В Кесария Палестинска с наближаването двадесетгодишнината от царуването на императорите обикновено се обявявало опрощаване на престъпленията на затворените в тъмниците. Така било и през царуването на Диоклетиан. При това управникът на областта, който дарил свободата даже на най-големите престъпници, подлагал християните на най-жестоки мъчения. В това време за изповядване на Христовата вяра бил хванат дяконът на Гадаринската църква Закхей. Запитан в съдилището за неговата вяра, той смело и безбоязнено изповядал Христа. Затова го подложили на жестоки изтезания: били го с тънки пръти, след това разкъсвали тялото му с железни остриета и накрая, като стегнали краката му в пранги, го хвърлили в тъмница. Светият доблестно претърпял мъченията.

 

Когато мъчели свети Закхей, в съдилището бил доведен още един изповедник на Христовото име, който се казвал Алфей. Той произхождал от знатен род и бил родственик на Закхей, роден бил в палестинския град Елевтеропол. Когато започнало диоклетиановото гонение на християните, Алфей заемал длъжността четец в Кесарийската църква. Гонението, вдигнато срещу изповедниците на Христовата вяра, било особено жестоко и много от християните не понесли тежестта на мъченията, отпаднали от Христовата вяра и вече били готови да принесат жертви на идолите. Тогава свети Алфей, като ревнувал по Бога, влязъл в тълпата на отпадащите и ги откъсвал от идолските жертви. За това той бил хванат, окован и отведен в тъмница. След няколко дни го подложили на същите мъчения, както и родственика му Закхей: били го с тънки пръти, разкъсвали тялото му и накрая го приковали в едни пранги заедно с праведния Закхей. В това положение те прекарвали ден и нощ. Когато и след тези мъчения светите мъченици продължавали непрестанно да изповядват Христа, ги обезглавили. Така се преставили светите мъченици, като претърпели много страдания за Христовото име.