Трите девици - Минодора, Митродора и Нимфодора - принесли себе си в дар на Пресвета Троица. Някои принасят дарове на Бога от своето имущество, както някога тримата Източни царе Му принесли злато, ливан и смирна. А светите деви принесли на Бога дарове от своите вътрешни съкровища. Те Му принесли вместо злато своите души, изкупени не с тленно злато, а с честната кръв на непорочния Агнец; вместо ливан - своята чиста съвест, говорейки заедно с Апостола: “ние сме Христово благоухание”; вместо смирна, принесли в дар на Господа самото свое тяло, непорочно и девствено, което предали на рани заради Христа. Светите деви твърдо били убедени в това, че Господ желае не нашето временно богатство, но самите нас, както някога беше казал Давид: “Ти си Господ мой; моите блага Тебе са непотребни”. Затова те принесли в жертва на Бога самите себе си, както това ясно се вижда от техния живот и от страданията, които те мъжествено претърпели.

Светите деви се родили във Витиния. Бидейки сестри по плът, те останали сестри и по дух, защото единодушно предпочели като по-добро да служат на Бога, отколкото да бъдат робини на света и на цялата му суета. Желаейки заедно с душите си да съхранят неосквернени и своите тела, и в съвършена чистота да се съединят със своя чист Жених, светите деви последвали Неговия призив: “Излезте из средата им и се отделете, и до нечисто се не допирайте, и Аз ще ви приема”. Като възлюбили повече от всичко девическата чистота и като знаели колко е трудно да се съхрани тази чистота сред народ, склонен към любодеяние и непрестанен грях, светите деви оставили човешкото общество и отстранявайки се от целия свят, се поселили в едно уединено място. Подобно на речните води, които, като се вливат в морето, веднага щом се слеят с морските води, начаса загубват сладостта си и стават солени, също и душевната чистота, пребивавайки в света, не може да не се зарази от неговото сластолюбие. Така дъщерята на Иаков, Дина, запазила девическата си чистота, докато не отишла в езическия град Сихем; но веднага, щом се запознала с дъщерите на този град и встъпила в общение с тях, начаса погубила своето девство. Светът със своите три дъщери - похотта на плътта, похотта на очите и житейската гордост - е същият този Сихем и за нищо друго не се грижи, освен да причинява вреда на този, който изпитва любов към него. Както смолата очерня тези, които се докосват до нея, така и светът прави своите почитатели скверни и нечисти. Затова, блажен е човекът, който се отстранява от света, за да не се опетни от неговата нечистота. Блажени са и тия три деви, избягали от света и от неговите зли дъщери. Не се очернили светите деви със световните скверноти; останали чисти, подобно на бели гълъбици, летейки над планини и пустини върху крилете на добродетелите и боговидението и желаейки да намерят приют, като в гнездо, в Божествената любов. Така у пустинниците, които живеят вън от суетния свят, има само един непрестанен стремеж към Бога.

За място, където да живеят, светите девици избрали един висок и пустинен хълм, който се намирал на две поприща от топлите извори в Пития. Тук те намерили тихо пристанище и надежден покой и прекарвали в пост и непрестанни молитви. Светите девици скрили в пустинята своята девическа чистота от човешките погледи и възнесли тази чистота на високия хълм, за да я виждат ангелите. Те възлезли на самия връх на планината, та като се оттърсят от земния прах, по-лесно да се приближат до небето. За това, колко добродетелен бил техният живот, може да се съди по самото място, където те се поселили.

