Например, съществува извор на брега, чистата вода на който тече в морето. Внезапно настъпва вълнение, и морето излиза от бреговете, и нашият малък извор бива покрит от морска вода. Хайде сега, колкото и да си умен, очисти водата на извора от морската вода. Подобно нещо става и в ума.

Вникни в това, за което говоря.

Бесовете са духове. Така че, те са родствени и се уподобяват на нашия собствен дух, ума. А умът, бидейки снабдител на душата (тъй като донася всеки образ и смисъл на умното движение в сърцето, а сърцето преработва това и го дава на разума), бива излъган подобно на извора. Т.е. нечистият дух крадешком замътва ума, и той дава това на сърцето по обичая си. И ако сърцето не е чисто, то слепешком дава същото на разума. и тогава душата се помрачава и чернее. И от този момент вместо съзерцания постоянно приема фантазии. По този начин са се появили всички прелести и са възникнали ересите.

Но когато човек се изпълни с благодат и винаги е внимателен, и никога не изпада в малодушие, не се доверява на себе си и примесва с всичко това и страха Божий до края на дните си, тогава той вижда, че когато се приближи лукавият, настъпва някаква аномалия, някаква несъобразност. И тогава умът, сърцето, разумът - цялата сила на душата търси Можещия да спаси. Търси Този, Който от несъществуващото е произвел всичко което съществува, и всичко очиства. Той може да отдели води от води. И когато Го призовават горещо, с изобилни сълзи, излиза наяве измамата, и ти ще узнаеш начина, по който да избегнеш прелестта. И когато пробваш това много пъти, ставаш опитен. И безпределно прославяш и благодариш на Бога, Който отваря нашия ум, за да разпознаваме примките и коварствата на лукавия и да ги избягваме.

И истина ви казвам, че влязох във всички прибежища на врага, и след тежко единоборство излязох от тях чрез Господнята благодат. И сега, ако някой е немощен, мога чрез Божията благодат да го избавя от болестта на помислите и от недъга на прелестта. Достатъчно е само той да ме слуша. Защото, ако уловеният в прелест слуша другиго, тогава има опасност той да се избвави от прелестта и лукавият да го загуби. И затова той го съветва, убеждава го да не вярва повече на никого другиго, никого другиго да не слуша, но занапред да приема само своите собствени помисли, да вярва само на своето собствено разсъждение.

В този несмирен начин на мислене се крият онзи голям егоизъм и луциферска гордост на еретиците и на всички прелъстени, които не искат да се върнат.

И така, нашият Христос, Който е истинската Светлина, Той да просвети и насочи стъпките на всеки, който желае да дойде при Него.

А вие, ако обичате умната молитва, скърбете и плачете, като призовавате Иисуса. И той ще се открие в огнена любов, която изгаря всички страсти...