ПОУЧИТЕЛНИ ИСТОРИИ ОТ ЖИВОТА НА ДРЕВНИ ХРИСТИЯНСКИ ПОДВИЖНИЦИ

Някакъв светски мъдрец дошъл при един старец. Видял, че у него няма нищо, освен Библията, той му подарил свой собствен библейски коментар. След година отново дошъл при стареца и попитал:

- Отче, помогна ли ти моята книга по-добре да разбереш Библията?

- Напротив - отвърнал старецът, - наложи ми се да се обръщам към Библията, за да разбера твоята книга.

Един млад монах попитал стареца си:

- Отче, трябва ли сега напълно да се отрека от света?

- Не се безпокой - отговорил старецът, - ако твоят живот действително стане християнски, светът незабавно сам ще се отрече от тебе.

Един млад монах мил листа на салата. Към него се приближил друг монах и, желаейки да го изпита, попитал:

- Можеш ли да повториш каквото каза старецът в проповедта днес сутринта?

- Не помня – признал си младият монах.

- За какво слуша проповедта, ако вече не я помниш?

- Погледни, брат: водата мие салатата, но не остава по нейните листа. Салатата обаче става напълно чиста.

Някакъв мъдрец от този век посетил веднъж авва Зенон.

- Отче - попитал той, - можеш ли да ми кажеш какво е това философ?

- Философът – това е слепец, който търси в тъмна стая черна котка, когато тя не е там - отговорил старецът.

- А кой е тогава богослов?

- Богословът е нещо подобно, но понякога той намира котката...

Живял в Александрия един много богат човек, който всеки ден се молил на Бога за облекчаване живота на бедняците. Узнал за това, авва Макарий пратил да му кажат: „Аз бих искал да притежавам цялото твое състояние”.

Изумен, богаташът пратил при него един от своите слуги да попита какво би направил той с такова богатство? Авва Макарий казал:

- Предай на своя стопанин, че аз незабавно бих изпълнил неговата молитва.

Когато авва Висарион решил да се отправи в пустинята, група млади безделници го заобиколили, присмивайки се:

- Къде бягаш, Висарионе? Нима ти не знаеш, че дяволът умря?

- Приемете моите съболезнования, бедни сирачета! - отговорил им светият старец.

В едно село се разнесла вестта, че в съседния голям манастир се е сменил игуменът. Тутакси при вратите на манастира се появил някакъв бедняк в дрипи и, като видял игумена, се приближил към него.

- Отче! - казал той, - аз добре познавах предишния игумен, който беше много щедър към мен. Надявам се, че и ти също ще бъдеш щедър...

- Разбира се, брат; но, виждаш ли, старият игумен – това съм аз, а новият ще дойде след десет дни...

Един недобър човек дошъл да досажда на стареца със своите глупави въпроси:

- Нима наистина ти, такъв умен човек, считаш за възможно Иона да е преживял три дни в утробата на кита?

- Не зная - отвърнал старецът, - но аз ще попитам, когато се видя с него в рая.

- Ами ако той е в ада?

- Тогава ти сам ще го попиташ.

Авва Геразий се съгласявал един път в годината да ходи в Антиохия на проповед. Голямо множество народ се събирало да го послуша. Един от братята веднъж го попитал:

- Отче, не те ли изкушава суетната слава при вида на такова множество народ около теб?

- Не, брат, - отговорил Геразий, - аз мисля, че ако биха ме измъчвали, щеше да се събере още повече народ...

Авва Исаия казал: „Ако на Църквата не й достига мъжество да отстоява своите възгледи, то това не е от недостиг на мъжество, а от недостиг на въгледи”.

Авва Макарий и авва Висарион си обменяли мнения за един монах.

- Аз никога не съм чувал той да говори лошо за някого - казал първият.

- Това, несъмнено, е защото той говори само за себе си - възразил вторият.

Веднъж в Скитската пустиня се случило нещо нечувано – валял дъжд цели три дни подред. Млад монах, изплашил се, попитал стареца:

- Отче, а нима това е новият потоп?

- Не може да бъде - отговорил старецът, - защото безплодността на първия е убедила Бог да не изпраща втори.

Един старец казал: „Най-лошият момент за безбожника – това е, когато той се чувства преизпълнен с благодарност, но не знае на кого да благодари”.

Един старец казал: „Всевишният ни е дал две уши и само една уста, за да говорим двойно по-малко, отколкото слушаме”.

Един разбойник бил смъртоносно ранен при някаква свада. С последни сили той припълзял към килията на отшелника и простенал:

- Отче, аз изпитвам адски мъки!

- Как, нима вече? - възкликнал отшелникът.

Един игумен дошъл при старец за съвет:

- Отче, каква трябва да бъде проповедта?

- Проповедта - отговорил старецът – трябва да има добро начало и добър край. А след това ти следва колкото е възможно повече да ги сближиш едно с друго.

Говорейки за Адам, един старец казал: „Адам се оказал първият от дългата редица мъже, оплакващи се от храната, получена от жената”.

Неведнъж на отците пустинници се е налагало да имат досег с номадските племена. Един от вождовете на такова племе дошъл веднъж при авва Исаия и заявил, че желае да стане християнин.

- Ти изпълваш с радост моето сърце - казал му старецът. - Но ти имаш две жени. Трябва да се откажеш от едната от тях.

- Така и ще направя, ако ти, отче, ми посочиш макар само едно място в Писанието, където да се осъжда двуженството.

- „Никой не може да служи на двама господари” - отвърнал му старецът.

Веднъж авва Пресонций получил урок. Когато той стоял на молитва в своята келия, някой потропал на вратата на неговата колиба:

- Прощавай, авва! - казал странникът. - Не можеш ли да ми посочиш пътя към Алепо?

- Не - отговорил аввата, - но аз зная пътя към Небето.

- Как мога да повярвам, че някой знае пътя, водещ така далеко, ако той не знае пътя наоколо? - казал тогава пътникът.

Един монах дошъл при Елий Отшелник и му казал:

- В света аз срещнах един човек, който имаше много добро мнение за себе си.

- Бъди уверен - отговорил му Елий, - че когато някой има много добро мнение за себе си, то това е единственото добро мнение, което има.

Млад монах дошъл за съвет при авва Мойсей.

- Отче - казал той, - аз разбирам как е възможно да съгрешиш с ръцете, очите, устата или ушите. Но как е възможно да съгрешиш с носа си?

- Ако го пъхаш в чужди работи - отговорил старецът.

Веднъж един от братята попитал игумена:

- Трябва ли да се пазим даже от възрастни жени?

- Възрастните жени - отговорил старецът - са като розов храст. Розите са окапали, но шиповете са останали.

Един млад човек желаел да постъпи в манастира Енатон. Старецът започнал да го разпитва, искайки да го изпита доколко сериозно той се е решил да напусне света:

- Ако ти имаше три златни монети, би ли ги дал на бедния?

- От цялото си сърце, отче!

- А три сребърни монети?

- На драго сърце!

- А ако имаше само три медни монетки?

- Не, отче!

- Защо? - възкликнал старецът в изумление.

- Защото аз действително имам само три медни монетки.

Източник: www.pravmladeji.org