Първото нещо, което трябва да се направи, когато православни християни се настаняват в нов апартамент или къща е да се определи коя източна стена или ъгъл може да се превърне в място за домашните икони. Това не трябва да бъде някое пренебрегнато място, където иконите ще бъдат скрити от очите на хората, а по-скоро трябва да бъде такова място, което всички лесно могат да видят. Домашният иконостас трябва да съдържа икони на Господ Иисус Христос и Пресвета Богородица, както и икони на светци, към които семейството има специална почит. Много пъти православното семейство избира определен светец, на който те желаят да посветят своята домашна църква и да ги постави под своя защита. Домашният иконостас, наред с иконата на определен светец или светци, разбира се трябва да съдържа задължително и икони на Господ Иисус Христос и на Пресвета Богородица. 

Домашните икони трябва да бъдат поставени на малка маса или рафт, върху която могат да бъдат поставени молитвеници, малка кадилница, бутилка със светена вода, честният Кръст, свещите от сватбата на двамата съпрузи, осветен елей, палмови клони и понякога други подобни предмети. Пред иконите кандилата трябва постоянно да горят. Някои семейства горят восъчни свещи пред иконите; обаче традицията е да се изгаря зехтин. Електрическите светлини не са подходящи за използване като светлина пред иконите. Традиционните кандила изискват много повече внимание отколкото електрическите лампички, като по този начин насочват нашите физически усилия и мисли към Бога по няколко пъти на ден, когато от нас се изисква да сменим фитила и да донапълним кандилата със зехтин. 

Използването на чист зехтин може да бъде по-скъпо, поради високата му цена; обаче, Бог е щедър към тези, които мислят първо за духовните въпроси, а след това за себе си. Едно семейство, с което съм запознат, имаше множество проблеми, един от които беше липсата на достатъчно пари даже за закупуване на храна. Главата на семейството постави домакинството под закрилата на Пресвета Богородица и Приснодева Мария. Като жертва на вярата и любовта, главата на семейството обеща, че кандилото пред иконите ще гори само с чист зехтин. Заради силната вяра, показана от главата на семейството, Пресвета Богородица по чуден начин предостави на семейството достатъчно средства, за да купуват и зехтин, и храна в продължение на месеци. 

Има няколко различни начини, предназначени за изгаряне на зехтин преди иконите. Един от най-често използваните е фитил, който е поставен в корк, за да се запази фитила и пламъкът плаващи над маслото. Изгарянето на маслото преди иконите, неговата грижа и практика е описано по-долу: 

 

1. Стъклото. Всяко ниско, с широко гърло стъкло може да се използва за кандило. След като се използва за това, обаче, чашата не трябва да се използва за никакви други цели. В Гърция повечето от кандилата са от прозрачно стъкло, но цветове като червено, синьо или млечен цвят също се използват. [Препоръчително е да се използва достатъчно голяма чаша, така че маслото да продължи да гори най-малко 10-12 часа]; 

 

2. Маслото (зехтин). Използването на маслиново масло за кандилата е традиция, която сме получили дори от времето на св. пророк Моисей; 

 

3. Пламък. Отците на Света Гора [Атон] са ни научили да използваме много слаб пламък, който те наричат ​​„apathes” или безстрастен. Пламъкът трябва да гори равномерно, не да трепти. Кандилото ще изгори за шест до дванадесет часа, в зависимост най-вече от маслото, но също така и от големината на пламъка, времето и т.н. Преди да се запали отново кандилото, отстранете излишните сажди от фитила; 

 

4. Почистване. Салфетката или кърпичката, които се използват, за да се избършат саждите и маслото от пръстите, трябва да бъдат изгорени в отделно място (домашната кадилница е най-доброто място), а не просто да се хвърлят в боклука. Бъдете внимателни, да не капе или да не се разлива маслото, когато запалвате кандилото (Св. Теодор Студит е наложил правило от 30 поклона на тези, които разлеят масло от кандилата). Стъклата на кандилата трябва да се измиват периодично, и маслото заменя наново. Водата, в която кандилото се измива, както и старото масло, не трябва да се изливат в канализацията. Най-добре е да се излее под растения или дървета, или зона, по която не се тъпче.

 

Благочестивите православни християни взимат често масло от кандилото и се благославят, изобразявайки знака на честният Кръст на челата им.

 

Защо горят кандила пред иконите? – Св. Николай Велимирович:

 

Първо – защото нашата вяра е светлина. Христос е казал: Аз съм светлината на света (Йоан 8:12). Светлината на кандилото ни напомня за тази светлина, чрез която Христос озарява нашите души;

 

Второ, за да ни напомнят за сияйния характер на светеца преди чиято икона ние сме запалили кандило, светците са наречени синове на светлината (Йоан 12:36, Лука 16: 8);

 

Трето, за да служат като упрек към нас за нашите тъмни дела, за нашите зли мисли и желания, и за да ни насочат по пътя на евангелска светлина; и така, че ние по-ревностно да се опитваме да изпълняваме заповедите на Спасителя: „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец“ (Мат. 5:16);

 

Четвърто – кандилото да бъде нашата малка жертва на Бога, Който отдаде Себе Си напълно като жертва за нас, и като малък знак за нашата голяма благодарност и сияйна любов към Онзи, от когото да просим в молитва живот и здраве , и най-вече спасението и всичко, което само безграничната Му небесна любов може да дари;

 

Пето – така, че страх и ужас ще порази злите сили, които понякога ни атакуват дори и по време на молитва и отдалечават мислите ни от Твореца. Злите сили обичат тъмнината и треперят при всяка светлина, особено от тази, която принадлежи на Бога и на тези, които Му се молят;

 

Шесто – тази светлина ще ни събуди за себеотрицание. Точно както маслото и фитила горят в кандилото, подчинени на нашата воля, така нека нашите души също да горят с пламъка на любовта във всичките ни страдания, винаги покорни на Божията воля;

 

Седмо, за да ни научат, че както кандилото не може да бъде запалено без ръката ни, така също нашето сърце, или нашето вътрешно кандило, не може да се запали без свещения огън на Божията благодат, дори ако е пълно с всички добродетели. Всички тези наши добродетели са, в края на краищата, като горим материал, но огънят, който ги запалва изхожда от Бога;

 

Осмо – за да ни напомнят, че преди всичко друго Създателят на света, създаде светлина, а след това всичко останало, в такъв ред: „Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина” (Битие 1: 3). И това трябва да е така и в началото на нашия духовен живот, така че преди всичко друго светлината на истината на Христос да грее в нас. От тази светлина на истината на Христос впоследствие всяко добро се създава, изниква и расте в нас.

 

Нека Светлината на Христос да ви освети!

 

 

източник: www.bogonosci.bg