Разводите, не само в православните, въцърковени, но дори и в свещеническите семейства са голям проблем в днешно време. През 80-те години в духовните семинарии се е постъпвало не веднага след училище, а най-рано след казармата. Много са идвали на 25, на 30 години, а средният учащ е бил много по-възрастен, отколкото днес, когато повечето семинаристи завършват семинарията на 22-23 г. Направо ще кажа, че тук не се налага да говорим много за духовното ръководство, духовното обгрижване и житейския опит. А и за създаването на семейство тази възраст е по-скоро начална, отколкото крайна, но випускникът на семинарията трябва да определи своя път. Някои дори казват: жени се или се постригвай, Църквата пет години те е учила, а ти сега се занимаваш с безполезни неща.

 

Но, каквито и проблеми от практическо естество да възникват, дори ако „архиереят се разсърди” – не бива да се жениш, за да угодиш на архиерея. Нали цял живот ще живееш не с този архиерей, а с тази жена! Архиереите идват и си отиват според възрастта и свещеноначалието, а тази жена остава с вас завинаги! Така че по-добре да проявите твърдост на характера.

 

 

В този смисъл семинаристът по нищо не се отличава от обикновения младеж – и точно по същия начин може да сгреши. А ако изхожда от принципа „все едно за кого, важното е към септември”, в тази лотария рядко печели голямата награда.

Впрочем, в енорията проблемът е съвсем друг: при нас на пет девойки се пада по един православен младеж, повече или по-малко нормален, такъв, че на него да може да се гледа като на потенциален съпруг. Нямам пред вид онези специфични хора, които остават юноши до 55 и след които се влачи върволица.

 

Ще кажем и за критериите. Въцърковеността и на двамата съпрузи достатъчно условие ли е за семейно щастие? Не, разбира се! Защото ако на това основание се е образувал по-голям или по-малък свят на земята, то православните държави от ХV или ХІХ век биха били образец за такова райско съществуване. Чувствали ли са се жителите на Византия от ХІІІ век или в Русия от ХVІІІ в рая? Дори ако ни изглежда, че тогава е било МНОГО хубаво – то тяхното съществуване съвсем не е било безпроблемно. Да вземем и руската класическа литература за живота на хората през ХІХ век. Нито Евгений Онегин, нито Родион Разколников са живели без проблеми. А и реалните хора от онези времена много неща в живота не са ги устройвали, дори с намирането на съпруга е имало проблеми, въпреки всеобщата въцърковеност на населението.

 

 

Необходимо е просто да търсим добър човек! Защото ако е добър човек, тя ще тръгне след своя вярващ жених, а той след своята въцърковена невеста. Душата на добрия човек се отваря за Бога, може би не винаги веднага. А виж, ако той е въцърковен, но лош, то е много по-сложно да го изправим. Случва се жената да е зла, въпреки че чете акатисти! Ако невъцърковената започне да чете акатисти – тогава има шанс за изправяне, а тук няма и тази възможност.

 

 

Има два конкретни, стари, но добри съвета. Първият е: когато избирате съпруга, гледайте майка й. И се попитайте: „Искам ли да живея с такава жена след 25-30 години?” Ако майка й предизвиква у вас симпатия, това е силен (макар и не безусловен) довод в полза на вашата избраница. Нали, като правило, дъщерята ще прилича на майката. Не сега, когато е млада, красива и силно влюбена във вас. Но след 25 години – задължително. Ако ви харесва майката, дръжте се здраво за ръката на дъщерята!

И вторият съвет: наблюдавайте как вашата избраница общува с родителите си. Не пред вас, а в неофициална, непринудена обстановка. Точно така тя ще общува с вас след известно време. И ако присъстват любовта, уважението, умението да се владееш, почитта към родителите, значи тя ще успее да общува така и със своя мъж.

 

А ако няколко седмици, след като сте се запознали, ви разказва колко лоши са родителите й, как не я разбират, ако вие чуете, че тя им казва по телефона: „Мамо, остави ме, имам важен разговор!” ( – с вас!) – то бягайте! Не след дълго тя ще разговаря така с други, а с вас ще завършва разговора точно по същия начин. Това е много сигурен критерий.

 

 

И още нещо. Когато сега чета как пишат за семейството нашите млади отци, в мен се създава впечатлението, че те говорят за създаването на нещо като трудов колектив за решаването на демографския проблем. Двама души се срещат по правилния начин, за да помогнат на президента Путин да реши проблема с раждаемоста, и повече нищо не искат един от друг. Но – уверявам ви – семейството е съюз между мъжа и жената по образеца на съюза между Христос и Църквата, и не е необходимо да го свеждаме само до демографията. По Божия милост, това е тайна, която е „велика” и в която са скрити толкова неща, че не трябва така да я опростяваме.

 

 

Затова след възвишените неща ще кажа нещо съвсем обикновено – твоята избраница трябва да ти харесва! Не като единомишленичка и просто като православна девойка, а именно като девойка. Ти трябва да искаш да бъдеш с нея не само като с човек, с когото можете заедно да почетете акатисти и да се помолите.

 

 

източник: www.bogonosci.bg