В Египетската страна живяла някога една развратна жена, която водела безсрамен и нечист живот. Тя имала дъщеря на име Таисия, която научила на същия живот, който и сама била навикнала да води. Отвела я в блудния дом и я отдала да служи на сатаната, за пагуба на много човешки души, които се прелъстявали от нейната красота. Защото Таисия била твърде прекрасна по своята външност и се прославила навсякъде с красотата на лицето си. Поради плътското си желание към Таисия мнозина донасяли злато и сребро, блестящи и скъпи дрехи. Като прелъстявала своите поклонници, тя ги довеждала до такова разорение, че много от тях изгубвали заради нея имуществото си и изпадали в нищета, а други, като започвали заради нея вражда помежду си, проливали кръвта си пред прага на нейния дом.

Като чул за това, преподобният Пафнутий се облякъл в светски дрехи, взел една златна монета и влязъл в дома, където живеела Таисия. Щом я видял, той и дал монетата, все едно, че заплащал, като си дал вид, че иска да бъде заедно с нея. Таисия взела парите и му казала:

- Влез в стаята.

Пафнутий влязъл заедно с нея и видял едно постлано високо легло. Като седнал на него, той казал на Таисия:

- Няма ли друга стая, по-потайна, за да се затворим в нея и никой да не ни види?

Таисия отговорила:

- Има. Впрочем, ако ти се срамуваш от хората, то и в тази ще се скриеш от тях, тъй като вратите са затворени и никой няма да влезе и да узнае за нас. А ако се боиш от Бога, то няма място, където би могъл да се скриеш от Него, дори и под земята да се скриеш, и там Бог ще те види.

Като чул такива думи от нея, Пафнутий казал:

- Нима и ти знаеш за Бога?

Таисия отговорила:

- Зная и за Бога, и за блаженството на праведните, и за мъките на грешниците.

Тогава старецът казал:

- Ако ти знаеш за Бога и за бъдещото блаженство, и за мъките, защо тогава оскверняваш човеците и погуби вече толкова много души? Когато бъдеш осъдена в геената огнена, ти ще понесеш мъки не само за собствените си грехове, но и за тия, които си осквернила.

При тия негови думи Таисия с плач се хвърлила в нозете на стареца и възкликнала:

- Аз зная и това, че за съгрешилите има покаяние и за греховете - прошка. И се надявам по твоите молитви да се избавя от греховете и да получа милостта на Господа. Но моля те, почакай ме малко, само три часа; а после ще отида, където ми заповядаш, и каквото ми кажеш, ще го изпълня.

Старецът посочил мястото, където щял да я чака, и си тръгнал. Тогава Таисия събрала всичките си съкровища, които била придобила по пътя на разврата и чиято стойност стигала до четиристотин литри злато. Тя ги изнесла посред града и като разпалила огън, хвърлила всичко в него и пред целия народ го изгорила, като говорела:

- Елате всички, които сте грешили с мене, и вижте как изгарям това, което сте ми дали!

След като предала на огъня придобитото по нечист начин богатство, тя тръгнала към мястото, където я чакал Пафнутий. Старецът я завел в един девически манастир и като помолил да дадат неголяма килия, въвел в нея Таисия и я затворил там. А вратите на килията здраво зазидал и заковал, като оставил само едно малко прозорче, през което да може да подават на Таисия немного хляб и вода.

- Как ми заповядваш, отче, да се моля на Бога? - попитала Таисия свети Пафнутий.

- Ти си недостойна - отвърнал старецът - нито името Господне да произнасяш, нито ръцете си да издигнеш към небето, защото устата ти са пълни със сквернота и ръцете ти са омърсени с нечистота. Изричай само, като често се обръщаш на изток: “Създателю мой, помилуй ме!”

И Таисия прекарала в този затвор три години, молейки се на Бога така, както я научил Пафнутий, и вкусвайки само неголямо количество хляб и вода, и то само по веднъж на ден.

След като изминали три години, преподобният Пафнутий, подбуждан от милост към нея, отишъл при великия Антоний, понеже желаел да узнае, дали Бог е простил на Таисия, или още не е.

Щом дошъл при стареца, той му разказал всичко за живота на Таисия. Свети Антоний повикал учениците си и наредил всеки от тях да се затвори в килията си и през цялата нощ да се моли на Бога, та Той да открие на някого от тях за Таисия, която се кае за своите грехове. Учениците изпълнили заповедта на своя отец и измолили това от Бога: Той дал откровение за нея на един от тях, на име Павел, когото наричали “Препростия”. Докато стоял на молитва през нощта, той видял във видение небесата отворени и един одър по средата, който бил богато постлан и сияел с небесна слава. Три девици с чудно светли лица стоели до него и го пазели, а върху него лежал венец.

При вида на това свети Павел попитал:

- Наистина, не за някого другиго са приготвени този одър и венец, освен за моя отец Антоний.

Тогава се чул глас към него:

- Не за Антоний е приготвено това, а за Таисия, бившата блудница.

Когато дошъл на себе си, Павел започнал да размишлява за видяното и щом настъпило урото, отишъл при блажените отци Антоний и Пафнутий и им разказал за своето видение. А те, като чули разказа му, прославили Бога, Който приема истински каещите се. Тогава свети Пафнутий отишъл в девическия манастир, където Таисия живеела в затвор. Той разбил вратата и поискал да я изведе оттам, но тя започнала да го умолява:

- Позволи ми, отче, да остана тук до смъртта си и да оплаквам греховете си, понеже са толкова много.

Старецът отговорил:

- Човеколюбецът Бог вече прие твоето покаяние и прости греховете ти. - А после я извел от затвора.

Тогава блажената Таисия казала:

- Повярвай ми, отче, че веднага, щом влязох в затвора, аз представих пред мислените си очи всичките си грехове и като си спомнях за тях, непрестанно плачех. Не са се отстранили всички мои зли дела от очите ми и досега, но стоят пред мене и ме ужасяват, защото заради тях аз ще бъда осъдена.

Петнадесет дни, след като излязла от завора, блажената Таисия се разболяла. Тя преболедувала три дена и с Божията благодат починала в мир. От одъра на болестта тя била пренесена на този одър, който видял, приготвен за нея на небето, Павел Препрости. Сега тя там се възхвалява заедно с преподобните и се радва во веки. Така грешницата и прелюбодейката ни изпревари в царството Божие.

По молитвите на света Таисия да не бъдем и ние лишени от Божието царство! Амин.