"Никога никой не е успял да намери молитвата без внимание и трезвение. Никой никога не е успял да се изкачи нагоре без преди това да е пренебрегнал това което се намира долу."

 

Бързай, не губи време. Казвай постоянно молитвата. Да не спира устата. Така ще свикнеш вътрешно с нея и впоследствие ще я приеме умът.

 

Не се поддавай на помислите, защото се "размекваш" и се замърсява душата.

 

Молитва, насилие над естеството безспирно, и ще видиш колко благодат ще получиш...

Животът на човека, чедо, е прискърбен, защото е в изгнание. Не търси идеален покой. Христос се качи на Кръста, и ние ще носим кръст. Ако устоим във всички скърби, получаваме благодат от Бога.

 

Затова Бог ни оставя да бъдем подлагани на изкушения, за да изпитва ревността и любовта ни по Него. Затова е нужно търпение. Без търпение, човек не може да придобие опит, не научава духовното, не стига до добродетелта и съвършенството.

Обичай Иисус и казвай постоянно молитвата, и Той ще те просвещава по Неговия път.

 

Внимавай да не осъждаш. Защото поради това Бог допуска да се оттегля благодатта и те оставя Господ да падаш, да се смиряваш, да виждаш грешките си. Но когато се оттегля благодатта за да бъде изпитан човекът, тогава всичко става страстно/светско, и душата пада. Но ти тогава не губи готовността си и духовното си разположение, но "викай" постоянно молитвата насила, с много болка. "Господи, Иисусе Христе, помилуй ме!". И отново, много пъти. И когато установиш вниманието си върху Христос, казвай Му: "Слава Тебе, Боже мой, слава Тебе!" И търпейки, отново ще дойде благодатта, отново ще дойде радостта. Но и отново изкушение и скръб, безпокойство, нерви. Но пак борба, победа, благодарност. И това става докато постепенно се изчистиш от страстите и станеш духовен...

 

Аскезата, чедо, иска лишения. Иска борба и много усилия. Иска да викаш ден и нощ към Христос. Изисква търпение във всички изкушения и скърби. Иска да задуши гняв и пожелание.

 

Много ще се измориш докато разбереш, че молитва без внимание и трезвение е губене на време - усилия без заплата. Трябва на всички осезания отвътре и отвън да поставиш за неуморен пазач вниманието, защото без него умът и силите на душата се губят по суетните и обичайни неща, като неоползотворената вода която се лее по пътищата. Никога никой не е успял да намери молитвата без внимание и трезвение. Никой никога не е успял да се изкачи нагоре без преди това да е пренебрегнал това което се намира долу.