В памет на преподобния Георги Хозевит

В памет на преподобния Георги Хозевит

Преподобният Георги Хозевит се родил на остров Кипър в благочестиво семейство. По-големият му брат Ираклид, още докато били живи родителите му, отишъл в светия град Иерусалим. След като се поклонил тук на местата, осветени от стъпките и кръвта на Господа Иисуса, той отишъл в долината на Иордан, и се установил в Коломановата лавра, където приел монашество. Свети Георги останал единственото дете на родителите си, които го възпитавали в благочестие и страх Божий.
След смъртта на родителите сиракът и бащиното имущество останали под попечителството на негов роднина, който толкова го обикнал, че искал да му даде за жена единствената си дъщеря. Но светецът не понасял теготата на мирската суета и не желаел да съжителствува с жена. Скрил се при друг свой роднина, който бил игумен на манастир. Напуснатият роднина научил за местонахождението му и понеже искал кроткия младеж за свой духовен син, отишъл при игумена и настоявал да му върне момчето. Щом разбрал, Георги тайно напуснал манастира, качил се на един кораб и се отправил за светия град Иерусалим. Поклонил се на светите места, спуснал се в долината на Иордан и намерил брат си в Коломановата лавра. Понеже бил млад и още нямал брада, по заповедите на светите отци, брат му не пожелал да го остави в лаврата, а го отвел в обителта на Пресветата Владичица, наречена Хузива, и го предал на игумена ѝ. Тук свети Георги получил пострижение и тръгнал по пътя на подвижничеството. Трудел се за слава Божия и за спасението на душата си, но най-много се упражнявал в смирение и послушание. Бог прославил Своя угодник и го отличил с дара на чудотворството. Братята се чудели много, като виждали такова съвършенство и такова дръзновение към Бога у младо момче, при това новоначално. Светецът, който се опасявал от изкушенията на суетната слава, тайно напуснал обителта и отишъл при брат си в лаврата.
Установил се да живее с него в тъй наречената Стара църква, където прекарвали времето в молитва, богомислие и постнически трудове. Готвели топла храна само ако някой ги посещавал.
Веднъж авва Ираклид казал на брат си:
- Вземи брадвата и да отидем за дърва!
Георги взел брадвата и брат му заповядал да отсече палмата, която растяла до тяхната килия и вече не раждала. Той се поклонил на брат си и започнал да го моли:
- Недей, отче, нека не я отсичаме, може би ще ни бъде полезна.
Но той му казал заплашително:
- Отсечи я, вече няколко години не ражда, защо да заема място?
Тогава Георги му се поклонил смирено и рекъл:
- Обещавам ти, че скоро ще даде плод.
След тези думи Ираклид отстъпил и оттогава палмата започнала да дава изобилен и прекрасен плод.
По онова време в Иерихон живеел един земеделец, когото братята подвижници обичали. Неговият единствен малолетен син починал. Той го сложил в една кошница, покрил го с първите плодове, които бил откъснал и побързал да го отнесе в лаврата. Влязъл в килията на Ираклид и Георги, поставил кошницата пред по-големия брат с молба да благослови плодовете на неговия труд и веднага излязъл. Ираклид извадил плодовете от кошницата и намерил мъртвото дете. Тогава казал на брат си:
- Извикай този човек, защото иска да изкуси нас, грешните.
Но Георги му възразил:
- Не се тревожи и не се гневи, отче, а да призовем с вяра благоутробния и милостив Бог и ако Той чуе нас, грешните, и възкреси младенеца, баща му ще си го вземе жив като награда за вярата си. Ако ли пък Бог не поиска да го направи, ще кажем на бащата, че ние, грешните, не сме достигнали такова дръзновение към Бога, за да му помогнем в бедата му.
Старецът послушал брат си и двамата започнали да се молят със сълзи и сърдечно съкрушение. И всемилостивият Господ, Който изпълнява волята на ония, които Му се боят, ги чул и възкресил младенеца. Тогава те повикали бащата и му върнали детето живо, като му заповядали да не разказва на никого за чудото.
Тъй светите Ираклид и Георги живели мирно и богоугодно, скромно и смирено, и никой не ги чул да спорят, нито да проявяват каквото и да било презрение един към друг или към ближния си.