Защото какво означава пустинята, ако не отхвърляне на всичко и уединение? За какво свидетелства високият хълм, ако не за богомислие? Какво изобразяват топлите води, при които се поселили светите деви, ако не тяхната сърдечна топлота към Бога? Както израилтяните, като се избавиха от Египетското робство, трябваше да преминат пустинята; така светите деви, като излезли от света, възлюбили пустинния живот. Както Моисей, като възлезе на планината, видя Бога; така и те, живеейки на високия хълм и издигайки очите си към Господа, ясно Го съзерцавали със своя умствен взор. Както в пустинята от камъка, ударен с жезъл, изтекоха води; така от смиряващите удари на сърцето, от очите на светите деви се леели потоци сълзи. И тези горещи сълзи имали такава сила, каквато изворите с топла вода не притежавали. Водите можели да умият само телесната нечистота, а сълзите очиствали душевните пороци и правели душата по-бяла от сняг. Но и какво би могло да очистват сълзите у тези, които, като очистили себе си от всяка сквернота - и телесна, и душевна, живеели на земята като ангели? Ако в което и да било сърце могат да се зародят сълзи от спомена за множеството грехове, то в тези чисти деви плачът се пораждал само от любовта към Бога. Защото там, където любовта към Бога гори с огнен пламък, там не може да няма и потоци от сълзи. Такава е силата на този огън, че когато той се разгори, като в пещ, в нечие сърце, то тогава колкото повече се разраства пламъкът, дотолкова по-обилна става и росата. Защото - колкото по-голяма е любовта, толкова по-голямо е и умилението. Сълзите се раждат от любовта. Затова и за Христа, когато Той се просълзил заради умрелия Лазар, говорели: “гледай, колко го е обичал”. Светите деви плачели, пребивавайки в молитва и размишления за Бога. Защото те обичали своя Господ и желаели да се наситят с Неговото лицезрение. Със сълзи те очаквали времето, когато ще видят своя възлюбен Небесен Жених. Всяка от тях повтаряла словата на Давид: “кога ще дойда и се явя пред лицето Божие! Сълзите ми бяха хляб за мене денем и нощем...”. “И денем и нощем плачем за това”, говорели светите деви, “че вече така дълго не настъпва времето да се явим пред лицето на пресладкия наш Жених Иисус Христос, с лицезрението на Когото ние така силно желаем да се наситим, както кошутата жадува за водни потоци”.

Но “не може се укри град, който стои навръх планина”. Така и светите деви, макар със своя уединен живот напълно да се били отстранили от света, но Сам Бог ги явил на хората. Чудесните изцеления на болните, извършващи се по молитвите на светите деви, като гръмогласни тръби разнесли слуха за тях из цялата страна. Тогава царувал злочестивият Максимиан, а управител на Витиния бил Фронтон. Когато чул за светите деви, управителят заповядал да ги заловят и да ги доведат при него. Христовите агници, на които и пустинните зверове не причинявали никаква вреда, били заловени от хора зверообразни и злонравни и доведени при мъчителя. Подобно на три ангела застанали трите девици пред съда на нечестивеца. На тях подобавало да предстоят пред Самия в Троица прославян Бог, а не пред грешни човеци, които били недостойни дори да гледат лицата им, сияещи с ангелска красота и с благодатта на Светия Дух. Сам мъчителят бил поразен и недоумявал как е могла такава красота, каквато той никога не бил виждал, даже и в царските дворци, да се запази в пустинята. Защото, макар телата на светите деви да били напълно изнурени от поста и от многото подвизи, лицата им не само не били загубили своята девствена красота, но още повече просияли от нея. Където сърцето било пълно с духовна радост и веселие, там не би могла да повехне красотата на лицето: “Весело сърце”, говори Свещеното Писание, “прави лицето весело...”. И във въздържанието има нещо такова, което, вместо изнуреност, придава на човешките лица красота. Така някога Даниил и тримата отроци с него, макар и да живеели в пост и във въздържание, се отличавали с красотата си от всички царски момци. Същото било и при светите деви и красотата на тези цветя на пустинята и Божии дъщери, превъзхождаща всяка красота у дъщерите на света, била непостижима за човешкия ум.

Управителят най-напред попитал светите деви как се казват и откъде са родом.

Те отговорили, че по името на Христа те се наричат християнки; а в светото Кръщение им били дадени имената Минодора, Митродора и Нимфодора. Те казали също, че са родни сестри и че се родили в същата тази Витинска страна.

Управителят продължил да разговаря с тях и надявайки се чрез ласки да склони светите деви към своето злочестие, им казал:

- Прекрасни девици! Великите наши богове ви възлюбиха и почетоха вашата голяма красота. Те са готови още да ви почетат и с голямо богатство. Само трябва вие да им въздадете чест и заедно с нас да им се поклоните и да им принесете жертва. А аз ще ви похваля пред царя. И когато царят ви види, той ще ви възлюби и ще ви почете с много дарове, ще ви омъжи за велики сановници и вие, повече от другите жени, ще се наслаждавате на чест, слава и богатство.

На това най-голямата сестра, света Минодора, отговорила:

- Бог ни е сътворил по Свой образ и подобие. На Него ние се покланяме и за други богове дори не искаме и да слушаме. А вашите дарове и почести са така нужни на нас, колкото е нужна на някого сметта, която тъпче с нозете си. Ти ни обещаваш, че твоят цар ще ни омъжи за благородни мъже, но кой може да е по-превъзходен от нашия Господ Иисус Христос, на Когото ние с вяра станахме невести? С Него ние встъпихме в чисто съпружество, към Него прилепихме душите си, с Него се съединихме в любов. Той е нашата чест, слава и богатство и никой - не само ти и твоя цар, но и целият този свят - не може да ни отдели от Него!

