Опело се извършва от свещеник.

 

Какво трябва да се знае за подготовката му?

 

Тялото на починалия се умива като символ, че преди Възкресението той трябва да застане чист пред Божието лице. Пречистото тяло Христово, според св. Йоан Златоуст, било умито с вода след снемането Му от кръста. В знак на обновяване на покойника след Възкресението по възможност той се облича в нови дрехи (1Кор. 15:53).

 

Покойника е положен в ковчег с лице нагоре, със затворени очи и уста и с ръце, сложени кръстообразно на гърдите, в знак на вярата в разпнатия Христос. До последованието на опелото над починалия е хубаво да се чете Псалтир, подобно на древните християни, които пеели псалми от псалмопевеца Давид. Вкъщи и в храма, както и при носенето, покойникът е обърнат с лице към изток, символ на очакваното Второ Христово пришествие. Паленето на свещи означава, че покойникът преминава от този свят на мрака във вечното жилище на светлината.

 

Над ковчега покривката е бяло платно, което означава, че дадената при кръщение бяла дреха е запазена, подобно на Христа, обвит в бяло платно и плащеница. На гърдите му има кръст и икона.

 

Стародавна традиция е край ковчега с мъртвеца да има запалени свещи, а на гърдите му да е поставено икона, може и кръст. Някъде покриват покойника с покров, наречен саван (дълга бяла материя с изображението на Христовото погребение). Преди мъртвецът да бъде вдигнат от дома, свещеникът извършва кратка заупокойна молитва (наречена трисагий). По време на молитвата близките на покойника трябва да са край ковчега.

 

В храма се извършва опелото. Всички присъстващи държат в десните си ръце запалени свещи в памет на починалия. Преди полагането в гроба на покойника се излива елея от кандилото, което свети в дома до изнасянето на мъртвеца. Също отдавнашна традиция е да се хвърля пръст върху ковчега в гроба с думите "Бог да го прости". Прощаването на близките с покойника става в дома или в църквата.