При царуването на византийския император Теодосий Велики в Антиохия живеел един мъж, който изработвал златни изделия. Неговото име било Андроник. Той се оженил за дъщеря на златар на име Иоан. Жена му се казвала Атанасия, което означава “безсмъртие”. И действително света Атанасия със своя свят живот, както показва и нейната кончина, придобила за себе си безсмъртна слава. Тази съпружеска двойка - Андроник и Атанасия, като водели честен и богоугоден живот, украсявали себе си с всякакви добродетели. Своето умножаващо се състояние те делели на три части; едната част раздавали на бедните, втората - за благоустрояването на църквите, а третата използвали за своите нужди. Заради своята кротост и добри дела Андроник и Атанасия били обичани и уважавани от всички свои съграждани. След като родили сина си Иоан и дъщеря си Мария, те прекратили плътското съпружеско общение помежду си и живеели в чистота като брат и сестра. Те полагали особена грижа за бедните и болните и много им помагали. Като им лужел им, те носели със собствените си ръце болните, които не можели да се движат, и се грижели за всяка тяхна нужда; хранели, обличали и със собствените си средства по всякакъв начин помагали на бедните и странниците. При това Андроник и Атанасия всяка седмица в сряда и петък прекарвали в пост и молитви.

И при все че те и така водели толкова добродетелен живот, Бог благоволил да ги призове към още по-голямо съвършенство, та като отхвърлят всичко земно, да последват Единия свой Господ Иисус Христос, Който е образец за нас и по Чиито стъпки ние трябва да вървим.

Един ден, след двадесетгодишен съпружески живот, Атанасия, след като била на утренята в църква, се върнала в дома си и заварила децата си, повалени от силна треска. Разтревожена, тя седнала до тях на постелята. Андроник се върнал малко по-късно от църква и започнал да вика жена си по име, като предполагал, че тя спи. Атанасия отговорила:

- Не ми се сърди, господарю мой, защото нашите деца са обхванати от силна треска.

След като се уверил в това, Андроник излязъл от стаята на болните деца, като казал:

- Да бъде Господнята воля!

След това той отишъл в намиращата се извън града църква на светия мъченик Иулиан, където били погребани родителите му. Тук той прекарал в молитва до шестия час.

В същото време, докато Андроник се намирал в църквата, двете му деца - синът му Иоан, който бил на дванадесет години, и десетгодишната му дъщеря Мария - умрели. Прибирайки се от църквата, Андроник чул да се разнасят от неговия дом плач и вопли. Обезпокоен, той побързал да се прибере по-скоро. Около къщата си заварил голяма тълпа от свои съграждани, а двете си деца видял да лежат мъртви. Тогава Андроник се уединил в своята молитвена стая и паднал ничком пред образа на нашия Спасител, произнасяйки думите на праведния Иов:

- “Гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна. Господ даде, Господ и взе; (както беше угодно Господу, тъй и стана) да бъде благословено името Господне!”

Като горчиво плачела за умрелите си деца, Атанасия дотолкова изнемогнала в силната си скръб, че желаела да умре и непрекъснато повтаряла:

- О, ако можеше и аз да умра заедно с децата си!

В деня на погребението на децата на Андроник и Атанасия при тях се събрали всички жители на Антиохия. Дошъл и самият патриарх заедно със своя клир. Погребали децата в църквата на свети Иулиан, където почивали и техните предци. След като свършил обредът на погребението, Атанасия не пожелала да се върне в къщи, а останала да плаче на гроба на децата си.

В полунощ, се явил светият мъченик Иулиан в образ на монах. Той се обърнал към нея със следните думи:

- Жено! Защо смущаваш покоя на почиващите тук?

Атанасия отговорила:

- Господарю, не ми се сърди, тъй като аз се намирам в страшна скръб. Имах две деца и ето, днес погребах и двете!

Свети мъченик Иулиан попитал Атанасия:

- А на колко години бяха децата ти?

Атанасия отговорила:

- Момчето - на дванадесет, а момичето - на десет години.