А света Митродора, втората сестра, казала:

- “Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си”? Какво е за нас този свят, в сравнение с възлюбения наш Жених и Господ? Същото, което калта, сравнена със златото, тъмнината - със слънцето, горчилката - с меда. Нима ние заради тоя суетен свят ще изменим на любовта към Господа и ще погубим душите си? Никога!

- Вие много говорите - казал мъчителят, - защото още не сте видели мъченията и не сте понесли рани. Иначе ще говорите, когато бъдете подложени на това!

- Нима мислиш - смело отвърнала най-малката сестра света Нимфодора, - че ще ни уплашиш с мъченията и с жестоките рани? Събери от цялата вселена тук всякакви оръдия за измъчване, мечове, железни шишове и куки, извикай тук всички мъчители от целия свят, съедини заедно всички всевъзможни мъчения и им предай нашите слаби тела! И тогава ще видиш, че по-скоро ще се съкрушат всички тия оръдия, ръцете на всички мъчители ще се изморят и всички видове твои мъчения ще останат безсилни, отколкото ние да се отвърнем от нашия Христос! Горчивите мъки за Него за нас ще бъдат сладостен рай, а временната смърт - живот вечен!

Но управителят продължил да ги убеждава:

- Съветвам ви - говорел той - като баща: послушайте ме, деца, и принесете жертва на нашите богове! Вие сте родни сестри: не ще поискате да се видите една друга в срам, безчестие и мъки, не ще поискате да видите красотата си повяхнала. Не говоря ли истината? Нима не за ваша полза са моите думи? Наистина, давам ви бащински съвет, защото не желая да ви видя съблечени, бити, изтезавани и раздробявани на части. Изпълнете моята воля, та не само у мене, но и у царя да намерите благоволение, да получите всички блага и да изживеете живота си в благополучие. А ако вие не ме послушате сега, веднага ще бъдете предадени на жестоки мъчения и на люти страдания, и вашата красота ще погине.

- На нас са ни неприятни твоите ласкателства - отговорила света Минодора - и твоите заплахи не са страшни за нас! Ние знаем, че да се наслаждаваме с вас на богатство, слава и на всички временни удоволствия, означава да приготвяме за себе си вечна мъка в ада; а да търпим временни мъки за Христа, означава да заслужим вечна радост на небесата. Това благополучие, което ти ни обещаваш, е преходно; мъченията, с които ни заплашваш, са временни. А мъченията, приготвени от нашия Владика за онези, които Го ненавиждат, са вечни и безкрайни са множеството милости, които Той пази за тези, които Го обичат. Ние не желаем вашите преходни блага и не се боим от вашите мъчения. А се страхуваме от адските мъки и се стремим към небесните блага, защото те са вечни. Но най-главното е това, че ние обичаме Христа, нашия Жених, и затова единодушно желаем да умрем за Него, и то - да умрем заедно, за да стане явно, че ние сме още повече сестри по дух, отколкото - по тяло. Както от една утроба сме излезли на света, така нека и една смърт да ни изведе от този свят, нека единият чертог на Спасителя да ни приеме и там да пребъдем во веки!

След като изрекла това, тя издигнала очите си към небето и казала:

- Иисусе Христе, Боже наш! Ние не ще се отречем от Тебе пред човеците, не се отвръщай и Ти от нас пред Твоя Отец Небесен!

И после отново се обърнала към мъчителя:

- Мъчи ни! Покрий с рани това тяло, което на теб ти изглежда прекрасно! За нашите тела никое украшение - нито злато, нито бисери, нито скъпоценни одежди - не е по-прекрасно от раните за нашия Христос, които ние отдавна желаем да приемем.

- Ти си най-голямата по възраст и по разум - казал управителят - и би трябвало да учиш другите да се подчиняват на волята на царя и на нашите заповеди. А ти сама не им се покоряваш, а и другите развращаваш. Умолявам те: послушай ме, изпълни това, което ти нареждам, поклони се на боговете, та и твоите сестри, като те последват, да направят същото.

- Напразни са усилията ти, княже - отвърнала светата, - напразно се стараеш да ни отлъчиш от Христа и да ни склониш да се поклоним на идолите, които вие наричате богове. Нито аз, нито моите сестри, ще направим това. Защото у нас една е душата, една е мисълта и едно - сърцето, любещо Христа. Затова те съветвам да не пилееш повече думите си, а да ни изпиташ на дело: бий ни, разсичай, гори, раздробявай ни на части. Тогава ще видиш дали ще се подчиним на твоята безбожна заповед. Ние сме Христови и за Христа сме готови да умрем!

