Животът на човека започва и свършва в мисълта. Преди да кажем дума, преди да извършим дело - ние го помисляме. Затова и Св. Писание ни призовава: "С цялото си сърце се уповавай на Господа и не се облягай на разума си" (Притчи 3:5), защото когато мислите ни се опират не на собственото ни себелюбиво разсъждение, а на вярата в Бога, тогава в тях има светлина, мир, надежда и любов.

Вярвам, че от мислите на човека зависи не само неговото настроение, но и неговото здраве - телесно и душевно. Когато в сърцето има завист, злоба, гняв, непростителност, тогава умът се помрачава и тялото боледува. Колко често лекарите не могат да открият причина за страдание, а човекът си отива угаснал - защото болестта му не е в тялото, а в мислите, в непростената обида, в натрупаната болка и липсата на вяра.

А когато човек вярва в Бога, той не е защитен от страдание - напротив, често праведните страдат най-много. Но разликата е, че те страдат с мир в душата, с надежда в очите и с любов към живота. Те преминават през болката не сами, а с Христа. И това ги прави по-здрави - не само по телесно измерение, а в духа. Защото истинското здраве е в покоя на душата и в светлината на ума.

Всеки път, когато в мисълта си избирам прошката пред отмъщението, любовта пред злобата, кротостта пред гнева - аз избирам живот.


Всеки път, когато се обърна към Господа в молитва, вместо да се отдам на тревога, аз полагам камък на зданието на моето вътрешно здраве.

Истински щастлив е онзи, чиито мисли са укротени от Христовата истина. Щастлив е онзи, който прощава, който вярва, който обича - защото в него е Живият Бог. И дори когато тялото му боледува, духът му е бодър, мирен и радостен.

Нека се вгледаме в себе си: в мислите си, в ежедневните си тревоги, в отношението към хората около нас. Да очистим съзнанието си, както се чисти храмът преди Пасха - с вяра, с молитва, с покаяние. Защото в мисълта се ражда не само грехът, но и спасението.

Затова днес, обръщайки се към всички вас, мои братя и сестри, искам да ви кажа: не подценявайте мисълта. Мисълта е сила. Тя може да ви разболее, но може и да ви изцели. Може да ви отнеме радостта, но може и да ви направи блажени. Пазете я чиста, хранете я с Божието слово, изливайте я в молитва.

Ако в мислите ви пребъдва Христос, то и животът ви ще бъде живот в изобилие - не на земна слава, а на небесен мир.

С любов и отеческа загриженост,
отец Васил Василев,
Шумен, Юли 2025 г.