Тогава светият казал:

- Защо плачеш за тях? За теб би било по-полезно да плачеш за своите грехове. Уверявам те, че подобно на това, както човешката природа се насища с храна, така и починалите деца биват насищани от Христа с небесни блага. Те Му се молят така: “Боже, Който си праведен Съдия! Ти ни лиши от земните блага, но не ни лишавай от небесните!”

От тия думи Атанасия изпаднала в умиление и на мястото на скръбта ѝ дошла радост. Тя казала:

- Ако моите деца живеят на небето, тогава защо да плача?

След като изрекла това, Атанасия се обърнала, защото желаела да побеседва по-дълго с явилия се, но той бил станал вече невидим за нея. Атанасия го търсила из цялата църква, но никого не открила. Тогава тя обезпокоила охраняващия църковните врати вратарник и го попитала:

- Къде е монахът, с когото разговарях?

Вратарникът отговорил:

- Нима не виждаш, че вратите са заключени и че никой не е влизал тук? Защо казваш, че си разговаряла с някого?

Тогава Атанасия, като се убедила, че това е било видение, се уплашила. Щом се върнала в дома си, тя разказала на мъжа си това, което видяла и чула, и заедно с него се утешила в скръбта си.

- Господарю мой - казала Атанасия на Андроник, - още докато бяха живи нашите деца, аз исках да ти споделя едно свое намерение, но се смущавах. А сега, след тяхната смърт, ще ти кажа, вече без да се притеснявам: пусни ме да отида в манастир, за да оплаквам там моите грехове. И тогава Господ, Който взе от нас децата ни, може да ни направи по-годни, за да Му служим.

Андроник отговорил:

- Иди, изпитай в продължение на една седмица своето намерение и ако не го промениш, тогава ще се посъветваме за това заедно.

Атанасия издържала изпитанието, не изменила намерението си и след като изминали много дни, а напротив - изпълнила се с още по-силно желание за монашески живот и отново започнала да умолява мъжа си да я пусне в манастир.

Тогава Андроник извикал бащата на Атанасия и му казал:

- Ние желаем да отидем да се поклоним на светите места и затова ти поверяваме нашия дом и цялото ни имущество. Молим те също: ако по пътя ни се случи някое нещастие, раздай имуществото ни на нуждаещите се, а от дома ни направи болница за бедните и приют за странниците.

След като поверил на тъста си своя дом и цялото си имущество, Андроник освободил всичките си слуги и слугини.

И така, в една нощ Андроник и Атанасия взели за из път неголямо количество средства и незабелязани от никого, излезли от дома си. Като се предали всецяло на Божията воля, те приели върху себе си подвига на странничеството.

Утрото на следващия ден ги застигнало, когато били вече излезли от града. Блажена Атанасия се обърнала назад и видяла в далечината дома си. Тогава тя повдигнала очите си към небето и казала:

- Боже, Който заповяда на Авраам и Сарра, като им каза: “излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си (та иди) в земята, която ще ти покажа”. Погледни милостиво и сега към нас и Сам Ти ни води, като ни сподобиш с Твоя страх! Ето, ние заради Тебе оставихме отворен дома си, а Ти не затваряй за нас вратите на Твоето царство!

След това в непрестанни сълзи те продължили пътя си.

Когато стигнали до Иерусалим, те се поклонили на светите места, приели благословение от много отци и беседвали с тях. След това тръгнали за Александрия, за да се поклонят на мощите на светия мъченик Мина. По пътя Андроник забелязал един мирянин, който спорел с един монах. Той казал на мирянина:

- Защо спориш с този монах?

Мирянинът отвърнал:

- Монахът нае от мене осел, за да отиде с него до Скита, и аз го посъветвах да тръгне още сега, за да пътуваме през нощта, когато го няма силният слънчев пек. Тогава ще можем да стигнем в Скита още в шестия час на утрото. Но монахът не желае да приеме съвета ми.

Тогава Андроник попитал мирянина:

- А имаш ли друг осел?

Онзи отвърнал:

- Имам.

