Защо съвременният човек все по-трудно прави правилен избор?
Скъпи братя и сестри,
С дълбока болка, но и с упование в милостта на Господа, искам да споделя нещо, което отдавна ме вълнува и тревожи - днешният човек все по-често се оказва неспособен да преценява правилно, да различава доброто от злото, светлината от мрака, истината от лъжата. А това е катастрофа за душата. Катастрофа, която се случва не изведнъж, а бавно, полека, но сигурно - започва се с безразличие, минава се през невежество и завършва с доброволното изгонване на Бога от сърцето.
Съвременният човек често смята, че знае всичко. Разчита на технологии, на информация, на интелект, но не и на мъдрост. А мъдростта, казва Светото Писание, идва от страх Господен - начало на мъдростта е страхът Господен (Притчи 1:7). Когато изгониш Бога от живота си, прогонваш и светлината, и истината. Тогава идва духовната тъмнина, а в тъмнината човек не вижда и не може да избира правилно.
В тази духовна слепота днешният човек прилича на онзи блуден син от евангелската притча, който напусна бащиния дом и се озова сред свинете. Но разликата е, че мнозина днес не искат да се върнат. Не искат да си признаят, че са оглупели, защото са отхвърлили Мъдростта - Христос.
Когато сърцето не се моли, умът се обърква. Когато човек не каже "Пресвета Богородице, спаси ни", тогава нищо няма да го спаси. Когато не казваме "Господи, помилуй", животът ни се превръща в низ от хаотични избори, грешки, разочарования и отчаяние.
Но нека не бъдем безнадеждни. Господ не се отдръпва от човека, освен когато човек не Го прогони. И днес, и сега, Бог ни чака. Пресвета Богородица ни чака. Църквата е отворена, вратите на покаянието не са затворени.
Затова ви моля - да се върнем към молитвата, към смирението, към живота с Бога. Да очистим сърцата си от суетата и гордостта. Да поискаме прошка и да потърсим отново Мъдростта свише. Защото само тогава ще можем отново да правим правилен избор.
И ако Господ отново бъде наш Пътеводител, ще прогледнем, ще поумнеем и ще живеем - не както светът живее, а както Бог ни е повелил.
Бог да ни помага!
Пресветая Богородице, спаси нас!
С любов и тревога,
Ваш в Христа -
свещ. Васил Василев,
гр. Шумен
С дълбока болка, но и с упование в милостта на Господа, искам да споделя нещо, което отдавна ме вълнува и тревожи - днешният човек все по-често се оказва неспособен да преценява правилно, да различава доброто от злото, светлината от мрака, истината от лъжата. А това е катастрофа за душата. Катастрофа, която се случва не изведнъж, а бавно, полека, но сигурно - започва се с безразличие, минава се през невежество и завършва с доброволното изгонване на Бога от сърцето.
Съвременният човек често смята, че знае всичко. Разчита на технологии, на информация, на интелект, но не и на мъдрост. А мъдростта, казва Светото Писание, идва от страх Господен - начало на мъдростта е страхът Господен (Притчи 1:7). Когато изгониш Бога от живота си, прогонваш и светлината, и истината. Тогава идва духовната тъмнина, а в тъмнината човек не вижда и не може да избира правилно.
В тази духовна слепота днешният човек прилича на онзи блуден син от евангелската притча, който напусна бащиния дом и се озова сред свинете. Но разликата е, че мнозина днес не искат да се върнат. Не искат да си признаят, че са оглупели, защото са отхвърлили Мъдростта - Христос.
Когато сърцето не се моли, умът се обърква. Когато човек не каже "Пресвета Богородице, спаси ни", тогава нищо няма да го спаси. Когато не казваме "Господи, помилуй", животът ни се превръща в низ от хаотични избори, грешки, разочарования и отчаяние.
Но нека не бъдем безнадеждни. Господ не се отдръпва от човека, освен когато човек не Го прогони. И днес, и сега, Бог ни чака. Пресвета Богородица ни чака. Църквата е отворена, вратите на покаянието не са затворени.
Затова ви моля - да се върнем към молитвата, към смирението, към живота с Бога. Да очистим сърцата си от суетата и гордостта. Да поискаме прошка и да потърсим отново Мъдростта свише. Защото само тогава ще можем отново да правим правилен избор.
И ако Господ отново бъде наш Пътеводител, ще прогледнем, ще поумнеем и ще живеем - не както светът живее, а както Бог ни е повелил.
Бог да ни помага!
Пресветая Богородице, спаси нас!
С любов и тревога,
Ваш в Христа -
свещ. Васил Василев,
гр. Шумен
