Блаженият и приснопаметен княз на руската земя Ярослав, син на равноапостолния княз Владимир, пожелал да съгради храм в чест на великомъченик Георги, сиреч в чест на своя Ангел, тъй като Ярослав при светото си кръщение получил името Георгий. Той избрал мястото на този храм да бъде недалеч от Софийския събор, на запад от него, по посока към златните врати.

Когато започнали да строят храма, работниците били малко.

Като видял това, Ярослав повикал тиуна и го попитал:

- Защо са малко работниците при Божия храм?

Тиунът отговорил:

- Тъй като работата е властелинска (сиреч, храмът се строи със собствени средства на княза), хората се боят да не би да бъдат лишени от заплата за труда си. Тогава царят заповядал да превозят с коли съкровищата му, да ги оставят под сводовете на златните врати и да обявят на пазара пред хората, че всеки може да получи от княза по ногата на ден за работата си на строежа. И се явили множество работници, работата тръгнала по-успешно и скоро храмът бил завършен.

Освещаването му било извършено от митрополит Иларион на 26 ноември 1051 г. Князът заповядал денят на освещаването ежегодно да се празнува в цяла Русия в чест на свети великомъченик Георги.