Скъпи братя и сестри в Христа,

С дълбока почит и трепет в сърцето се обръщам към вас в навечерието на една от най-светлите и дълбоко трогателни православни задушници - "Черешовата" Задушница, преди големия празник Петдесетница.

Това не е просто ден в календара. Това е ден на памет, на любов, която не умира, на молитва, която преминава граници, отвъд времето и отвъд смъртта.

Със свещица в ръка и въздишка в душата заставаме до гробовете на нашите родители, баби и дядовци, братя и сестри, приятели и роднини, които вече не са с нас. И макар телата им да почиват в пръстта, в сърцето на Църквата те живеят. Защото Бог не е Бог на мъртвите, а на живите - всички за Него са живи (Лука 20:38).

Черешите, които носим, не са просто плод. Те са сълза и благодарност, спомен и прошка, дар за душите, които обичаме и които вярваме, че са под Божията милост. С тях ние изразяваме надеждата си в възкресението и вечния живот, в обещанието на Господа, че смъртта няма последната дума.

В този свят ден, скъпи мои, нека не забравяме да простим, както и да поискаме прошка. Защото не знаем кога ще дойде нашият час, не знаем дали утре ще можем да кажем "Обичам те" или "Прости ми" на онзи, който вече не чува.

"Черешовата" Задушница е зов към сърцето. Да се върнем към себе си. Да се върнем към Бога. Да си спомним, че сме синове и дъщери на Възкресението, че животът ни не свършва тук, а продължава в Божието царство - ако живеем с вяра, надежда и любов.

Призовавам ви - нека този ден да бъде не само на почит към мъртвите, но и на пробуждане за живите. Да си подадем ръка. Да се обичаме повече. Да се молим един за друг. И да не забравяме, че най-големият дар, който можем да дадем на починалите си близки, е молитвата - чиста, смирена и искрена.

Вечна и блажена да бъде паметта на всички наши роднини, близки, приятели и всички православни християни, които ни напуснаха в Господа. Амин!

С обич и молитва:
Ваш свещеник,
отец Васил Василев, Шумен