Андроник казал:

- Иди и го доведи. Аз ще го наема от тебе, понеже и аз искам да отида в Скита.

А на съпругата си той казал:

- Почакай тук, докато отида до Скита, за да получа благословение от тамошните отци.

- Вземи и мен със себе си! - молила го Атанасия.

- Правилата не допускат жени да ходят в Скита - отговорил Андроник.

Тогава Атанасия с плач казала на мъжа си:

- Ако ме оставиш, без да ме дадеш в женски манастир, ще даваш отговор за това на светия мъченик Мина.

Андроник дал обещание на жена си да не я оставя дотогава, докато не изпълни нейното желание.

След това заминал за Скита, където посетил всички лаври и получил благословението на скитските отци, подвизаващи се в тях.

Като чул за преподобния Даниил, Андроник след големи препятствия успял да стигне до него. Той се поклонил на преподобния и след като се помолили, му разказал всичко за себе си и за съпругата си Атанасия. Преподобният му казал:

- Доведи жена си, а аз ще ви дам писмо, за да я приемат в женския Тавенски манастир.

Андроник се върнал при Атанасия и я довел през нощта при светия старец Даниил. Старецът побеседвал с тях за пътя на спасението и те получили от него голяма полза за душите си. След това той им дал писмото, благословил ги и ги изпратил в Тавенския манастир.

Когато пристигнали, Андроник настанил светата си съпруга Атанасия в женския манастир. Като приела тук ангелският образ, Атанасия започнала и по живот да се уподобява на ангелите. А Андроник се върнал при преподобния началник на лаврата - Даниил, който го постригал в монашеския чин, и след като го наставил в добродетелния живот, му дал отделна килия, за да живее сам в нея и да се подвизава в безмълвие.

Блаженият Андроник усърдно се упражнявал в подвизите на безмълвието в продължение на дванадесет години. След това той помолил отец Даниил да го пусне в Иерусалим, за да се поклони на светите места. Преподобният Даниил се помолил и го пуснал с благословение.

Веднъж докато пътувал през Египет, Андроник поседнал да почине под едни хвойнови храсти. И ето, по Божие устроение той видял жена си - блажената Атанасия, която била облечена в мъжки дрехи. Те се приветствали един друг. Атанасия познала своя мъж, но Андроник не я познал. Та и как би могъл да я познае, когато нейното лице от въздържанието се било стопило и тя била почерняла като етиопка. Освен това целият вид на Атанасия бил променен и тя била облечена в мъжко облекло. Тя попитала Андроник:

- Ти не си ли ученикът на отец Даниил, по име Андроник?

- Да, аз съм - отговорил Андроник.

След това тя отново го попитала:

- Авва Андроник, къде отиваш?

- Отивам да се поклоня на светите места - отговорил Андроник. - А ти - попитал и той на свой ред, - къде отиваш и как те наричат?

Тя отговорила:

- И аз пътувам за светите места, а името ми е Атанасий. (Тя била променила името си и вместо Атанасия започнала да се нарича Атанасий.)

- Да вървим заедно - предложил Андроник.

Атанасия отговорила:

- Ако искаш да вървим заедно, “положи... стража на устата” си и нека да вървим в мълчание.

Андроник отговорил:

- Добре, да бъде така, както желаеш.

Атанасия добавила:

- Да тръгваме и нека да ни съпътстват молитвите на твоя свят старец.

Когато Андроник и Атанасия пристигнали в Иерусалим, обходили и се поклонили на всички свети места. След това отишли в Александрия, за да се поклонят на мощите на светия мъченик Мина. Тук, след като се помолили, Атанасия казала на Андроник:

- Отче, искаш ли да пребиваваме заедно в една килия?

Андроник отговорил:

- Желая, но по-напред ще попитам стареца си, дали ще позволи да живеем в една килия.

Атанасия продължила:

- Иди, попитай, а аз ще те чакам в скита, който се нарича Октодекатски, и ако старецът ти позволи, върни се при мен, за да живеем заедно в безмълвие, както и странствахме в мълчание. А ако не си в състояние да пребиваваш в мълчание заедно с мен, не се връщай, тъй като аз не желая да живея без подвига на безмълвието, даже и ако заповяда това преподобният отец.