Минало известно време и на седемдесетгодишна възраст Ираклид починал. Авва Георги, като останал сам в килията, плакал и скърбял за кончината на брат си и в същото време доблестно подражавал на живота и трудовете му. Кой може да разкаже за подвизите му в пустинята, за непрестанната молитва и за богомислието му? Кой може да опише въздържанието и поста му? За подвижническия си живот старецът бил удостоен с дяконски чин и често прислужвал на светите отци по време на богослужение. Междувременно в лаврата починал игуменът. Настъпило разцепление и несъгласие по повод на новоизбрания настоятел. Тогава свети Георги, който не можел да понася смут, със скръб напуснал Коломановата обител и се заселил отново в Хозевитския манастир, в отделна килия, която му дал игуменът.
Като започнал да се подвизава на мястото на някогашния си отшелнически живот, преподобният Георги не получавал нито вино, ни елей, нито хляб или одежди, а обикалял купчините с боклуци, събирал парцали и от тях си правел дрехи. От парцали било и леглото му. Помолил монасите от обителта да му събират през седмицата остатъците от трапезата на отците и пришълците, било то плодове или зеленчуци, или даже кости. Всичко това счуквал в каменен хаван, правил го на топчета и ги сушил на слънце. Ядял с вода топчетата през два-три дена. Освен това старецът молил братята да не пекат без него хляб, защото вярвал, че който се занимава с това по тези свети места ще има голяма награда на небето, тъй като в Палестина съществувал обичай излишният хляб да се дава на странниците, които идвали да се поклонят на тамошните велики светини. В пекарната преподобният предпочитал да пали пещта. Работа, особено тягостна по ония места през лятото, когато от тежкия зной се топели даже свещите на свещниците. Но преподобният Георги, независимо от горещината, работел непрестанно в пекарната, по два и по три пъти палел печката и печал хляб. Братята трудно понасяли работата тук и непрекъснато се редували. Ето защо се чудели на неуморимостта на Георги и го наричали железен.
Тъй се подвизавал този земен ангел и небесен човек, който с подвизите си назидавал другите.
Когато персите нахлули в светата земя, той напуснал за известно време лаврата и се скрил в Коломан. След като опасността преминала, старецът се върнал отново в Хузива. Тук продължил подвижническите си трудове. Поучавал всички, които идвали да чуят неговото богомъдро слово. Поучавал, наставял в Божието Слово и в благочестието. Като угодил на Бога с благочестивия си живот, преподобният Георги напуснал света в дълбока старост и отишъл в небесните обители. За блажената му кончина разказва неговият ученик, преподобният Антоний: “След много трудове светият наш отец Георги се разболя от болест, от която си и отиде. Вечерта, когато почина, по Божий промисъл, имаше много посетители и бях много зает с послушанието си. Някои от братята, които седяха при стареца, мине не мине, идваха и ми казваха:
- Старецът пита за теб, казва: “Къде е Антоний? Повикайте го, защото вече умирам.”
Аз се чудех какво да правя в желанието и да изпълня послушанието си, и да отида при стареца. Като разбрал духом за това, старецът изпрати да ми кажат:
- Не скърби и не се смущавай, чедо, а изпълни послушанието си, аз ще почакам, докато дойдеш.
Едни от посетителите ставаха от трапезата, други сядаха и стана кажи-речи среднощ, а старецът беше още жив. Изпълних послушанието си, изпратих всички и отидох при него. Като ме видя, той ме прегърна, целуна и като ме благослови, обърна се на изток и каза:
- Излез сега, душе моя, в Господа, излез.
Повтори тези думи три пъти и предаде дух на Господа. Престави се тъй, мирно и тихо, като явно предаде духа си в Божиите ръце, както е писано: “А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне” и още: “скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии”. Като разбрах, че предаде дух, паднах на гърдите му и плаках, и ридах, защото се лиших от преподобния си отец. С псалми и пеене, и с духовни песни ние подредихме тялото му и го положихме в гробницата на преподобните отци. И сега заедно със светиите той се моли за нас и за целия свят. Амин.
 
Кондак:
 
Бил си като пресветло светило, Георгие, озарявайки с божествени зари зовящите с вяра: моли за нас Владиката Христа, явил се в струите и просветил земнородните.

Всички жития за месец Януари »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