Возех се в един автобус, а срещу мен стоеше една госпожа. Докато минавахме покрай един храм, аз се прекръстих.  Предизвикана от мен и тя направи нещо като да се прекръсти, набързо, нещо като омешване. Казвам ѝ:

 

- Кръстът, който ти изобрази, не е страшен за дявола, така както ти го направи е все едно му се надсмиваш (на кръста) .

 

- Какво говорите? Знаете ли колко силно вярваща съм и колко много помагам на църквата?

 

Отговорих , че не съм знаел за това и продължих:

 

- Значи, редовно ходите на църква, изповядвате се, причастявате се и участвате в тайнствата на Църквата?

 

- Не ходя често на църква, - каза ми тя – нито вземам някакво особено участие, но колкото мога помагам на Църквата. Дала съм един куп пари, за да се построят църкви, да се обзаведат с необходимите неща, за да се изографисат толкова светии…

 

- И хиляда църкви да построиш, ако не влезеш в тях, това не те спасява – отговорих  аз. – Църквата е като кораб, знаеш ли, че трябва да влезеш в него, за да се спасиш? Знаеш ли какво се случи с онези, които строиха кораба на Ной? УДАВИХА СЕ!

 

Удавиха се, защото го направиха, но не вярваха, че идва злото и останаха вън от него! Затова колкото и църкви, и манастири да построи един човек, ако не влезе в кораба, наречен Църквата, за да се причастява с Тялото и Кръвта Христови, няма да се спаси.

 

Авторът на този текст беше проповедник, мирянин без свещенически чин и без богословско образование, но имаше жива вяра и благодатно слово, с които обърна мнозина към пътя на спасението, към Църквата, чрез своите устни и писмени проповеди.

 

Източник: 

1. amvon.mk

2. sveticarboris.net

 

превод: Мартин Димитров