Щом чул тези думи, княз Фронтон се изпълнил с ярост и излял целия си гняв над света Минодора. Той отстранил двете по-млади сестри и наредил да я съблекат и да я бият. Четирима палачи биели светата, а в това време един глашатай непрекъснато повтарял: “Отдай чест на боговете и хвала на царя; не оскърбявай нашите закони!”.

Два часа били така света Минодора. Накрая мъчителят казал:

- Принеси жертва на боговете!

- Аз нищо друго и не правя - отговорила мъченицата, - а именно жертва принасям. Нима не виждаш, че аз цялата себе си принесох в жертва на моя Бог?

Тогава мъчителят заповядал на слугите да бият света Минодора още по-силно. И те безпощадно започнали да нанасят удари по цялото ѝ тяло, трошейки ставите ѝ, чупейки костите и раздробявайки тялото. Но светата дева, изпълнена с пламенна любов и стремеж към своя безсмъртен Жених, доблестно търпяла мъките, сякаш не чувствала никаква болка.

Накрая тя възкликнала от дълбините на сърцето си:

- Господи Иисусе Христе, веселие мое и любов на моето сърце! Към Тебе прибягвам, надеждо моя! Моля Те: приеми в мир моята душа!

С тази молитва светата предала душата си на своя възлюбен Жених и отишла при Него, покрита цялата, като с многоценни украшения, с раните, които претърпяла за Него.

След четири дни мъчителят извикал пред съда светите Митродора и Нимфодора. Той заповядал да донесат и да положат пред нозете им мъртвото тяло на тяхната по-голяма сестра. Честното тяло на света Минодора било оставено голо, без никакъв покров. От главата до петите то било покрито с рани, а всичките стави били изпотрошени. Тази гледка предизвиквала у всички дълбоко състрадание. Мъчителят сякаш искал да каже на младите девици: “Виждате какво се случи с вашата сестра; същото ще стане и с вас”. Той се надявал, че при вида на тялото на своята сестра, измъчвана с такава жестокост, девиците ще се изплашат и ще изпълнят неговата воля. Всички, които присъствали там и гледали изтерзаното мъртво тяло, не могли да заглушат в себе си естествената жалостивост и не скривали сълзите си. Единствено мъчителят бил твърд като камък и само още повече се ожесточавал. Дори самата природа и любовта към сестра им и да предизвиквали сълзи у светите девици Митродора и Нимфодора, но още по-голямата им любов към Христа надделявала над естествената жалостивост. Те имали твърда надежда, че сестра им вече се наслаждава с неизказано веселие в чертога на своя Жених и ги очаква и тях, украсени със също такива рани, по-скоро да предстанат пред лицето на превъжделения Господ. Затова, гледайки лежащото пред тях свето тяло на сестра си, те в един глас извикали към нея:

- Благословена си ти, сестро и майко наша, че се удостои с мъченически венец и влезе в чертога на своя Жених! Помоли преблагия Господ, Когото ти сега виждаш, да призове и нас на този свят подвиг, та да дойдем при Него, Великия Бог, и да Му се поклоним, да се насладим на Неговата любов и на вечното веселие, заедно с Него! А вие, мъчители, защо се бавите и не ни убивате? Защо ни лишавате от участта на нашата възлюбена сестра? Защо се бавите да ни поднесете чашата на смъртта, за която ние жадуваме, като за най-сладко питие? Ето, нашите кости са готови да бъдат раздробени, ребрата ни - да се подложат на огън, телата ни - да бъдат разкъсани и главите ни - да бъдат отсечени! Сърцата ни са готови за мъжествено търпение! Заемете се по-скоро с вашето дело и не очаквайте от нас нищо повече от това: ние няма да преклоним колене пред лъжливите богове! Вие виждате как горещо желаем смъртта. Какво повече искате? Да умрем заедно с нашата сестра за Христа Господа, нашия прелюбим Жених - това е нашето единствено желание!

