Не се отказвай никога да палиш свещ и кандило на гроба на покойника, призовавайки Господа Иисуса Христа. Това е угодно на Бога и носи голяма награда. Ако е грешен покойният, с помощта на Божията благодат ти ще можеш да измолиш прошка на прегрешенията му и ще го изведеш от ада във вечните райски селения. Праведен ли е, то това ще увеличи неговата награда. (Св. Кирил Александрийски, Слова)

В живота на Църквата всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, но има три дни, отредени за специална почит към всички отишли си от нас. Наричаме ги Задушници - от "молитви за душите". Те се случват в събота, една седмица преди началото на три от постните периоди през годината: преди Рождественския пост е т.нар. Архангелска задушница (защото се случва около деня на св. Архангели), преди Великия пост (преди Неделя месопустна) и преди Петровия пост (събота преди Петдесетница), наричана още Духова Задушница (заради предстоящия празник) или черешова (защото на този ден освен жито /коливо/, хляб и вино в църквата се раздават и череши). Всяка една от тези Задушници има своя дълбок смисъл и е добре, когато тръгваме към храма, да помислим повече за това, вместо за храните, които ще „подаваме”. Защото смисълът на тези дни е в молитвите за душата на покойниците, а не храната.

 

По време на всеобщата панихида преди Петдесетница ние се молим за всички починали някога православни християни, защото със слизането на Светия Дух завършва домостроителството на спасението на човека, а в това спасение участват и починалите. Затова Църквата, като отправя на Петдесетница молитви за оживотворяване със Светия Дух на всички живи, се моли и за починалите, които са се сподобили с благодатта на всесветия и всеосвещаващ Дух Утешител още приживе, и тя е била за тях източник на блаженство. Молим Господ да прости нашите починали, и вярваме, че Божият Дух се докосва не само до живите и молещите се, но и до тях.

Ние молим Бога за прошка и милост към починалите, защото те вече нищо не могат да измолят за себе си – те могат да се молят за нас, но не и за себе си. Затова Църквата моли Бога да помилва онези, които са си заминали от този свят с вяра и надежда за Възкресение. По молитвите на Църквата благодатта помага на душата на починалия да се освободи от оковите на ада.

Задушниците ни дават радост от молитвеното общение в Бога със заминалите от този живот.