За любовта към ближните

За любовта към ближните

от Свети Серафим Саровски

 
С ближните трябва да се отнасяме ласкаво, без да подаваме даже и вид на оскърбление
 
С ближните трябва да се отнасяме ласкаво, без да подаваме даже и вид на оскърбление.
 
Когато се отвръщаме от човека или го оскърбяваме, тогава на сърцето ни като че камък ляга.
 
Духа на смутения или униващ човек трябва да се стараем да ободрим с дума на любов.
 
Брата грешащ, покрий, както съветва св. Исаак Сирийски (Слово 89): простри ризата си над съгрешаващия и покрий го. Всички ние изискваме милостта Божия, както Църквата възпява: „Ако Господ не беше в нас, кой цели би ни съхранил от врага, и човекоубиеца”.
 
По отношение на ближните трябва да бъдем, както с дума, така и с мисъл, чисти и към всички равни; иначе ще направим живота си безполезен.
 
Трябва да обичаме ближния не по-малко, отколкото сами себе си, по заповедта Господня: „Възлюби своя ближен, както самия себе си” (Лук. 10:27). Но не така, че любовта към ближните, излизайки от границите на умереността, да ни отвлича от изпълняването на първата и главна заповед, т. е. любовта към Бога, както за това поучава Господ наш Иисус Христос: „Иже любитъ отца или матерь паче Мене, нeсть Мене достоинъ: и иже любитъ сына или дщерь паче Мене, нeсть Мене достоинъ” (Мат. 10:37).
 
За тоя предмет твърде добре разсъждава св. Дмитрий Ростовски (ч. II, поуч. 2): там се вижда неправедната към Бога в християнския човек любов, където творението с Твореца се сравнява или повече творението, от Твореца се почита; а там се вижда праведната любов, където единствено Създателят повече от цялото създание се обича и предпочита.
 
За неосъждането на ближния
 
Не трябва да съдим никого, даже със собствените очи да виждаме някого да съгрешава, или да затвърдява в престъпването на заповедите Божии, по думата Божия: „Не съдете, за да не бъдете съдени”  (Мат. 7:1), и пак: „Кой си ти, че да съдиш чужд слуга? Пред своя Господар той стои или пада. Станетъ же, силенъ бо есть Богъ поставити его” (Рим. 14:4).
 
Много по-добре е да си припомняме винаги тези апостолски думи: „Внимавай ти, който мислиш че стоиш, да не паднеш” (1 Кор. 10:12). Защото неизвестно е, колко време можем в добродетелта да пребиваваме, както казва пророкът, от опит изпитал това: „Рехъ во обилiи моемъ: не подвижуся во вeкъ. Отвратилъ же еси лице Твое, и быхъ смущенъ” (Пс. 29:7-8).
 
Защо ние осъждаме братята си? Защото не се стараем да познаем себе си самите. Който е зает с познанието на самия себе си, той няма време да забелязва другите. Осъждай себе си и ще престанеш да осъждаш другите.
 
Сами себе си трябва да считаме за най-грешни от всички и всяко лошо дело да прощаваме на ближния, а да мразим само дявола, който го е прелъстил. А се случва, струва ни се, другият прави зло, а в действителност, по благото намерение на правещия, това е добро. При това вратата на покаянието е отворена за всички и неизвестно е, кой по-напред ще влезе в нея: дали ти, осъждащия, или осъждания от теб.
 
Осъждай лошото дело, а самия извършващ го не осъждай. Ако осъждаш ближния, учи преп. Антиох, то заедно с него и ти се осъждаш в същото, в което осъждаш. Да съдим или осъждаме не ни е дадено, но единствено на Бога и Великия Съдия, знаещия сърцата ни и скритите страсти на естеството  (Ант. 49).
 
За да се избавим от осъждането, трябва да внимаваме в себе си, нито от някого да приемаме странични мисли и да бъдем към всичко мъртви.
 
