За съжаление, не само на празника на св. мъченик Трифон(1/14 февруари), а и на други църковни празници се извършва този скверен обичай, когато мъже се преобличат като жени. И не само като жени, а и като козли, овни и други безсловесни животни. После танцуват и извършват бесовски ритуали, като уж „гонят злите духове” за да има плодородие, а всъщност самите кукери се приобщават към бесовете. Освен в България кукерството е разпространено и в Румъния, Молдова, Сърбия, Гърция и Македония. Подобен ритуал съществува и в Италия, на о-в Сардиния. Кукери има и в Полша, Унгария и Словакия. Обичаят най-вероятно води началото си от траките и се е празнувал по време на честванията на езическия „бог на веселието” Дионисий. Това се доказва и от най-старинните кукерски маски, представляващи овен, козел и бик. Задължителното им присъствие в кукерските игри определено ги свързва с древните дионисиади.

 

 

Кукерските игри и обичаи се изпълняват само от мъже-ергени. Всяка кукерска дружина има водач, който единствен е женен мъж. В източна България той се облича в булчински и младоженски костюми, в западна България водачите се обличат с кози, овчи или сърнешки кожи с козината отвън и носят маски на главите си, или пък са с начернени лица. На кръстовете им са окачени звънци (чанове), в ръцете си държат дървен фалос, оцветен в червено, както и дървен прът с привързан накрая парцал за измитане на пещта. Кукерите първо обхождат всички домове с пожелания за здраве, плодородие и благополучие, при което събират различни подаръци (жито, леща, боб, яйца и др.) от стопаните, имали неблагоразумието да съучастват в скверния ритуал. Във всеки дом кукерите изпълняват разнообразни битови сцени. Накрая отиват на селския мегдан, където играят буйни танци, като раздрънкват силно окачените по тях звънци. После водачът хапва три залъка, отпива вино и започва „да нарича за здраве и плодовитост”. 

 

След това подкарва впрегнатите в рало кукери, изорава три бразди в кръг и ги засява. Както вече споменахме, целта на кукерските танци уж била да се изгонят злите духове. Само че Спасителят на света, Господ Иисус Христос посочва друг, коренно различен начин, по който наистина може да се изгонват тъмните сили, а именно – с молитва и пост (Мат.17:21)! А НЕ с безумни танци и животински маски, обидни за човешкото достойнство! В най-старото запазено житие на св. Дасий от Дуросторум (Доростол, дн. Силистра), който е бил воин в римската армия, мъченически пострадал през 292 г., са описани езически ритуали, които поразително напомнят кукерските. И не е случайно, че близо една трета от житието на мъченика представлява подробно описание на езическия ритуал, провеждан ежегодно в Дуросторум. 

 

Неизвестният християнски автор от V век много е искал да предупреди и да въздейства върху своите съвременници, които все още са били подвластни на езическата традиция. А нашият съвременник, историкът Г.Атанасов счита, че „тази традиция явно е била толкова силна, та е достигнала до ден днешен в българските земи под формата на кукерски игри.”  Накрая ще приведем и кратък поучителен откъс от житието на св. Дасий. Този откъс би могъл да послужи и като своеобразно обобщение на гореказаното: „Тази скверна традиция е достигнала и до наши дни и се спазва по много печален начин. Защото дори светът да се свърши, лошият обичай не се изоставя, а дори се възстановява в още по-грозен вид.

 

В деня на януарските Календи суетни хора, които следват обичая на езичниците, а се наричат християни, излизат с много големи тържества. Те променят външността си, като се обличат в нрава и външния вид на дявола. Те се увиват в кози кожи и като променят лицето си, напущат доброто, в което са се възродили (християнството), и се връщат към злото (езичеството), в което са се родили.” Считаме, че тук повече пояснения са излишни. Всеки сам трябва да направи своя избор на кого да служи: на Бога, или на дявола. Защото, както казва Христос, никой не може да служи на двама господари...