Съдията видял тяхното безстрашие и повярвал, че желанието им да умрат за Христа е непоколебимо, но въпреки това пак се опитал с ласкателства да ги доведе до единомислие със себе си и с лукавство продължил да ги уговаря. Но сестрите отвърнали:

- Кога ще престанеш, окаяни мъчителю, да се противиш на нашето твърдо решение? Ти знаеш, че ние сме клонки, произраснали от един корен; знаеш, че сме родни сестри. Бъди уверен, че и мисълта у нас е една. Ти можеш да разбереш това от тази наша сестра, която ти измъчи. Ако тя, без да има пред очите си пример на мъжество в понасянето на страданията, прояви такова непобедимо търпение, то как очакваш да постъпим ние, като имаме пред себе си примера на нашата сестра? Нима ти не виждаш, как тя, макар че лежи със затворени уста, с откритите си рани ни поучава и ни увещава да приемем страдалчески подвиг. Не, ние няма да се разделим с нея, не ще разкъсаме нашия родствен съюз, но ще умрем за Христа, както и тя умря. Отричаме се от богатствата, които ни обещавате; отричаме се от славата и от всичко, което е от земята и пак в земята ще се върне. Отричаме се от смъртните съпрузи, тъй като имаме Нетленния Жених. Него единствено сме възлюбили и на Него, като сватбен дар, принасяме нашата смърт, за да се сподобим с безсмъртие във вечния, чист и свят Негов чертог.

Като изгубил тогава всякаква надежда, че сестрите ще променят решението си, мъчителят се изпълнил със страшна ярост. Той заповядал да отведат оттам по-малката сестра, а после да повесят света Митродора на едно дърво и да опалват тялото с горящи свещи. Така изтезавали светата в продължение на два часа. Търпейки страданията, тя издигала очите си към Единия свой възлюбен Жених, за Когото страдала, и Го призовавала на помощ. Свалили я от дървото, цялата обгорена като въглен, но мъчителят наредил да я бият още и с железни пръти, раздробявайки всичките членове. В тези мъчения света Митродора, призовавайки Господа, предала в Неговите ръце чистата си душа.

След като тя умряла, довели и третата Христова мъченица, Нимфодора, надявайки се, че като види мъртвите тела на своите две сестри, ще се уплаши от тяхната жестока смърт и ще се отрече от Христа.

Князът започнал с лукавство да ѝ говори:

- Прекрасна девице! Аз съм поразен от твоята красота повече, отколкото от красотата на сестрите ти, и жаля твоята младост! Кълна се в боговете, че те обикнах като своя родна дъщеря. Само се поклони на боговете и ще заслужиш голямо благоволение пред царя. Той ще те награди с богатства и ще те обсипе с почести. А ако не сториш това, ще загинеш по същия начин, както и твоите сестри, чиито тела сега лежат пред тебе.

Тези думи преминали като вятър покрай ушите на светата дева. Тя не само че не им обърнала никакво внимание, но и с пренебрежение заговорила за идолите и за идолопоклонниците и като Давид казвала:

- “Техните идоли(на езичниците) са сребро и злато, дело на човешки ръце...Подобни тям да бъдат ония, които ги правят, и всички, които се тям надяват”.

Беззаконникът, като видял, че с думи не ще постигне нищо, заповядал да я съблекат, да я повесят на едно дърво и да стържат тялото и с железни куки. А тя, понясяйки такива страдания, не проявила ни най-малко нетърпение, не издала нито вик, нито стон, а само, с отправени към небето очи, безмълвно движела устните си, което било знак за нейната усърдна молитва. И когато глашатаят викал: “Принеси жертва на боговете и ще бъдеш освободена от мъчения”, светата казвала:

- Аз принесох себе си в жертва на моя Бог. Страданията за Него са сладост за мен, а смъртта - придобивка!

Накрая мъчителят заповядал да я бият до смърт с железни пръти. Така била убита света Нимфодора за изповядването на Иисуса Христа.

Така трите девици прославили със своята страдалческа смърт Пресветата Троица.

Мъчителят не се задоволил със страданията на девиците, но излял неукротимата си ярост и над мъртвите им тела. Той наредил да разпалят голям огън и да хвърлят в него телата на светите мъченици. Когато това било изпълнено, изведнъж от небето със силен гръм паднал огън и на мига изгорил княз Фронтон и всичките му слуги, които измъчвали светите деви. А върху разпалената клада се излял проливен дъжд, който угасил огъня. Вярващите взели телата на светиците, които били недокоснати от огъня, и ги погребали с чест в един общ гроб, близо до топлите извори. Така един гроб приел тези, които били родени от една утроба, за да бъдат заедно и след смъртта си тези, които били неразделни приживе. Сестри на земята, те останали сестри и на небето: сестри - в гроба, сестри - и в чертога на своя Жених. На техния гроб построили храм на тяхно име и техните мощи станали извор на изцеления, за слава на Пресвета Троица и в памет на трите свети деви, по чиито молитви и ние да се сподобим да видим Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог, Комуто е славата во веки. Амин.

 

 

Пострадали търпеливо за Троицата и облекли се духом, победихте многокознения враг; затова се въдворихте с петте девици в небесния чертог и с ангелите, във веселие, непрестанно предстоите пред Царя на всичко.