Братя и сестри в Господа,

С болка и тревога наблюдавам как светът се движи все по-уверено по пътя на забравата към духовните съкровища, заменяйки вечните истини с временни и измамни стойности. Един от най-ярките символи на това падение са т.нар. фиатни пари - пари без покритие, пари без злато, пари без истина. Това са пари, чиято стойност не произтича от реална ценност, а от сляпо доверие в човешка власт, която днес я има, а утре може да бъде пометена от хаос, лъжа или икономически срив.

Замислял ли се е някой от нас, че когато в основата на една валутна система стои само човешка воля, а не Божията правда, тя неизбежно ще се срути? Защото какво са фиатните пари, ако не символ на вяра… но вяра не в Бога, а в човека, в неговите банки, борси и финансови манипулации.

Някога нашите предци, когато получаваха заплатата си, казваха: "Господ даде". Днес чуваме: "Картата ми отказа", "банкоматът няма връзка", "централната банка намали лихвата".

Днес се кланяме на фиатната илюзия и живеем в свят, където хартията се цени повече от добродетелта, а електронният еквивалент на парите диктува съдбата на цели народи.

Но нека се запитаме:
Къде е душата на този свят?
Къде е златото на добродетелта, среброто на смирението и бисерите на вярата, надеждата и любовта?
Защо сме заменили вечните ценности с мимолетни курсове и инфлационни проценти?

Св. Йоан Златоуст казва: "По-добре беден с Бога, отколкото богат с Maмонa." А нашият Господ Иисус Христос ни предупреди ясно: "Не можете да служите на Бога и на мамона" (Мат. 6:24).
Днес ние не живеем във време на липса на пари, а във време на липса на духовна стойност. Парите станаха фалшив бог, а човешкото сърце - храм на печалбата. Хората нямат злато в душите си, а само в стремежите си. Цената на всичко се изчислява, а стойността на нищо вече не се усеща.
Фиатните пари са икономически образ на духовната пустиня, в която живее съвременният човек - без опора, без истинско покритие, без устои. Но ние, православните християни, сме призвани да бъдем носители на истинското богатство - Христовата истина, която не девалвира и не се обменя в никоя земна борса.

Когато се молим, ние не искаме пари от Бога, а Неговото присъствие.
Когато постим, не трупаме злато, а изгаряме страстите.
Когато даваме милостиня, ние не се обогатяваме в пари, а в Царството Божие.

Затова нека кажем ясно - нашата вяра не е фиатна, а канонична, апостолска и изпитана през вековете. Тя има покритие - с кръвта на мъченици, със сълзите на монаси, с молитвите на майки и със смирението на праведници.

Братя и сестри, нека се събудим!

Нека не позволим да ни купуват с хартийки без покритие и обещания без душа!
Да не продаваме съвестта си за заплати, а сърцето си - за сигурност!
Истинското богатство е Христос.
Истинската валута е Любовта.
А нашият капитал - Вечният Живот.
Идва - 666

С молитва и загриженост:
отец Васил Василев
† Един беден, но богат в Христа свещеник