Тайният Божий угодник, блаженият Никита, наричан хартуларий, бил роден и възпитан от благородни родители, които живеели в Цариград. Живеейки мирно и тайно служейки Богу, той дотолкова Му угодил, че и църковните врати се отваряли сами, когато той идвал в полунощ да се моли в храма, и светилникът, не от човешки ръце, сам се запалвал. Също така той могъл да покаже на дякон Созонт умрелия свещеник като жив, за което съществува следният разказ:

Един благочестив свещеник и един благоговеен дякон имали голяма любов в Бога един към друг, но след известно време, под влияние на бесовско внушение, сменили любовта си с вражда. Името на дякона било Созонт, а името на свещеника е останало неизвестно. Те останали много време в тази вражда помежду си, докато накрая свещеникът умрял, без да се помирят. Тогава дяконът започнал да се смущава в мисълта си и да изпитва терзания на съвестта за това, че не е прекратил враждата си със свещеника и не е унищожил гнева с прошка. Затова той се отправил да търси мъдър духовен отец, на когото да открие съвестта си. Така той обходил пустинните места, търсейки лекар за болестта на своето сърце. Накрая намерил един велик в добродетелите свят старец и му открил своя грях - гнева и враждата, която имал със свещеника. После го помолил за прошка.

Старецът му казал:

- Всеки, който проси с вяра, ще получи, и на този, “който хлопа, ще се отвори”. Добре правиш, брате, като се грижиш за по-скорошното си освобождаване от този голям грях. Да ти помогне Господ, понеже не е мое дело да те помиря, чедо, с умрелия. Но ти се върни в Цариград, откъдето и дойде. През нощта отиди до великата църква “Света София”, застани до големите врати и когото видиш пръв да се приближава до дверите, на него се поклони, съобщи му за нас и му дай това запечатано писмо. Чрез него ще получиш изправление на твоя грях.

Дяконът, изпълнявайки нареждането на своя духовен отец, тръгнал за града. През нощта стигнал до църковните врати на “Света София” и застанал до тях, в очакване да се появи непознатият. И ето - по едно време той видял към вратите да се приближава някакъв мъж. Това бил блаженият Никита, за когото е този разказ. Дяконът му се поклонил, целунал го, подал му писмото на стареца и му разказал своята скръб. Мъжът изслушал признанието на дякона, размислил и след като прочел писмото на стареца, се облял в сълзи и казал:

- Как да се реша на дело, което превишава моите сили? Но се надявам на молитвите на този, който те е пратил и с помощта на Бога ще пристъпя към това, което ми е заповядано.

След като казал това, той застанал пред дверите и като издигнал ръцете си към небето, започнал шепнешком да се моли. После преклонил колене, навел главата си до земята и започнал тихо да се моли. След известно време той станал и казал:

- Господи, отвори ни вратата на Твоята милост!

Начаса вратите към преддверието на храма сами се отворили и блаженият Никита, като взел със себе си дякона, влязъл в него. Като се приближил до вратите на самата църква, той казал на дякона: “Стой тук, без да се движиш”, а сам той направил поклон на прага на църквата. Вратите се отворили и той влязъл вътре. Щом застанал сред църквата на молитва, запален светилник се спуснал от тавана на църквата над главата му и осветил всичко наоколо. След това блаженият Никита тръгнал към жертвеника; и там дверите сами се отворили пред него. Той преклонил глава и мълчаливо се помолил, а след това излязъл при дякона и отново всички врати се затворили. Като видял това, дяконът се ужасил и не смеел да се приближи към този мъж, понеже го бил обхванал голям страх. Освен това и лицето на мъжа изглеждало на дякона като лице на ангел, прославено от молитвата. И дяконът си помислил: “Да не би това да е ангел?” Но това не останало скрито за мъжа и той казал на дякона:

- Защо се смущаваш с мисли за мене? Вярвай, че и аз съм човек от плът и кръв, роден в честен дом и възпитан в този град. Благодатта Божия, ако пожелае, е действена в немощните. А сега да тръгваме, защото ни чака път!

След това той се отправил към тържището, а дяконът го последвал. Когато двамата стигнали тук до църквата на Пресвета Богородица, църковните двери отново се отворили по молитвата на блажени Никита. След като останал известно време в църквата и се помолил, Божият угодник излязъл и вратите сами се затворили. Виждайки това, дяконът, ужасен, само тихо си казвал: “Господи, помилуй!”. После тръгнали към Влахернската църква. Впоследствие вече дяконът забелязал, че извършеното от тях шествие по църквите ставало толкова бързо, че било подобно на летенето на птиците. Когато се приближили до вратите на Влахернската църква и мъжът със сълзи се помолил, начаса, както и при другите църкви, вратите сами се отворили. Като оставил дякона до вратите и му наредил внимателно да наблюдава какво става вътре, блажени Никита влязъл в църквата, паднал на колене и започнал усърдно да се моли. А дяконът, стоейки до вратите, видял в църквата светлина, която осветявала всичко наоколо. После се явил един световиден дякон, който излязъл от олтара и започнал да кади из цялата църква. След немного време той видял и множество свещеници, облечени в бели одежди, които излезли от олтара и застанали посред църквата. После видял и друго множество свещеници, които били облечени в червени одежди. Всички заедно се събрали в средата на църквата и запели някакви прекрасни и нечувани църковни песнопения, от които дяконът не могъл да запомни нищо, освен “алилуия”.

А мъжът, като станал от молитвата си, казал на дякона:

- Брате, влез в църквата, без да се боиш, и погледни към множеството свещеници, които са от лявата страна. Виж дали няма да разпознаеш сред тях свещеника, с когото си имал вражда?

Дяконът с трепет влязъл и се приближил до Божия човек. После погледнал към левия лик от свещеници, но не намерил търсения свещеник. Ангеловидният мъж наредил на дякона да разгледа и десния лик от свещеници. Дяконът погледнал към тях и там видял свещеника, с когото имал вражда. Той го посочил на Божия човек, а блаженият му казал:

- Иди и кажи на свещеника, когото разпозна: “Никита хартуларий стои пред храма и те вика да отидеш при него”.

Дяконът отишъл, според нареждането, до свещеника, хванал го за дясната ръка и го довел при Божия човек, който в това време вече бил излязъл от храма. Божият угодник кротко погледнал към свещеника и с тих глас му казал:

- Отче, побеседвай с твоя брат и прекратете враждата помежду си.

Веднага, щом казал това, свещеникът и дяконът паднали на колене един срещу друг и след като дълго се приветствали, прекратили враждата помежду си. Като се помирили, свещеникът влязъл в църквата и застанал на мястото си, а Божият човек Никита направил поклон върху църковния праг и църковните врати веднага се затворили. После тръгнал заедно с дякона по обратния път. Като изминали част от пътя, блаженият Никита казал на дякона:

- Брате Созонт, ти спаси своята душа за себе си и за моя полза; а на отеца, който те изпрати, кажи, че чистотата на неговите свети молитви и упование на Бога могат да накарат и мъртвите да станат!

Щом изрекъл това, блаженият изчезнал от очите на дякона. А той, след като се поклонил на това място, на което стояли нозете на дивния мъж, се запътил, изпълнен със страх и радост, към стареца - своя духовен отец, славейки и благодарейки на Бога за това, че го сподобил по такъв дивен и чудесен начин да се примири с умрелия свещеник, по молитвите на тайния раб Божий Никита хартуларий, който така много бил угодил на Бога, живеейки сред хората и светските вълнения.