Божественият Нектарий се родил в град Битоля и в светото Кръщение бил наречен Николай. Веднъж на хармана, както си вършеели, майка му в кратък сън видяла света Богородица, която заповядала веднага да бягат и да се скрият, защото турски разбойници ще нападнат техните места. Тя разказала на мъжа си своето съновидение, взели децата си и се скрили, докато премине опасността. Така било спасено благочестивото семейство по застъпничеството на света Богородица, на която то оттогава се предоставило с особена вяра, признателност и любов. Този случай несъмнено направил на малкия Николай силно впечатление.

 

По онова време баща му бил вече в преклонна възраст. Затова със съгласието на майката той се оттеглил с Николай и другия син в близкия манастир “Свети безсребреници Козма и Дамиан”, където приел монашество с името Пахомий. Разбира се, възпитавал синовете си в страх Божий и в правилата на християнската добродетелност. И така мирно течал техният живот. Околното население обичало своя манастир и всяка година на празника на свети Безсребреници (1 юли и 1 ноември) масово го посещавал за богослужение, като всеки носел своето приношение от плодовете на ръцете и земята си. А манастирът слагал народна трапеза за всички поклонници. Но случило се да се свърши виното тъкмо когато трябвало да бъдат почерпени за здраве надошлите гости. И о, чудо - когато тримата посегнали да измият празния съд, той се оказал пълен с хубаво вино, което видели и опитали манастирските братя и гостите. Това чудо на светите Безсребреници втори път потресло младия Николай.

 

Но той намерил, че този манастир много се посещава от народа и е неподходящо шумен за съсредоточен съзерцателен духовен живот. Затова се оттеглил на Света Гора Атонска, където се подчинил на един духовен старец - Дионисий Ягарис, син на знаменит цариградски велможа, но отрекъл се от всичко и поселил се на Света Гора, като се подчинил на един прочут тогава атонски старец - Филотей. Дионисий не приел Николай веднага, а най-напред го представил на своя старец Филотей, който имал дар на прозорливост, поради което, преди Николай да му каже нещо за себе си, той и него, и баща му назовал по име и го приел с любов в числото на своите духовни чеда. Николай скоро приел монашество под името Нектарий и с безусловно послушание предал себе си на старческата воля и на строго изпълнение на своя велик обет.

 

Но като първо изкушение трябвало да понесе неблагоприятните внушения против стареца. Демоничната цел била да се отдели от стареца си, за да бъде като подвижник по-лесно победим без ограждението на старческите молитви и съвети. Като не успяло това изкушение, врагът настроил против Нектарий друг един послушник на стареца Филотей. Злобата му стигнала до такива размери, че този послушник казал на старците или да прогонят Нектарий, или той ще убие и него, и себе си. Старците треперели от ужас, като слушали тези негови демонични замисли. Напразно се постарали те да вразумят нещастника, като го убеждавали и молели да смири сърцето си и да потисне злобата и завистта си; напразно го заплашвали с Божия съд и с геената, той нищо не искал да чуе и настоявал да бъде изпълнено неговото желание. За да отстъпят на гнева, старците предложили на Нектарий да ги напусне за малко време, докато завистливият брат се осъзнае. Напътствали го със своите старчески молитви и го изпратили при тогавашния прот на Света Гора Даниил, който го приел с любов и го наставлявал с бащинска грижа в подвизите на монашеския живот.

 

Докато Нектарий живеел при прота, умрял боголюбивият Филотей в дълбока старост. Тогава преподобният Дионисий не изтърпял повече поведението на оня послушник и му предоставил да си търси друго място и друг старец, а при себе си повикал Нектарий като свой брат по дух. Така двамата заживели мирно, като се издържали с труда на ръцете си и даже помагали на бедните според силите си. А нещастният техен събрат не се смирил и не се разкаял, прехождал от място на място, после напуснал Света Гора и се върнал в света, предал се на невъздържание и завършил живота си по жалък начин без изповед и причастие. Ето какво означава да мразиш брата си и да му завиждаш! Гибелните последствия на тези пороци човек изпитва още в този живот и често минава във вечността без надежда за спасение. Затова трябва да се пазим от пороците, които на Бога са толкова неугодни!

Най-после и преподобният Дионисий постигнал духовно съвършенство и след многото скърби и трудове на монашеския живот мирно отишъл при Господа. Загубата на един толкова искрен приятел и отец силно поразила Нектарий. Оттогава всичките му мисли, желания и надежди се преселили в задгробния свят. В желанието си по-скоро да се съедини с Господа и да види своите старци той се посветил на крайно строги пустиннически подвизи. Но постът и бденията, когато са свръх мярката, изтощили телесните му сили тогава, когато духът все повече и повече възмъжавал и се окрилял. Врагът виждал това и се терзаел, и за да възбуди в него чувство на малодушие и съжаление, той го поразил, както някога Иов, с необикновени телесни болести. Но истинският подвижник останал непоколебим, и след като се очистил в тези страдания, като злато в горнило, мирно предал духа си в ръцете на Господа на 5 декември 1500 г.

 

След като минали 4 години, учениците му открили гроба и се разнесло райско благоухание от светите му мощи. Тогава направили ковчег (с изображение на лика му на лицевата дъска), положили в него мощите и го поставили в църквата. По неговите молитви и ние да се сподобим с Небесното Царство! Амин.