Докато не се научим да бъдем смирени, има да изтърпим още много сърдечна болка. Господ стои до нас, допускайки да приемем болка под лявото ребро, за да се види каква смрад има там. А ние казваме: „Ох, как ме уязви в сърцето, не мога да му простя!” Как да не можеш да му простиш, като и ти си същият, мнозина си прогневил? Е, научи се да бъдеш мирен. Докато не претърпим много сърдечна болка, няма да се научим на смирение. Някой ще ни дразни, ще ни доведе до състояние на гняв, докато не се научим да оставаме спокойни, докато не усвоим този урок. Ето, врагът ни напада от всички страни, а ние го гледаме кротко, пазим своя вътрешен мир и не сме готови да го продадем толкова евтино. Тогава душата става кротка и смирена и с дълбоко разбиране на живота преминава през този свят. А хората ни гледат и казват: „Знам, човече, какъв беше пъргав, а сега си такава флегма, всичко ти е безразлично.” Не, това не е равнодушие, а е победа над злото.

Каквото е нашето отношение спрямо ближните, такова е и спрямо Бога

Нашите планове и интереси много объркват живота ни. Те биват едни, после стават други, трети, четвърти… И си мислим, че нищо няма да постигнем, ако не планираме, ако предварително не обмисляме. Разбира се, трябва да работим и се трудим съвестно, но не и прибързано, защото тогава ни хваща неприятелят. В бързината не обръщаме внимание дали обиждаме някого или засягаме нечии интереси, или пречим с нещо, нямаме време за това, защото сме погълнати от своите планове… И така цял живот съгрешаваме пред ближните. А когато грешим пред тях, грешим и пред Бога, защото Той почива тайнствено във всяка човешка душа. Каквото е отношението ни спрямо ближните, такова е и спрямо Бога.

Не разбираме, че сме се отклонили от добрия път, ако отвръщаме с любов само на тези, които ни обичат; а към онези, които ни мразят се отнасяме със същата мяра. Тогава не сме на истинския път, защото трябва да сме синове на светлината, на любовта, синове Божии и деца Господни, с Неговия нрав на мир, любов и доброта.