно. Не е нужно да викаме по улиците - нужно е да светим. Нужно е да се молим, да постим, да се изповядваме, да се причастяваме - и така Бог ще действа чрез нас.
Нека останем с Христа.
Нека не се страхуваме от подигравките на света, защото:
"Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят заради Мене - вашата награда е голяма на небесата" (Мат. 5:11-12).
Нека не забравяме, че времената се менят, идеологиите се сменят, но Христос остава. Той е същият - вчера, днес и вовеки (Евр. 13:8). И ако този век се опитва да ни отнеме Бога, нека не забравяме, че никой не може да отнеме Христа от сърце, което Му е вярно.
Братя и сестри, Останете с Христа!
Живейте така, че дори и да не казвате нито дума, хората около вас да усетят, че Бог е с вас.Амин!
Ваш в Христа:
отец Васил Василев, Шумен
Още по темата посетете връзките по-долу:
- Св. Пантелеймон, Успението на Св. Климент Охридски Български и Св. Седмочисленици
- Днес нека да почетем св. Мария Магдалина
- Св. Пророк Илия
- Православно слово за 17 юли - денят на св. великомъченица Марина
- Лично слово относно фиатните пари и духовната бедност на съвременния свят
- Лично слово от моето сърце, по повод днешния ден - 15 юли - Деня на св. велик княз Владимир, Покръстител на Киевска Русь