Един от светците на нашата Църква, свети Серафим Саровски, казва, че целта на християнския живот е придобиването на Светия Дух. Това, с две думи, е целта на Църквата, целта на хората, които се подвизават в Църквата и дори целта на всичко, което Христос направил. Защото, ако Христос не беше изпратил Светия Дух в света, тогава ние щяхме бъде едно добро, но мъртво тяло.  Именно Светият Дух ни животвори.  Тайната на Светия Дух идва в нас чрез Тайнството Миропомозание. Тоест веднага щом един човек се кръсти в името на Света Троица, облече се в Христос и стане член на Църквата, тогава веднага го помазваме със св. Миро, което се дава от епископа на цялата Църква и това помазване със св. Миро и молитвата на Кръщението е моментът, в който Светият Дух слиза в този човек и му дава силата да активира това, което е получил при Кръщението.

Много пъти се питаме какво е благодатта на Светия Дух. Благодатта е енергия, която не е емоция, не е нещо, което се създава от нас.  Тя е енергия, която идва от Бога.  И когато дойде в човека, тогава той разбира, че това, което има, не е негово, а е от Бога. Защото благодатта никога не действа неопределено в човека, не е нещо мрачно, неопределено, скришно.  Божиите дела са явни. И когато благодатта дойде в душата на човека, той чувства, че това, което има в себе си, е Божия енергия. Това е много тънък момент и навярно е мястото, в което много хора са се прелъстили духовно. Защото съществуват много енергии около нас.  И когато не се съветваме с духовни хора, които имат опит от благодатта, тогава  объркваме много неща.

 

Чуваме понякога духовни изопачения дори сред църковни хора. Виждаме хора, които се молят (които мислят, че се молят) и тези хора усещат различни енергии или влизат в различни „духовни” пространства на мир и радост, тишина, кротост и т.н., и мислят, че това е енергия на Светия Дух, че е благодат. Но един духовен човек с опит от благодатта разбира, че това не само не е благодат, а страшна прелест. Знаем от опита на светците, от творбите на светците и от живото предание на Църквата, че прелестта прилича много на благодатта. Тя подражава на делата на благодатта, както казват отците. Както действа Божията благодат, по подобен начин действа и прелестта. И каквито плодове има Божията благодат, по сходен начин, външно същите плодове има и прелестта. И понякога  прелестта има  по-очевидни плодове. Да ви дам един пример.

 

Вземете един човек еретик и го оставете да ви говори за неговите ереси и ще да видите, че е много кротък, усмихнат, мирен. Има една кротост, която ще те подлуди, тоест предава ти една демонична енергия, и ти ставаш на миш-маш,  а той е кротък.  И когато ти се смутиш, той ти казва: ама, защо се смущаваш, ти християнин ли си? Не можеш ли да говориш мирно? Какво ти става?  Неговата душа толкова се е увредила от тази демонична енергия, от енергията на прелестта, че той наистина пребъдва в една егоистична кротост и ти предава цялата демонична енергия. Това е като инжекция, в чийто край има игла, чрез която влива в теб цялата отрова.  Знаете ли, че за  да говорите на един прелъстен човек е нужна голяма сила, голямо укрепление, за да не ти предаде целия този смут, който чувства. И понякога може да изглежда, че той не го чувства, но ти предава това  състояние.

 

Както естествено става и със светите хора. Ако някой има духовни очи и духовен опит, тогава е лесно да повдигне първата покривало и веднага да разбере всички сплетни на сатаната, които стоят отдолу.  И ще види именно  знакът на прелестта.  Знакът, онази малка основна разлика, която отделя мрака от светлината, прелестта от благодатта, сатаната от Светия Дух. Припомнете си, че св. ап. Павел казва, че дяволът се преобразява в ангел на светлината, за да прелъсти човека.  Знаем от историята на монасите, на подвижниците, че много монаси, пустинниците, подвижници били прелъстени; в историята на Църквата, от първата година до днес се прелъстяват с демонични прелести. И колкото и да искаш да им обясниш, нищо не разбират. Приснопаметният  старец Йосиф Исихаст казваше, че да възкресиш мъртвец е лесно, но да върнеш обратно прелъстен е почти невъзможно.

