Авва Пимен
 

Душата не се смирява от нищо така, както от въздържанието от храна.

 

"Постим... не като да мразим гнусните неща, но очаквайки въздаяние - за да можем да се насладим на духовната и мислената Трапеза, виждайки духовно над осезателното, и да пожънем в радост в бъдния век, сеейки сега в сълзи." (Катехизическо поучение).

 

Постът на тялото е храна за душата.Не въздържанието от храна, а въздържанието от прегрешения прави поста. Не е възможно огънят да гори във вода, и покаянието е невъзможно без поста.Постът, за който говоря, е не като този, който правят много човеци, а истинския пост. Не само въздържание от храна, но и от грехове. . . Ти постиш? Покажи ми тогава чрез своите дела поста си. Т.е. какви дела? Ако видиш беден, дай му милостиня. Ако видиш врага си, помири се с него. Ако видиш приятел, който благоденствува, не го кълни. Ако видиш хубава жена, отмини. Не само чрез устата си пости, но и чрез очите и слуха си, с краката и ръцете си, очисти се от алчността и сребролюбието.

Постя с краката, отстъпвайки от блудни и беззаконни пътища. Постя с очите, възпитавайки ги да не подскачат към красиви и съблазнителни гледки, нито да се удивляват от чуждата хубост. Защото гледането е храна за очите. Но ако е беззаконна и натрапчива тя вреди на поста, възпрепятствайки всяко душевно спасение, ако пък е богоугодна и укрепваща духа, украсява го... Не ядеш месо? Не яж разпътство чрез очите си. Пости и със слуха. Постът със слуха е в това, да не приемаш обвинения и клевети против ближния ти. "Празен слух не приемай" - говори св. Писание.  Пости и с устата си от срамни и хулни думи. Каква ни е ползата, ако се въздържаме от ядене на кокошки и риба, а хапем и ядем братята си? Ако обвиняваш, ядеш плътта на ближния си. Не си наранил плътта му със зъбите си, но си наранил душата му чрез клеветата. Наранил си неговото добро име.

 

Истинският пост е отчуждаване от злото.Колкото отнемеш от тялото, толкова сили ще дадеш на душата.Заповедта за поста е тъй древна, както и самият свят. Първата заповед, дадена на човека от Бога, била заповедта за поста (Бит. 2:17). Тъй като не постихме, бяхме изгонени от рая! Затова да постим, за да влезем пак в рая."Разкъсай оковите на неправдата". Опрости на ближния оскърбленията. Прости му дълговете... Ти не ядеш месо, но изяждаш брата си. Ти се въздържаш от вино, но не можеш да се въздържиш да не обиждаш. Очакваш да настъпи вечерно време, за да се назраниш, като изгубиш целия ден по съдилищата.Горко на вас, които сте пияни, ала не от виното. (Ис. 51:21) Раздразнителността е опиване на душата. Тя също така лишава човека от здраво мислене, както виното. И скръбта също е опиване. Тя подтиска разума. Страхът – и той е опиване, когато се предизвиква от такива причини, от които не трябва да поражда...Когато се изгуби надеждата за сьвършенството, тогава е позволено наслаждението.

 

Пазенето на въздържанието е запечатено от четирите сезона, за да може през цялата година да помним, че постоянно се нуждаем от очистване и че чрез пост и милостиня трябва да изкореняваме греха, който се преумножава от слабостите на плътта и нечистите желания... Както Господ е щедър към нас с плодовете на земята, така и ние по време на поста трябва да бъдем щедри към бедните.

 

Изнурявай тялото си с пост, бдение, труд, четене на Божествени Писания и внедрявай в сърцето си страх Божи, страх от геенския огън и желание за царство Небесно.Човек, който желае да угоди Богу с постене, трябва същевременно да спазва всички Негови заповеди, защото за какво постим, ако не за това по-добре да изпълняваме волята Божия?

"Всеки, който се подвизава, от всичко се въздържа'' (1Кор. 9:25) - от пустословие, осъждане, сквернословие, тщеславие, лакомство, чревоугодие, макар понякога да му се случи и да срещне някакво изкушение отвън. Тъй всекидневно сам себе си поставяй в пост, житейска теснотия и в немотия, защото иначе е невъзможно да се угоди на Бога.Който има молитва, пост, милосърдие и любов към всички, той е богат пред Бога и работи в истинско благочестие.Ако не можеш да правиш милостиня, не идваш в съкрушение и плач, нямаш сили да постиш или да правиш нещо друго, удръж "езика си от зло и устата си от коварни думи'' (Пс. 33:14) и това ще е достатъчно за тебе.

 

Не мисли, че поради въздържанието си не можеш да паднеш; защото и оня, който нищо не вкусвал, е бил свален от небето.

 

Голямо благо е постът. Той изличава раните на грешника, омекотява и успокоява жилото на плътските страсти, той е страната на доброто, прозябающа плода на радостта, той е дръзновен приятел против враговете.

 

Постът е Божа заповед. В книгата на пророк Иоил е казано "Обърнете се към Мене от все сърце с пост, плач и ридание". И по-нататък също: "Затръбете с тръба на Сион, наредете пост" (Иоил. 2:12, 15). Всички старозаветни праведници са постили. ...Дори спартанците са спазвали пост, определен по закона на Ликург. Така че, ако дори езичниците са постили, как може християните да не постят по евангелската заповед и по примера на Спасителя и Апостолите Му?! Господ да Ви просвети!