Родителите на свети Теофан били езичници, а той се обърнал към Христа още в детството си. Когато бил още съвсем малко дете, той веднъж видял едно момченце, което умирало от студ. Свети Теофан се съжалил над него, свалил дрехата си и облякъл момчето. Когато се върнал у дома си, родителите му го попитали: “Чедо, къде ти е дрехата?” А той отвърнал:

- Аз облякох с нея Христа.

Баща му го попитал:

- Кой е този Христос? Ние почитаме Меркурий и Аполон.

След това детето напуснало своите родители. Ангел Господен го взел и го отвел на планината Диавис, където го връчил на един постник, който от седемдесет и пет години водел монашески живот. Старецът приел детето и започнал да го учи на монашески живот и на свещените книги. Прехрана им доставял ангелът. След пет години старецът се преставил. След смъртта му отрокът останал да живее в пещерата, където постнически се подвизавал в продължение на петдесет и осем години.

След това, по нареждането на Божия ангел, той излязъл от пещерата и възседнал лъв, преминал шестдесет поприща, проповядвайки Христовата вяра. Царете Кар, Карин и Нумериан заповядали да го заловят и да го бият: на преподобния били нанесени сто удара по шията, след което той претърпял и още много други мъчения. Когато мъчителите видели колко много чудеса върши и колко много хора се стичат при него и се кръщават, се засрамили от безсилието си и го оставили да си върви. Той се върнал в пещерата си и след като преживял в нея още седемнадесет години в строг пост, се преставил в Господа.