 

Но защо това е толкова трудно нещо? Защото духът на прелестта има свойството да затваря всички сензори на човека. Говориш му и не чува, не разбира, не приема това, което му казваш, гледа други неща. Говори и казва нещата, които си иска. Ти му говориш, казваш му твоето, той нищо не чува. Не може да разбере, невъзможно е.  Слагаш ръката му върху белега на истината и не го приема,  казва ти: не, не е така, иначе е! Не знам дали ви си е случвало да разговаряте с такива хора, ние, за съжаление, много често влизаме в контакт с прелъстени хора и наистина е много изморително, трудно, непоносимо нещо така да се каже.  По-добре човек да е грешен, да  е много окаян, как да го кажем, да е потопен в най-страшните грехове, това не е толкова проблем.

 

Грешникът се връща, обръща, спасява се, лесно е да се върне, но прелъстеният не прави това, а  изменя всичко в себе си, сякаш неговата душа има един филтър и  каквото му кажеш, го филтрира и изкарва отрова. Там действително е нужно, какво да кажем, намеса на светци? Сам Бог? Възкресение от мъртви? Какво да кажа?  Този демон, помните учениците не могли да го изкарат, и когато бащата отишъл при Христос, Му казал, че синът ми е тук и Твоите ученици не можаха да го излекуват, а Христос запретил на демона, който обитавал в човека и му казал: „Дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него!” (Марк 9:15). Той нарекъл онзи демон ням и глух дух, тоест нито говори, нито слуша. Наистина този дух на прелестта затваря всички сензори и не можеш да влезеш. Главен източник на този дух е егоизмът, неудържимият егоизъм, който може да се крие под маската на смиреномъдрието, смиренословието, отричането от много неща.  Този дух обзема по-лесно тези, които се подвизават, или тези, които си мислят, че се подвизават.  Ако спазят някой пост, направят някое бдение, ходят на църква и т.н., тогава  това себеоправдание, че правим нещо, става почвата, чрез която може да проникне и да се укрепи в човека този ням дух и след това човек да си построи собствени теории, идеи, поучения. След това, каквото и да му кажеш, нищо не приема, абсолютно нищо. Ако анализираме това състояние на демонична прелест, тогава ще видим, че причината е неудържимият егоизъм, самомнението, където човек си мисли, че това, което казва, това е истината.

 

Затова, когато говорите с еретици, те постоянно ще ви казват: аз намерих истината! Аз чета и разбрах! Аз знам! Аз го разбирам! Аз, аз, аз. . . ние, добрите! Йеховистите ни казват: ние нямаме престъпления, както вие имате, нашите владици не се карат както се карат вашите.  И тъй, ние сме добри, а вие лоши!

 

И ние казваме: много хубаво! Ние сме лоши и признаваме, че сме  най-лошите, по-лоши отколкото мислят хората, но дори ние, които го признаваме, имаме апостолската вяра, защото апостолите записали в книга Деяния Апостолски всички пороци на ранната Църква. За да ни покажат, че истината не е въпрос на нравствено качество, а на апостолско предание. Няма никаква връзка дали са добри или лоши. Дали са добри или лоши, това е техен проблем. Въпросът е кой опит  и предание следваш. Опитът, преданието в това пространство, дали е истината? Дали  е опитът на Светия Дух? Или е човешко изобретение?  И всички движения, ересите, които се основават от човеци, винаги се позовават на тяхната човешка страна - че са изключително добри,  имат любов и сътрудничество помежду си, братолюбиви са и правят толкова добрини.  Огледайте се да видите тези тъмни организации, че всички те обещават равенство, справедливост, с хубави обръщения помежду си, много мирни и добри. Именно защото тяхната теория, основата на техния успех е в това дали са добри хора.

 

При нас обаче не важи това. Истината на Църквата не е в това дали сме добри или лоши. Истината е нещо отвъд човека,  Сам Бог е Истината. И Сам Бог се дава на нас. И ние не сме добри, а сме хора, които се покайваме. Това е християнинът. По тази причина , когато Христос дойде в света, Той не ни даде просто няколко заповеди, които са много малко и с второстепенно значение по отношение на делото, което е извършил. Христос не дойде, за да ни даде Неговите заповеди. Защото можеше да ни ги каже преспокойно чрез един пророк. Той обаче дойде и изпрати Утешителя в света, Светия Дух, тази сила, тази енергия на Светия Дух.

 

превод: Константин Константинов