В Египет живеел един човек на име Карион. Той имал две деца, които оставил на жена си, а сам отишъл в скита и станал монах. След известно време в Египет настанал глад. Жената на Карион, като не можела повече да понася бедността, отишла в скита и довела със себе си децата: едното било момче - на име Захария, а другото - момиче. Там тя седнала под едно дърво на брега на потока. В скита имало такъв обичай: ако дойде жена, за да говори с някой от монасите, той трябвало да разговаря с нея отдалече - през реката. Така и тази жена, стоейки на отсрешния бряг, казала на Карион:

- Ето, ти си монах, а сега настана голям глад и кой ще храни децата ти!

Карион казал на жената:

- Вземи със себе си момичето и си върви, а момчето нека остане при мен.

И Карион взел при себе си малкия Захария, възпитал го в скита и всички знаели, че той е негов син. Когато детето пораснало, сред монасите се появило недоволство, заради пребиваването му в скита. Щом чул за това, Карион казал на Захария:

- Върви си оттук, защото заради тебе отците роптаят срещу мен.

А Захария отговорил:

- Аз съм твой син, къде да отида без тебе?

Тогава двамата отишли в Тиваида и прекарали няколко дена в една килия. Но и там предизвикали недоволство и се върнали отново в скита, макар че братята и тук не преставали да роптаят. Тогава Захария отишъл при едно езеро с отровна вода, потопил се в него и останал цял час. Когато излязъл от водата, той приличал на прокажен и дори баща му едва го познал. А когато пристъпил към светото Причастие, светият презвитер Исидор получил откровение за Захария и му казал:

- Чедо, миналата неделя ти дойде да се причастиш като човек, а сега идваш като ангел.

Когато наближило времето преподобният Карион да се представи пред Бога, той казал на братята:

- Много трудове извърших, като се подвизавах повече от моя син Захария, но не достигнах до тази степен на смирение и безмълвие, до която достигна той.

След това старецът се преставил.

Веднъж отец Моисей казал на Захария:

- Кажи ми, чедо, какво да правя, за да се спася?

Захария се хвърлил в нозете му и казал:

- Ти ли ме питаш, отче?

А старецът му казал:

- Повярвай ми, чедо Захария, аз видях Светият Дух да снизхожда над тебе и затова те попитах.

Тогава блаженият Захария свалил камилавката, която насел на главата си, хвърлил я в нозете си, започнал да я тъпче и казал:

- Ако човек не бъде стъпкан ето така, не може да бъде монах.

Когато той се готвел да се престави, Моисей го попитал:

- Какво виждаш, брате?

А той отговорил:

- Не е ли по-добре да мълча, отче?

Тогава Моисей казал:

- Да, чедо, мълчи.

А в самия час на неговата кончина отец Исидор погледнал към небето и казал:

- Радвай се, чедо мое Захарие, за тебе се отвориха вратите на Небесното Царство!

Тогава блаженият Захария предал душата си на Бога и бил погребан от честните отци в скита.