Или, възлюбени, да не наблюдаваме чуждите грехове и осъждаме другите, за да не чуем: Сынове человeчестiи, зубы ихъ оружiя и стрелы, и языкъ ихъ мечь остръ (Пс. 56:5).
 
За прощаването на обидите
 
За обидата, каквато и да ни е нанесена, не само не трябва да отмъщаваме, но обратното на това, трябва още и да прощаваме обиждащия от сърце, макар то и да се противи на това, и да го скланяме, убеждавайки от Словото Божие: „Ако не простите на човеците съгрешенията им, и Бог няма да ви прости съгрешенията ваши” (Мат. 6:15), и отново: „Молете се, за онези, които ви пакостят”. (Мат. 5:44).
 
Не трябва да храним в сърцето си злоба или омраза към ближния, който враждува, но да го обичаме, и колкото може, да му творим добро, следвайки учението на Господа наш Иисуса Христа: „Обичайте враговете си, добро правете на онези, които ви мразят” (Мат. 5: 44).
 
Когато честта ти някой унижава или отнема, то с всички сили се старай, че да му простиш, по думата на Евангелието: „От онзи, който ти взима, не изисквай обратно” (Лук. 6:30).
 
Бог ни е заповядал вражда само против змията, т. е. против оногова, който първоначално прелъстил човека и го изгонил от Рая, против човекоубиеца-дявол. Заповядано ни е да враждуваме и против Мадиамците, т. е. против нечистите духове на блудството и любодейството, които сеят в сърцето нечисти и скверни помисли.
 
Да поревнуваме за възлюбените Божии, да поревнуваме за кротостта на Давид, за когото преблагият и любоблаг Господ казал: „Намерих мъж по сърцето Си, който ще изпълни всички Мои желания”. Така Той говори за Давид – не злопаметния и добър към своите врагове. И ние, да не правим нищо за отмъщение на брата ни, та дано, както казва преподобни Антиох, да нямаме препънка във време на молитви.
 
За Йов свидетелствал Бог, като за човек незлоблив (Иов. 2:3); Йосиф не отмъщавал на братята, които замислили против него зло; Авел в простота и без подозрение тръгнал с брата си Каин.
 
По свидетелството на Словото Божие  светците всички живеели в незлобие. Йеремия, беседвайки с Бога (Иер. 18:20), казва за гонилия го Израил: „Въздава ли се зло за добро? Помени стоящия пред Тебе, който говори за тях добро” (Ант. сл. 52).
 
И тъй, ако се стараем, колкото имаме сили, стараем всичко това да изпълняваме, то можем да се надяваме, че в сърцата ни ще възсияе светлината Божествена, озаряваща ни пътя към горния Йерусалим.
 
За търпението и смирението
 
Трябва винаги да търпим всичко, каквото и да се случи, заради Бога, с благодарност. Животът ни е един миг в сравнение с вечността; и затова недостойни са, по апостола, страстите на сегашното време пред искащата да се яви слава у нас (Рим. 8: 18).
 
Оскърбленията от другите да понасяме трябва равнодушно и да се приобучаваме към такова разположение на духа, като че  оскърбленията им не до нас, а се отнасят до други.
 
В мълчание претърпи, когато врагът те оскърбява и на Господ единствено тогава откривай своето сърце.
 
Когато хората ни хулят, трябва да считаме себе си за недостойни за похвала. Ако бихме били достойни, то всички щяха ни се покланят.
 
Винаги и пред всички ние трябва да понизяваме себе си, следвайки учението на св. Исаак Сирийски: понизи себе си и ще видиш славата Божия в себе си (Сл. 57-мо).
 
Без светлина, всичко е мрачно, тъй и без смирение нищо няма в човека, освен само единствено мрак. Затова да възлюбим смирението и ще видим славата Божия; защото там, където изтича смирението, там славата Божия се разлива.
 
 
Източник: carstvo-maloe.com

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