Андроник отишъл при авва Даниил и му разказал всичко за своя спътник Атанасий.

Тогава Даниил казал на Андроник:

- Върни се, възлюби мълчанието и остани заедно с Атанасий, защото той е съвършен монах.

След това Андроник въвел Атанасия в своята килия, където тя преживяла в страх Божий и безмълвие още дванадесет години. Въпреки това, Андроник не познал своята жена, защото тя усърдно се молила на Бога да не бъде разпозната от своя мъж. Авва Даниил често идвал при тях и ги поучавал. Веднъж на връщане след едно свое посещение при тях, по време на което беседвали за много душеполезни предмети, авва Даниил бил застигнат пред килията си от блажения Андроник. Той му казал:

- Отец Даниил, Атанасий всеки момент ще се престави в Господа!

Старецът се върнал и заварил Атанасия, обхваната от силна треска.

Щом видяла стареца, Атанасия започнала да плаче, а старецът говорел:

- Ти трябва да се радваш, а не да плачеш! Та нали отиваш да срещнеш Господа!

Атанасия отговорила:

- Аз плача не за себе си, а за Андроник. Но, отче, прояви любов към мене: след смъртта ми намери писмото, което е под моята възглавница, прочети го, а после го дай на Андроник.

После, след като се помолила, Атанасия се причастила с Божествените Тайни и отишла при Господа. Братята дошли да погребат тялото и тогава разбрали, че тя е била жена. Авва Даниил намерил писмото във възглавницата на Атанасия, прочел го и го предал на Андроник. Тогава последният разбрал, че Атанасий, с когото той живял, била неговата жена.

И всички прославили Бога. Вестта за случилото се се разпространила по всички лаври и авва Даниил разпратил монаси, за да повикат всички египетски отци - и тия, които се подвизавали във вътрешната пустиня. Събрали се обитателите на всички александрийски лаври и на всички скитове, които носели бели одеяния (у подвижниците в тия скитове имало обичай да ходят облечени в бели дрехи). Те с чест погребали светото тяло на блажената Атанасия, като прославили Бога, Който дал такова велико търпение.

След погребението на Атанасия старецът Даниил останал при Андроник седем дни, а в последния ден той, след като направили помен за преставилата се, пожелал да вземе Андроник в своята килия. Но той започнал да моли стареца:

- Отче, остави ме тук, за да бъда погребан при моята сподвижница Атанасия.

Старецът го оставил и си отишъл. Но още не бил успял да стигне до килията си, когато отново бил догонен от друг монах, който му казал:

- Отец Андроник си отива при Господа.

Старецът незабавно отново наредил да върнат заминалите си отци и им казал:

- Върнете се с мен при отец Андроник.

Когато отишли при Андроник, заварили го още жив и получили благословение от него. А след като Андроник починал в мир, между монасите от Октодекатската обител и тези от другия скит, където се подвизавала преподобна Атанасия и чиито монаси носели бели одежди, се разгорял голям спор.

Последните казвали:

- Покойният е наш брат и ние искаме да го вземем в нашия скит, за да ни помагат неговите молитви.

По същия начин и отците от Октодекатския скит казвали:

- Този брат е наш и затова, нека той да бъде погребан при неговата блажена сестра Атанасия.

Тогава монасите от друг скит казали:

- Както нареди архимандритът на Октодекатския скит, така и ще постъпим.

Старецът заповядал да погребат Андроник при Атанасия.

Но скитяните белоризци не желаели да му се подчинят, понеже били повече. Те говорели:

- Старецът е над страстите и не се бои от съперничество, а ние, понеже сме несъвършени, искаме да имаме при себе си нашия блажен Андроник, за да ни помага той със своите молитви. А за вас е достатъчно, че ви оставяме Атанасия!

Монасите едва се успокоили и накрая погребали преподобния Андроник при блажената Атанасия, като възхвалял Бога, Който е дивен в Своите светии. А на Него слава во веки! Амин.