Византийският император Михаил VIII Палеолог мислел да закрепи слабата в негово време империя, особено срещу арабите, чрез съюз с папския престол. Обаче римските папи обещавали своята помощ само при едно условие: Източната православна църква да влезе в уния с папския престол, което значело - да се подчини на папската власт. Затова императорът бил заставен от обстоятелствата насила да въведе православна Византия в уния с Римокатолическата църква на специален събор в гр. Лион през 1274 г. А на следната година той подлагал на наказания и даже смърт всички свои противници, които осъждали неговата политика. В 1278 г. издал указ да се въвежда унията във всички църкви на империята чрез всякакви насилствени мерки.

Светогорските монаси отправили послание до императора, в което доказвали, че нито главенството на папата, нито поменаването му в църковните богослужения, нито извършването на света Евхаристия с пресен хляб, нито прибавката към символа на вярата: “и от Сина”, могат да бъдат търпими в Православната църква. И го молели да пребъдва в онова учение, което Църквата е приела от великите свети отци на миналото.

Във Византия пристигнали папски пратеници, които имали задачата да проверят дали унията се прилага. Дошли и в Света Гора Атонска. Някои манастири поради страх ги приели с почести и влезли с тях в евхаристийно общение, но други останали твърди в своето православие. Затова и жестоко пострадали. В числото на пострадалите бил и българският Зографски манастир. И това навярно не без влиянието на българското отечество, където тогава светителствувал Търновският патриарх Игнатий, когото дори и във Византия противниците на унията провъзгласили за “стълб на правоверието”. По волята на императора скитници кръстоносци, изгонени от Палестина и наети като войници на византийския двор, се нахвърлили със зверска злоба срещу Зографските монаси.

Най-напред поискали от тях доброволно да приемат унията. Но Зографци категорично отказали, готови да приемат дори мъченичество за светото Православие. Игуменът Тома посъветвал по-малодушните да се скрият някъде по планинските пещери, докато премине опасността. Много монаси се разбягали, но той самият с 21 монаси и 4 миряни, се заключил в манастирската кула, откъдето смело изобличавал отклоненията на римокатолиците от правилното християнство.

Разярени, латинците подпалили кулата от всички страни. Затворените в нея преподобномъченици сред пламъците предали душите си в Божии ръце на 10 октомври 1284 г. Имената на четиримата миряни не са известни. Известни са само имената на монасите: Тома, Варсонофий, Кирил, Михей, Симон, Иларион, Иаков, Иов, Киприян, Сава, Иаков, Мартиниан, Козма, Сергий, Мина, Иоасаф, Иоаникий, Павел, Антоний, Евтимий, Дометиан и Партений. От всички само еклисиархът Партений паднал от кулата на земята и преживял още 30 дни. И така имал възможност да разкаже всичко на завърналите се по-късно в манастира братя. Не е известно кога са канонизирани светите 26 преподобномъченици. Но има служба за тях и паметта им се е празнувала в Зографския манастир от най-древно време.

Минали векове. Кулата, в която пострадали светите преподобномъченици, се намирала пред опасността да рухне. Затова през 1873 г. монасите я съборили и на нейно място дигнали паметник, който решили да осветят в деня на тяхната памет - 10 октомври. Отслужили всенощно бдение. След първата катизма на утренята монахът започнал да чете за страданията на светите преподобномъченици. Внезапно в храма се чул лек шум. Едновременно с това над него се появил огнен стълб, който осветил манастира и близките околности с такава силна светлина, че можели да се виждат и отдалечени места и предмети. След известно време този дивен стълб се придвижил към паметника и се спрял над него. Малко по-късно започнал да се издига нагоре и накрая се превърнал в светъл кръг, който като че ли увенчавал мястото, където пострадали светите преподобномъченици. Това дивно знамение продължило около 15 минути и негови очевидци били много монаси и миряни.

 

 

Честно преминали постническо житие в Зографската обител, полче преподобен от двадесет и шест доблестни отци, се принесохте в жертва на Бога с твърдо благочестиво мъдруване в огъня. Затова приехте венец от Господа, въздавайки слава на Увенчаващия ви.