Преподобни Симон произхождал от град Солвичегодск. От млада възраст благодатта Божия почивала върху него. Той странял от светската суета. Още в младите си години оставил дома на родителите си и отишъл в манастира на преподобни Корнилий Комелски. Като видял преподобния, свети Симон паднал на колене пред него и със сълзи молел блажения да го постриже за монах. Не било скрито от прозорливите очи на преподобни Корнилий, че пред него стои бъдещ Божий подвижник. Отстъпвайки пред молбите му, той приел Симон и му дал за ръководител един опитен старец. Подражавайки на свети Корнилий, свети Симон се подвизавал в пост и молитви. Той безропотно изпълнявал всички възлагани му послушания и се отличавал с необичайното си смирение. Така в продължение на много години той неизходно се подвизавал в Корнилиевия манастир. През 1537 година, след преставянето на великия си наставник, свети Симон заедно със стареца Лонгин, отличаващ се с благочестивия си живот, се отправил към родния си град Солвичегодск. Двамата подвижници търсели уединение. Те се спрели на 15 версти от града, при устието на река Коряжема. Преподобният Логин решил да се посели тук сред глухия лес. Свети Симон решил да помогне на Лонгин, който бил вече изнурен от иночески подвизи и бил на преклонна възраст. Двамата построили тук келия и параклис. Известно време преподобни Симон се подвизавал в тази местност заедно с Лонгин. Но след това, като решил да си потърси по-уединено място, той се разделил със свети Лонгин и се отправил нагоре по Вичегда.

 

На 60 версти от Коряжема, на издигнатия бряг на Вичегда, при устието на река Сойга, сред дивия лес, светецът си построил килия от дървен материал, а после издигнал и храм в името на честното и славно Преображение на нашия Господ Иисус Христос. Този храм бил осветен на 17 май 1541 година. Преподобният Симон започнал да се подвизава в тази дива и глуха местност. Въздържанието и молитвените му бдения били наистина изумителни.

 

При него започнали да се събират хора, желаещи да се подвизават в пустинята под ръководството на светия мъж, отличаващ се с благочестието си. И блаженият наставлявал и поучавал всички. Като истински пастир той с примера си показвал на всички пътя, водещ към спасение и вечно блаженство. Светецът се подвизавал така в пустинята си цели двадесет години. Малко преди кончината си преподобният бил зарадван от известието, че духовният му приятел и наставник свети Лонгин е прославен с чудеса. След своя подвижнически живот той с мир предал честната си душа на Господа на 24 ноември 1562 година и бил оплакан от осиротелите си ученици. Светите му мощи почиват в основания от преподобния манастир, в храма “Света Великомъченица Екатерина”.